Присъда по дело №2689/2022 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 19 |
| Дата: | 23 януари 2023 г. |
| Съдия: | Даниела Михайлова |
| Дело: | 20223110202689 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 юли 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Варненския районен съд за 2022 година, ХХІІІ състав.
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против С.И.Д.- ЕГН ********** , от
гр.Варна, за това че на 03.09.2020г. в гр. Варна, управлявала МПС - л.а." Алфа Ромео"
с per. № В 07 17 НХ , след употреба на наркотични вещества- кокаин, установен по
надлежен ред с протокол за химическа експертиза изх. № Е-073/26.05.2021 г. на
Специализирана Химико токсикологична лаборатория при ВМА- МБАЛ-Варна -
престъпление по чл.343 ”б” ал.3 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимата бе проведено съкратено съдебно следствие. Подс.Д. и
нейният защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на вещото лице Г.Б.,
изготвил съдебно-химическата експертиза по делото. Съдът прецени, че това действие
по разследването е извършено при условията и по реда на НПК и одобри изразеното
съгласие, като обяви че съдържанието заключението на експертизата ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. Д. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното и съдебното производство доказателства. Прокурорът излага
становище, че обясненията на подсъдимата за това, че няколко дни преди
инкриминираната дата някой е сложил нещо в питието й, са фрагментарни и
лаконични, поради което и следва да бъдат приети за защитна теза, която не се
подкрепя от останалите доказателства по делото.Поради това и пледира подс.Д. да бъде
призната за виновна и да й бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 1 000лв., както и да
бъде лишена от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, като бъде зачетено
времето, през което е била лишена от това право по административен ред.
Подс.С. Д. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство тя дала обяснения по
предявеното й обвинение. В хода на съдебното следствие подс.Д. отново разказва
какво се е случило на инкриминираната дата, като отрича да е употребила наркотични
вещества преди да предприеме управление на автомобила. Тя сочи, че няколко дни по-
рано е била на дискотека и след като пила питие се почувствала прекалено
приповдигната, което било странно за нея, тъй като не била пила много алкохол.За
това и спряла да пие, като приповдигнатото й настроение продължило около час, а след
това започнало да й става лошо.На следващият ден подсъдимата се чувствала зле, като
нямала енергия за нищо.Подс.Д. обяснява още, че с оглед създалата се ситуация при
опита й да премине през кръстовището на Община-Варна и поведението на
намиращите се там протестиращи, тя е била стресирана и от обясненията на
полицейските служители разбрала, че има право на избор дали да направи тест на
място за употреба на наркотици или да отиде във ВМА-Варна да даде кръвна проба.За
това и отказала тест на място, но пък дала кръвна проба.Самата тя няма друго
обяснение за установеното в кръвта й и в урината й наличие на кокаин, освен
случилото се няколко дни по-рано в дискотеката. В последната си дума подс.Д. моли
да бъде оправдана , защото не е извършила деянието умишлено и сочи, че е попаднала
1
на грешното място с грешни хора .
Защитникът на подс. Д. -адв. М.П. в пледоарията си излага становище, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин извършването на деянието, в което
подсъдимата е обвинена. Той анализира заключението и становището на вещото лице
относно възможното време на прием на наркотичното вещество и счита, че
действително е възможно то да се приеме с алкохол и да попадне в организма на
подсъдимата без тя действително да знае това. Адв.П. анализира и действията на
подс.Д., която сама е отишла да даде кръвна проба, което той счита че човек, който
знае, че е употребил наркотични вещества, не би сторил.На следващо място защитата
счита, че не е доказано и управлението на автомобил от подсъдимата.Поради това и
пледира подс.Д. да бъде призната за невиновна, а в условията на алтернативност да й
бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК в минимален размер, както и
да бъде зачетено времето , през което е била лишена от право да управлява МПС по
административен ред.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност първоиснанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Подс.С. Д. била правоспособен водач на МПС от 2017г., като управлявала
собственият си л.а. „Алфа Ромео“ , с рег. № В 0717 НХ. На 03.09. 2020г. тя имала
уговорка с приятелката си –св.И.Й. да се видят. Подсъдимата , въпреки че била
употребила кокаин, отишла до дома на св.Й. в жк.“Аспарухово“ с колата си, взела я ,
след което продължила движението си към централната част на града. Подс.Д.
управлявала автомобила си, а св.Й. се намирала на предната дясна седалка. Около
20.00ч. колата се движела по бул.“Мария Луиза“ в посока Община-Варна.По това
време обаче там се провеждали протести и пътното платно между бул.“Осми
приморски полк“ и бул.“Сливница“ пред сградата на Общината било блокирано от
протестиращи граждани.Това наложило да се преустанови движението на превозни
средства по бул.“Осми приморски полк“ и в двете посоки.Така автомобилът останал на
кръстовището пред Община-Варна.Подс.Д. се опитала да заобиколи протестиращите,
но не успяла.След това започнала да включва алармата на автомобила, да подава
звукови и светлинни сигнали.Те били възприети от протестиращите граждани, които
пък на свой ред реагирали негативно. Сред протестиращите била и св. И.И., която била
до автомобила и наблюдавала поведението на двете момичета в него. При един от
опитите на подс.Д. да премине през тълпата се създала ситуация, която протестираща
жена с колело възприела като опасна и застанала с велосипеда си пред
автомобила.Това пък провокирало св.И.Й. да излезе от колата и да влезе в словесни
пререкания с тази жена и с други протестиращи, при което след последвала размяна на
груби и обидни думи, свидетелката се върнала обратно в колата и двете момичета се
заключили вътре, а подс.Д., с оглед създалата се ситуация, позвънила на тел.112.
Поради поведението им пък св.И.И. също подала сигнал за пътен инцидент на тел.112.
Минути след неговото подаване на мястото дошли полицейски служители, които в този
момент се намирали пред Община-Варна. Те казали на подс.Д. да приведе автомобила
в движение и да спре на намиращата се на бул.“Сливница“ , под сградата на Община-
Варна в посока ФК- Варна, автобусна спирка.На място били извикани и пристигнали и
служители на сектор „ПП“-Варна- св.К.Д. и св.Р.К., които пък се намирали на
кръстовището на бул.“Осми приморски полк“ и бул.“Цар Освободител“ .Те
разговаряли със св.И., с протестиращите и двете момичета.Установило се, че не е
възниквал пътен инцидент с причиняване на материални щети или с пострадали.За
2
това и св.Д. и св.Кръстев , в изпълнение на служебните си задължения решили да
извършат проверка на подс.Д. за употреба на алкохол и наркотици Тя била изпробвана
с техническо средство „Алкотест дрегер” за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна. След това полицейските служители разяснили на подс.Д., че ще й бъде
направен тест за употреба на наркотици. Тя обаче отказала да й бъде направен такъв
тест. Поради това св.Кр.Д. съставил против нея акт за установяване на нарушение , а
именно за това че отказва да бъде изпробвана с „Dreger Drug Test „ 5 000 с фабричен
номер 0004.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП.При
личното предявяване на акта подс.Д. не направила възражения. Срещу нея бил
съставен и друг акт за това, че управлявала без да е заплатила наложени й глоби.
Табелите на автомобила на подсъдимата били свалени от полицейските служители,
както и било иззето свидетелството й за управление на МПС, за което били издадени и
съответните заповеди за налагане на принудителни административни мерки.На подс.Д.
бил издаден и талон за кръвна проба, с който тя била задължена да се яви до 45 минути
във ВМА-Варна за даване на кръвна проба.Талонът й бил връчен в 22.00ч. В указаното
в него време подс.Д. била откарана от свой бознат до болничното заведение, където
дала кръвна проба и урина за изследване, за което били изготвени съответните
документи.Дадените проби били изследвани и резултатите били обективирани в
Протокол за химико-токсикологично изследване № П-001/ 18.02.2021г. Установило се,
че в кръвта и урината на подс.Д. е идентифициран метаболит на кокаин.
Поради това и било образувано настоящото досъдебно производство.В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза № Е-073/
26.05.2021г., чието заключение , приобщено на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК,
съдът кредитира изцяло.От него се установява, че в кръвта и урината на подс.Д. е
открито наличие на метаболит на кокаин, а именно бензоилекгонин, с което е било
доказано състояние след употреба на наркотични вещества от категория
„високорискови“.
Междувременно подс.Д. депозирала жалба пред Административен съд-Варна
против издадената срещу нея Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0819-1435/03.09.2020г., с която свидетелството й за управление на МПС
било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за
това че в хода на проверката е отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични
вещества. С Решение № 1939/23.12.2020г. по адм. дело № 2147/2020г. състав на
Административен съд-Варна отхвърлил жалбата на подсъдимата , като приел, че
атакуваната заповед е бил законосъобразен административен акт, който не е страдал от
пороци, визирани в чл.146 от АПК.Това съдебно решение било обжалвано пред ВАдС,
като жалбата била оставена без разглеждане, а производството прекратено.
В хода на съдебното следствие за изясняване на обективната истина съдът
назначи допълнителна съдебно-химическа експертиза, чието заключение поддържано
от вещото лице в съдебно заседание кредитира изцяло.От него се установява, че
приемането на кокаин в разтворен вид в алкохолна напитка е теоретически възможно,
както и че откриването на метаболити е възможно в кръв средно до 48 часа / два дни/, а
в урина – средно до 60 часа / 2,5 дни/, след изолиран прием на кокаин.В хода на
съдебното заседание в.л.Г.Бончев уточнява, че тези стойности като часове и дни се
съдържат в научната литература, осреднени са и имат статистически характер, като са
възможни и изключения, и отклонения от тях с оглед метаболизма на конкретния
човек.
Подс. С.И.Д. е родена на 04.08.1999г. в гр. Варна, живее в гр. Варна, българка,
3
българска гражданка, със средно образование, неомъжена. Работи по силата на
сключен трудов договор като „ организатор маркетинг“ към „Корабно машиностроене“
АД-Варна. Сред колегите подсъдимата е утвърдена като отговорен служител, насочен
към отлични резултати, като е мотивирана, общителна и взискателна, с което е
спечелила уважението на останалите.Подс.Д. към момента на извършване на деянието
и към настоящият момент не е била осъждана за извършени престъпления от общ
характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- отчасти от обясненията на подс.Д., от показанията на св.Р.К.,
св.К.Д., св.И.И. и св.И.Й., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на
св.Д. и св.И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-химическа експертиза, приобщена на основание
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК, от писмените доказателства по ДП 71/2021г. по описа
на Сектор „ ПП“ при ОД-МВР-Варна - актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления, заверено копие от книга за регистрация на
амбулаторно болни, справка за нарушител, справка от тел.112 и диск, заверени копия
от съдебни решения и протокол от съдебно заседание, докладни записки, справка за
съдимост и др., както и от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна съдебно-химична експертиза и от приобщените справка за съдимост,
копия от ЗППАМ, копие от допълнително споразумение към трудов договор и
характеристика , които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. С.И.Д. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 „б” ал.3 от НК, тъй като на
03.09.2020г. в гр. Варна, управлявала МПС - л.а." Алфа Ромео" с per. № В 07 17 НХ ,
след употреба на наркотични вещества- кокаин, установен по надлежен ред с протокол
за химическа експертиза изх. № Е-073/26.05.2021 г. на Специализирана
Химикотоксикологична лаборатория при ВМА- МБАЛ-Варна .
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие.По
делото безспорно е доказано, че подс.Д. е управлявала превозното средство, както и че
това е осъществила това след употреба на наркотични вещества- кокаин, метаболити
на който са били установени в кръвта и урината й. От събраните гласни доказателства ,
а именно от показанията на св.И. и св.Й., се доказва, че водач на автомобила е била
именно подс.Д., което не се отрича и от самата нея, а напротив, потвърждава се и от
нейните обяснения. По този начин се установява , че подсъдимата е управлявала
собствения си автомобил на инкриминираната дата, като е отишла до кв.“Аспарухово“,
взела е св.Й. и с превозното средство са се придвижили до централната част на града,
където малко преди кръстовището на бул.“Осми приморски полк“ и бул.“Сливница“ са
останали блокирани от протестиращите граждани. По този начин от обективна страна
деянието е било осъществено от подс.Д. чрез действие - управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества. За неговата съставомерност не е необходимо тя да е
управлявала автомобила след като й е била извършена проверка от полицейските
служители. Поради това и възраженията на адв.П. в тази насока са неоснователни.
Спорният елемент в настоящият казус е дали деянието е осъществено
4
умишлено, т.е. дали подс.Д. е знаела, че е употребила наркотично вещество, и по-
конкретно кокаин и въпреки това е предприела управление на МПС , или не е знаела.
В тази връзка по делото се събраха две групи доказателства. От една страна това са
обясненията на подс.Д. и показанията на св.Й., а от друга- заключението на
назначената в хода на досъдебното производство химико-токсикологична експертиза,
приобщена на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК и заключението на назначената в
хода на съдебното следствие допълнителна експертиза. В обясненията си по време на
съдебното следствие си подс.Д. сочи, че няма никакво обяснение за наличието на
кокаин в кръвта и урината й освен събитие , възникнало три-четири дни преди
деянието й, при което тя счита, че е възможно някой да е сложил нещо в чашата й.Тя,
както и св.Й. разказват, че са били на рожден ден в дискотека на плажната алея с
голяма компания, като е била поръчана бутилка водка.Подс.Д. сочи, че е изпила около
50-75 мл. водка със сок касис и се е почувствала прекалено приповдигната за това
изпито количество алкохол.За това и спряла да пие.Въпреки това около час била с
приповдигнато настроение, след което започнало да й става лошо.Зле и без енергия се
чувствала само на следващият ден. Св.Й. също сочи, че подс.Д. първо е била
превъзбудена, после й станало зле и двете си тръгнали по-рано от заведението.На
следващият ден подсъдимата не се обадила на приятелката си, а после й казала, че не
се е чувствала добре.Св.Й. заявява, че си е помислила, че може нещо да са сложили в
чашата й , като разказва, че е виждала различни начини на използване на кокаин в
различни държави.И двете момичета са категорични, че подс.Д. не употребява
наркотични вещества и посочват период от три-четири дни между дискотеката и
събитията пред Община-Варна, като след изслушване на вещото лице в съдебно
заседание подсъдимата уточнява, че не може да е категорична дали са минали два, три
или четири дни .
От друга страна в заключението си по допълнителната съдебно-химическа
експертиза вещото лице е категорично, че теоретично е възможно кокаин да бъде приет
в разтворен вид в алкохолна напитка, като в този случай обаче ефектът от неговата
употреба би бил по-слаб и се развива по-бавно. Заключението е категорично и за това,
че установеното при подс.Д. съединение „ бензоилекгонин“ може да се открие в
организма единствено след употреба на кокаин , на който е основен метаболит. След
употребата на кокаин с течение на времето метаболизмът напредва, организмът
постепенно се освобождава от погълнатия кокаин и неговите метаболити и
концентрацията на бензоилекгонин монотонно намалява, докато неизбежно се достига
до момент, в който същия вече не би могъл да бъдат открит при изследване. За
различните биологични проби достигането и спадането на този откриваем минимум
отнема различно време. Съвременните имунохимични и газхроматографски методи за
анализ са способни да идентифицират метаболити на кокаин в кръв средно до 48 часа /
два дни/ , а в урина- средно до 60 часа/ 2,5 дни/, след изолирана употреба. В хода на
съдебното следствие вещото лице сочи, че при изследване на биологичните проби не е
възможно да се извърши количествен анализ на приетото вещество, а е налице само
изследване за наличие или липса на съответния метаболит.
При анализа на посочените гласни доказателства и заключенията на изготвените
експертизи, съдът счита, че заявеното от подс.Д. за причините, поради които в
биологичните й проби е било установено наличие на метаболит, произхождащ
единствено от употреба на кокаин, е защитна теза и не следва да бъде
кредитирано.След като и в кръвта, и в урината й са били открити тези метаболити, то
следва че употребата на кокаин е била осъществена в рамките на по-малко от 3-4 дни
5
преди изследването, като и вещото лице сочи, че наличието на метаболит в кръвта
стеснява времевия прозорец на приема.Обичайно наркотичните вещества се
употребяват съзнателно от съответния субект, като според общодостъпната
информация кокаинът е стимулант на централната нервна система , който създава
еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. След употреба от хора кокаинът
залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера " допамин" ,
нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса.
При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от
активните мозъчни клетки , които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира
този процес, като принуждава нервите да ги отделят неуморно, докато изразходват
наличните припаси. Физическите проявления на употребата на кокаин включват
разширение на зениците , ускоряване на пулса , повишаване на кръвното налягане и на
телесната температура и намаляване на апетита. Появяването и продължителността
на ефектите от кокаина зависят от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията
на кокаина, толкова ефектът е по-интензивен и по-кратък. Ефектът при смъркане е със
сравнително бавно начало и продължава 30 – 60 минути, докато при пушенето започва
по-бързо и продължава 5 – 10 минути. При приемането на кокаин употребяващият се
чувства еуфоричен , енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение . Той
усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители, като
временно се намалява нуждата от храна и сън. В случая подс.Д. и св.Й. описват
единствено поведението на подсъдимата в дискотеката след употреба на алкохол, като
сочат, че компанията им е била от познати хора, но не сочат към него момент някоя от
тях да е видяла извършването на съмнителни действия по отношение на чашата на
подсъдимата.В обясненията на подсъдимата и в показанията на нейната приятелка не
се съдържа описание и на други обективни физиологични прояви, съпътстващи
употребата на кокаин. Обстоятелството, че самата Д. се е почувствала с приповдигнато
настроение въпреки приетото според нея малко количество водка, по никакъв начин не
може да бъде прието за категорично доказателство в подкрепа на нейните обяснения,
доколкото алкохолът и в малки количества, в зависимост от качеството му, би могъл да
има същия ефект, описан от двете момичета, и непосредствено след употребата му, и
на следващият ден. От друга страна, ако се приеме, че у подсъдимата и нейната
приятелка е било налице съмнение за това, че някой е сложил „ нещо „ в чашата й, то
за подс.Д. е била налице обективната възможност, при намерението си да управлява
МПС дни след това, да си направи тест, за да се убеди дали в организма й има
остатъчни следи от употреба на наркотично вещество.За извършването на такава
проверка е достатъчно закупуването на съответен тест от аптечната мрежа, който
съобразно характеристиките си, реагира на сравнително голям брой наркотични
вещества. В този смисъл е и Решение № 60222/ 10.12.2021г. на ВКС, по н.д. №
931/2021г. на І н.о. На следващо място в разпоредбата на чл.343 „б“ ал.3 от НК
законодателят не е ограничил времево употребата на веществото и не е предвидил като
съставомерен елемент повлияването на извършителя .С оглед на това и следва да се
приеме, че извършителят на престъплението го осъществява и от субективна страна,
когато между употребата на наркотичното вещество и управлението на МПС е
изминал период, който е по-малък от този, необходим за разграждането и
изхвърлянето на веществото от тялото му.В настоящият казус този период не е бил
изминал, доколкото наличието на метаболит на кокаина в биологичните проби на
подсъдимата е безспорно доказано, с оглед на което и възможните варианти за
изминалия период от време – два, три или четири дни между събитията в дискотеката и
пред Община-Варна, не опровергават направените до тук изводи. В този смисъл е и
6
Решение № 60244/09.02.2022г. на ВКС по к.н.д. № 950/2021г., І н.о. Поради това съдът
намира, че обясненията на подсъдимата и показанията на св.Й. , свързани с причината
за констатираната употреба на кокаин , са защитна теза и не ги кредитира. Действията
на подс.Д. пък след отказа на място да бъде изпробвана за употреба на наркотични
вещества и последвалото даване на биологични проби не може да обоснове извод в
смисъла, наведен в пледоарията на адв.П., а именно че е направила това защото
практически е била убедена, че не е била употребила наркотични вещества. От една
страна обясненията на подс.Д. в тази насока са противоречиви и житейски нелогични.
Безспорно е, че ситуацията за нея е била стресова, но от показанията на св.Р. и св.Д. не
се установява да й е било обяснено, че може да си избере по какъв начин да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества- чрез тест на място или чрез даване на
кръвна проба. Подс.Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е била наясно какви
са задълженията й когато й се извършва проверка за употреба на алкохол или
наркотици. В този смисъл, след като е била изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол, то не е имало пречка да бъде изпробвана и за употреба на
наркотични вещества на място, като следва да се отбележи, че и употребата на алкохол
би могла да се установи както чрез техническо средство, така и чрез даване на кръвна
проба.С оглед на това съдът намира, че с последвалото даване на биологични проби
подс.Д. е изпълнила задълженията си като водач на МПС, на когото е връчен талон за
кръвна проба, като се е явила в указаното време и място и е дала съответните
проби.Това обаче по никакъв начин не може да обоснове липсата на умисъл у
подсъдимата и да се приеме, че е дала кръвна проба, защото е знаела, че не е
употребила наркотици. Поради изложеното до тук съдът счита, че деянието е
осъществено от подс.Д. с пряк умисъл.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против подсъдимата е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна С. Д. за виновна за предявеното й обвинение по чл.343
„б“ ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място съдът съобрази общият принцип, въведен в чл.35 ал.3 от НК, че
наказанието следва да е съответно на престъплението. Това означава, че наказанието
следва да е комбинация от мерки, определени индивидуално за всеки отделен
случай.Този процесуален подход предполага индивидуализацията да бъде проведена в
лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички
обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие
между извършеното деяние и следващото се за него своевременно наложено наказание,
което по вид и размер да е достатъчно за комплексното реализиране на целите по чл. 36
от НК, които принципни положения повлияват преценката за неговата
справедливост.Съответно, за правилното определяне на съдържанието на
наказателната отговорност винаги е необходимо тежестта на конкретната проява да
бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират
относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед
целите на специалната и генерална превенция.
В контекста на изложеното до тук съдът не установи наличието на отегчаващи
отговорността на подс.Д. обстоятелства. Същевременно съдът приема като
смекчаващи отговорността й обстоятелства младата й възраст, чистото й съдебно
минало и добрите й характеристични данни. Като такова обстоятелство съдът
преценява и изминалия период от време от извършване на деянието до настоящия
7
момент, към който са изтекли повече от 2 години, а максималният размер на
наказанието, предвидено за това деяние е „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
В случая съдът съобрази, че превенцията, както индивидуалната, така и генералната ,
следва да се разглеждат като явление, което действа непосредствено и бързо след
извършване на престъплението и по никакъв начин не биха се постигнали в
отдалечеността във времето. В случая подсъдимата не е извършвала никакви
противообществени прояви нито преди , нито след извършване на деянието, което
води до извода, че по отношение на нея това производство само по себе си е изиграло
превъзпитателна роля. При произнасянето си съдът съобрази и всички обстоятелства,
при които е установено извършването на деянието. От всички доказателства по делото
се установява, че подс.Д. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества
като е останала блокирана от протестиращи граждани на пътен участък пред Община-
Варна, че се е опитала да премине, за да продължи движението си, но неуспешно, че
приятелката й е слязла от колата и е влязла в словесни пререкания с протестиращите,
които в крайна сметка са заобиколили колата и двете момичета са се заключили вътре и
че въпреки подадения сигнал на тел.112 , пътен инцидент с материални или други щети
и вреди не е бил настъпил.От това може да се направи извод, че подсъдимата е
демонстрирала желание да напусне мястото на протеста, използвайки звукови сигнали
и извършвайки опити за маневра, което пък е породило недоволство у протестиращите,
които пък реализирайки своите права, са блокирали оживен булевард в централната
част на гр.Варна.В този смисъл следва да се приеме, че две групи хора са реализирали
различни свои права и свободи по едно и също време на едно и също място, което е
довело до взаимното им ограничаване.С оглед на това и съдът намира, че с
поведението си подс.Д. не е нарушила драстично обществения ред, за което и няма
обвинение.Поради това съдът намира, че от тези обстоятелства, които обясняват
причината да й бъде извършена полицейска проверка, но не са съставомерни по
отношение на обвинението, с което е предадена на съд, не могат да се изведат лоши
характеристични данни за подсъдимата .Поради това като съобрази ниската степен на
обществена опасност на подс.Д. и невисоката степен на обществена опасност на
деянието с оглед предвиденото за него наказание , съдът прецени, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.С
оглед на това и приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и наложи на подс.Д.
наказание в минималния предвиден от закона размер от 3 месеца „Лишаване от
свобода“. При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, както и че за реализиране
целите на наказанието и поправянето на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи
определеното й наказание.Поради това съдът го отложи с изпитателен срок от 3
години.Съдът наложи на подс.Д. и комулативно предвиденото в закона наказание
„Глоба“ в размер на 250лв. При произнасянето си съдът взе предвид, че вида и срока
на тези наказания са достатъчни, за да бъдат постигнати необходимия превъзпитателен
и поправителен ефект, както и да бъдат реализирани целите както на генералната, така
и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.343 „г” от НК съдът лиши подс. Д. от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца , като зачете времето, през което е била лишена
от това право по административен ред.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
8
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д. да заплати
направените по делото разноски в размер на 321,50лв. в полза на ОД-МВР-Варна и
199,10лв. в полза на ВРС.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
9