РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Перник, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500582 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”,
чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК,
представлявана от директора П.И.М.
ЧРЕЗ пълномощника главен юрисконсулт З.В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 893 / 15.08.2022 г., постановено по
гр. д. № 2883 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд,
с което ОДМВР – Перник, представлявано от ст. комисар П.И.М., с адрес: гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1, e осъдено да заплати на да заплати на М. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: ***, сумата 424.80 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2020г.,
получено в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2022г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 99.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2019г. до 22.05.2022г. върху неизплатеното допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода
23.05.2019г. до 30.09.2020г. нощен труд в дневен. С решението е отхвърлена исковата
претенция от ищеца за периода 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г.
Жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлен предявеният
1
срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен
труд ведно с лихвите и разноските.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, в осъдителната му част, с
която ОД МВР – Перник е осъдена да заплати на М. М. дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2020г.,
получено в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2022г. до окончателното й
изплащане като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде
отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения,
които са предмет на обективно съединените искове на ищеца, се изплащали според
определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по
предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало правно
основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от първостепенния
разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за часовете положен труд.
Изложеното било основание да се оспорва материалноправната легитимация на ОДМВР -
Перник по предявените искове. В обжалваното решение се съдържали мотиви относно
допустимостта на предявените искове, без съдебния състав да вземе предвид
обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора на ОДМВР - Перник да
определя размера на получаваното възнаграждение извън предвидения от министъра ред за
часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете за извънреден труд от служителя.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения
иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за
структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било
незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-
правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не
било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на
допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна
по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от
КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито
ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за
заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на
служителя. За да се твърди положен извънреден труд, който не бил заплатен от ответника,
следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по
график. Сочи се като недопустимо приложението по аналогия на ЗДСл или ТК и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба. В писмените бележки на М. И. М., чрез
адв. И. М. насрещната на въззивна жалба страна по изложени съображения твърди, че
постановеното от първа инстанция решение е правилно и законосъобразно, поради което
моли въззивната инстанция да го потвърди. Твърди, че тъй като в Наредби № 8121з-
776/29.07.2016г. и № 8121з-36/07.01.2020г., приложими към процесния период 23.05.2019г.
до 31.12.2020г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на такава норма не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове пощен труд в дневен. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
2
субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), която гласяла, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР спрямо работниците но трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ. Същото е възприето и в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС- в този смисъл са и мотивите към т. 23, макар и по повод
въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси.
Твърди, че такова разбиране би било в противоречие с изискванията за равно
третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на
труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован изпраща представител, който
моли да бъде уважена въззивната жалба и при подробно изложени съображения изложени
във въззивната жалба по съществото на спора.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с
писмено становище депозирано преди датата на съдебното заседание моли да бъде оставена
жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. С подробно изложени съображения по съществото на
спора твърди се че соченото във жалбата не отговаряло на действителното фактическо
положение.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 893 / 15.08.2022г. по гр.д. № 2883 / 2022г. по описа на Районен съд
Перник, първоинстанционния съд e осъдил ОД на МВР- гр. Перник, с ЕИК:********* и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ”Самоков“ 1, да заплати на ищеца, сумите, както
следва:
сумата в размер на 424.80 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен,
но незаплатен извънреден труд, за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2019г., в едно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането
сумата в размер на 388.00 лв. сторени разноски по делото
Осъдил е ОД на МВР - гр. Перник да заплати по сметка на Районен съд – Перник
сумата от 50.00лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 115.52лв.,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правни
основания, както следва:
- с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 442.52 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
изработен, но незаплатен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 31.12.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен
служител в ОД на МВР - гр. Перник. Поради липса на изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, в действащите към процесния период Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., приложими към процесния период
3
23.05.2019 г. до 31.12.2020г., следващи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г.) в която се е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предвиждаща, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и доколкото в последните две наредби е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота и следвало да се приложи субсидиарно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове, тъй като противен
случай биха се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както
и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване било и в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България
утвърждавала, като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласявала гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантирал
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва
да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следвало да бъде приравнен на
дневно работно време, на която основа и следвало да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Първоинстанционният съд намерил, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършвало при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означавало, че спрямо нощните часове не се
прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,
00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете
разпоредби се прилагали едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, поради което счел
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, за доказана по основание.
От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, ищецът М. И. М., през процесния период е заемал длъжност:
*** в група *** на “***” на *** РУ – Перник при ОДМВР – гр. Перник.
От представените заключение на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа
експертиза се установява, че за периода от 23.05.2019г. до 31.12.2020г. според протоколите
за отчитане на отработено време М. И. М. е положил нощен труд 872 часа, приравняването
им с коефициент 1.143 се равнява на 123 ч., като неплатената сума за периода е в размер на
1050.52 лв., върху която се дължи начислена лихва за забава, която е в размер на 101.82
лева. Реално неплатената сума е разликата между неплатените суми за приравнени нощни
часове в дневни часове, като извънреден труд /получен при посоченото преобразуване/
1050.52 лева за периода от 23.05.2019 до 31.12.2020 г. и изплатени суми 608.00 лева за
положен нощен труд за процесния период е в общ размер на 442.52 лева.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
4
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността *** в група „***“ в сектор
„***“ в *** РУ – Перник при ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски
орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици
при режим на труд - дневни и нощни смени, а отработеното работно време се е изчислявало
сумирано на тримесечие - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно счетоводната експертиза са отчетени часовете нощен труд в съответствие с
представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни документи, в
изготвените към експертизите приложения за времето от 22, 00 и 06, 00 часа за всеки месец,
и по години за исковия период 01.08.2016 г. - 30.09.2019 г., като отработеното работно време
се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1716 часа
нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез
коефициента за превръщане в размер на 245 ч. в дневни извънреден труд. За преизчисления
нощен труд в дневни извънреден труд - 245 часа, сумата за извънреден труд съобразно
основното месечно възнаграждение за периода е в размер на 1723,99 лева. Изплатени са
суми на ищеца за положен нощен труд общо брой часове време – 1716 часа, за които
ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0,25 лв. на час или общо за процесния
период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 429 лева. Приравнявания на
нощните часове с коефициент 1, 143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по
протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от
това приравняване, по платежни документи. Установява се, че дължимото трудово
възнаграждение за този извънреден труд е общо 1358,99 лв.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
горепосочените последни две наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
5
период се умножава по 0, 143.
Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в
приложимите наредби към него /с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г/
на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен
с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-
407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване
поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от
НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в
ЗМВР и в посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и
доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал.
2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между
22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира
непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални
подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите
на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може
да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма
степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава
уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна
сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в
чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната
уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143,
и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е
свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и
законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г.,
с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.
В подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е възприета за меродавна
6
правната логика, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение. В
този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР,
но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според което държавните служители в МВР не следва
да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или
служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за
икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите -
страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от Хартата на основните
права. Така също и чл. 8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда
(МОТ) от 26 юни 1990 г. относно нощния труд, предвиждащ, че компенсациите за
полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време,
заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на РБългария в
правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат
такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите
правни изводи, а именно: че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния
сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при
всички случаи, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, които да компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че аргументът за
липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, видимо не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането. Правото на Съюза не е
пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не
могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. В тази връзка
сочените "компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални
блага, предвидени в ЗМВР за служителите" не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не само
тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след
7
като не са насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък
се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат
всички, работещи в системата на МВР.
Уреждането на доп. възнаграждение за нощен труд на час с Наредбите от 2018 г. и
2019 г. и заповедите на министъра на вътрешните работи не преодоляват празнотата в
законодателството в частта за положения извънреден труд и неравностойното положение на
работещите в МВР и работещите по трудово правоотношение с други работодатели.
Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното
работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - чл. 9, ал. 2
НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ /Решение
№ 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
Неоснователни са възраженията, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не
са налице посочените в него предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда
различни хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това
правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо
единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Определеният максимален брой
часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе
нормативни актове "при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00ч. и 06, 00ч..... ", не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови
смени, изключвайки 7 часови такива, както и не изключва приравняването му към дневния и
съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, а правна
възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват
цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение. Вещото лице е
определило същия при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която разпоредба не поставя
изискванията на чл. 9, ал. 1 от същата наредба за работа при трудови норми, за брой нощни
часове към брой дневни часове. Ето защо не се приемат доводите, че за служителите
приложимият коефициент е 1, а не 1. 143. Аргумент е и че в Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1. 143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Това показва, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет
подход, установен в КТ и в НСОРЗ.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-счетоводната
експертиза факти, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен
труд за процесния период от 01.08.2016 г. до 30.09.2019 г. в размер на 1358,99лв., получен
при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден. На основание чл. 86 ЗЗД на ищеца се дължи
и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
8
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 400 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 400 лв. е платено в брой изцяло, и
списък по чл. 80 ГПК), които с оглед неоснователността на жалбата се дължат изцяло.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 893 от 15.08.2022г., постановено по гр.д. № 2883 /
2022г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ – ПЕРНИК с
адрес: гр. Перник 2300, обл. Перник, ул. “Самоков“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: ***, сумата в размер на 400.00 лв. / четиристотин лева/,
представляваща направените от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото въззивно
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 3, пр.
първо ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9