Определение по дело №1620/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№V-      2259                                                     20.11.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :    ВЯРА КАМБУРОВА

             ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                                          2.ГАЛЯ БЕЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1620 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 2040 от 14.08.2019г. по гр.д.№ 7127 по описа за 2018г. на РС- Бургас са отхвърлени исковете на „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ********* против Г.Д.Д. ***, за установяване между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 2503,07 лв.- неплатена главница по договор за потребителски кредит №11582/CL/********** CRS 2342833 от 19.10.2017г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2.05.2012г. до окончателното ѝ изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.06.2018г. и за които по ч.гр.д.№3773/2012г. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Решението е съобщено на страните както следва: на ищеца- на 23.08.2019г. чрез адв.Герова; на ответника- на 20.08.2019г., чрез пълномощник.

В законния срок /на 28.08.2019г./ е постъпила въззивна жалба от „С.Г.Груп“ ООД чрез адв.В.В. като пълномощник на въззивното дружество. Същата е насочена срещу цялото решение. Сочи се, че същото е неправилно поради грешно приложение на материалния закон и несъобразяване с практиката на ВКС. Според въззивника фактическите изводи на БРС, че липсват доказателства за прехвърлянето на вземането от банката на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и респективно от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД били предпоставени от повърхностен анализ на доказателствата, тъй като към исковата молба имало представени писмени доказателства, установяващи сключването на двата договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилото частно правоприемство. Не споделя тенденциозните според него изводи на БРС, че липсата на приложения не можела да се преодолее с отделни изявления. Изтъква, че самият закон- чл.99 ЗЗД предвижда писмено потвърждение за прехвърлянето на вземанията, което според въззивника е достатъчно доказателство, че вземането било прехвърлено. Освен това изтъква, че в приложеното изпълнително дело предходният кредитор „АСВ“ ЕАД представил приложение №1 към договора за цесия, поради което констатациите на районния съд, че по делото не били представени приложенията към договора за цесия били неверни. Това доказателствено средство не било обсъдено от БРС, както и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Затова намира за неправилен извода на съда, че няма доказателство ищецът да е титуляр на вземането по издадената заповед за изпълнение, предмет на иска по чл.422 ГПК. Неправилен бил и вторият решаващ извод на съда- че вземането спрямо ответника било погасено по давност. Същото произтичало от договор за банков кредит, поради което се погасявало с 5-годишна давност. С молба от 21.04.2012г. взискателят поискал извършването на изпълнителни действия по изп.д.№1277/2017г. на ЧСИ Халаджова. С това погасителната давност била прекъсната- арг. от чл.116, б.“в“ ЗЗД. Неотносимо било кога съдебният изпълнител фактически е извършил исканото изпълнително действие, защото обратното щяло да означава, че спирането и прекъсването на давността да бъдат поставени в зависимост от скоростта, с която работи правоприлагащия орган.  Изведено е заключение, че изводите на съда относно момента, от който била прекъсната давността били предпоставени или от непознаване на закона или от ноторно известната му предубеденост спрямо кредиторите. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което установителните искове спрямо въззиваемия бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие, квитанция за внесена държавна такса за въззивно обжалване.

Въззиваемият Г.Д.Д. не е представил отговор на въззивната жалба, въпреки че му е предоставена възможност за това. Жалбата е връчена на съдебен адресат на 4.10.2019г.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговор не е подаден.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, насрочено за 2.12.2019г. от 10 ч.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                    

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

                                                                                   

                                                                         

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    

                                                                       

 

 

                                                                        2.