О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.05.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. Варна, пети
състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 1361/2020г. по описа на Административен съд - Варна, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Срещу постановеното по делото съдебно решение №
256/26.02.2021г. са постъпили две
касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция
за приходите и от Д. А. С. в качеството й на ЕТ “Д. С. 2000“. По делото е депозирано
искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с.д.
№ 3739/12.03.2021г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Предвид депозираното искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските и липсата на произнасяне от
страна на Административен съд гр. Варна, с Разпореждане от 22.04.2021г. Върховен административен съд
на Република България е изпратил делото по компетентност на Административен съд
гр. Варна за произнасяне по искането по реда на чл.248 от ГПК.
В предоставената възможност в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, от ответната страна е постъпил отговор с.д. № 5319/09.04.2021г. Страната
намира за неоснователни направените от директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите искания за изменение на постановеното съдебно решение,
излагайки съображения в тази насока.
Като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, Административен съд гр. Варна, пети състав установи
следното:
Искането за изменение на съдебното решение в частта за
разноските е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за изменение на
съдебното решението в частта за разноските е основателно, предвид следните
съображения:
Със съдебния акт, чието изменение се иска, съдът
отменя Ревизионен акт № Р-03000316004248-091-001/11.07.2017г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №
356/06.10.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП в частта на установени задължения за ДДС по
ЗДДС за данъчни периоди: м.11.2008г., м.01.2009г., м.02.2009г., м.03.2009г.,
м.04.2009г., м.05.2009г., м.06.2009г., м.07.2009г., м.08.2009г., м.10.2009г.,
м.11.2009г., м.12.2009г., м.01.2010г., м.02.2010г., м.03.2010г., м.04.2010г.,
м.05.2010г., м.06.2010г., м.07.2010г., м.08.2010г., м.09.2010г., м.10.2010г.,
м.11.2010г. и съответните лихви.
Ревизионен акт № Р-03000316004248-091-001/11.07.2017г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №
356/06.10.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП в частта на установени задължения за ДДС по
ЗДДС за данъчни периоди: м.11.2008г., м.01.2009г., м.02.2009г., м.03.2009г.,
м.04.2009г., м.05.2009г., м.06.2009г., м.07.2009г., м.08.2009г., м.10.2009г.,
м.11.2009г., м.12.2009г., м.01.2010г., м.02.2010г., м.03.2010г., м.04.2010г.,
м.05.2010г., м.06.2010г., м.07.2010г., м.08.2010г., м.09.2010г., м.10.2010г.,
м.11.2010г. и съответните лихви, не подлежи на принудително изпълнение.
Отхвърля жалбата на Д. А. С. с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК ****
в останалата й част.
Осъжда Д. А. С. с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК **** да заплати
в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1701.70 лева.
Осъжда Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция да заплати в полза
на Д. А. С., ЕГН: ********** с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК **** сумата в размер на
8875.25 лева, разноски по делото.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на
осн. чл.144 от АПК, в срока на обжалване, а когато решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. В настоящия
случай е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските.
В съдебното производство по обжалване на ревизионни
актове, разноските се определят на основание чл.161 от ДОПК. Съгласно ал.1 на
посочената разпоредба, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение
за един адвокат.
Постановявайки съдебното решение съдът неправилно се е
позовал на разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Депозираното искане се явява
основателно, поради което с оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на
чл.161, ал.1 от ДОПК, постановеното съдебно решение следва да се измени в
частта за разноските, като бъде осъдена Д. А. С., ЕГН: ********** с ЕТ “Д. С.
2000“, ЕИК **** да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция
сумата от 6 651.66 лева – разноски по делото, респ. да бъде осъдена Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на
Националната агенция да заплати разноски по делото в полза на Д. А. С., ЕГН: **********
с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК **** сумата от 3844.76 лева
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд-Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 256/26.02.2021г., постановено по
административно дело № 1361/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна, в
частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН: ********** с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК
**** да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“
Варна при Централно управление на Националната агенция сумата от 6 651.66
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция да заплати
разноски по делото в полза на Д. А. С., ЕГН: ********** с ЕТ “Д. С. 2000“, ЕИК ****
сумата от 3844.76 лева
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от него по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: