№ 15337
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110156729 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 56729 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „******************, против „Ф.Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
*********************************************************************,
представлявано от Д.В.Н. И И.В.Д., за установяване по отношение на ответника, че Договор
за потребителски кредит № ******* от 06.07.2019 г. е нищожен като съдържащ
неравноправни клаузи, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожност на договора поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, претендира присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.07.2019 г. сключила с „Ф.Б. договор за
потребителски кредит в размер на 350 лв., при годишен процент на разходите от 49,66 %,
при предоставяне на поръчителство от „Ф.Б. без посочване на размера на възнаграждението
за предоставяне на поръчителство. Също така твърди, че след усвояване на кредита
установил, че освен заемната сума от 350 лв. била начислена такса за предоставяне на
поръчителство в размер на 180 лв. Оспорва договора като недействителен, поради
непосочване на дължими вноски по договора за поръчителство. Оспорва валидността на
сключения договор поради липса на съгласие и като нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Оспорва договора като противоречащ на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с
оглед непосочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/.
Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за кредит е включено
възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход и
потребителят бил въведен в заблуждение относно размера на разходите по кредита. Със
сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за
кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни
съображения за нищожност на договора за кредит, като противоречащ на императивните
разпоредби на закона и като заобикалящ закона, сключен в противоречие с добрите нрави.
позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ф.Б., с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно наличие на
поръчителство като условие за сключване на договора за кредит, както и използването на
заблуждаващи търговски практики от страна на кредитора. Твърди, че потребителят има
възможност да избере да сключи договор за гаранция с гарант, в който случай получава
информация за дължимия разход, без последния да се включва в ГПР. Също така оспорва
начисляването на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че сключеният между страните
договор съответства на изискванията на закона, като ищецът е имал възможност да се
откаже от сключване на договора по смисъла на чл. 29 от ЗПК, но не е упражнил това свое
право, поради което е приел договора, включително клаузата на чл. 5 от същия. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск на предявените основания,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № ******* от 06.07.2019 г. се
установява, че същия е сключен между „Ф.Б. и И. К. Д., по силата на който ответното
дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 350 лв. за срок от 12 дни, при
договорен лихвен процент от 1,34 % и годишен процент на разходите от 49,91 %, с лихва по
кредита от 4,69 лв., кредитът платим на 18.07.2019 г., като договорът е сключен при общи
условия. Като доказателство по делото е приет и представеният от ищеца стандартен
европейски формуляр.
От представения заверен препис от договор за гаранция /поръчителство/, без дата, се
установява, че същият е сключен между Фератум банк p.l.c. и ищеца, по силата на който
Фератум банк p.l.c. предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит от 06.07.2019 г., сключен
между „Ф.Б. и И. К. Д., при договорена такса за предоставяне на гаранцията в размер на
47,81 лв., дължима от И. К. Д., и платима в размер и по начин, посочен в общите условия по
договора.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че по процесния договор усвоената сума от ищеца е в размер на 350 лв. На
3
14.07.2019 г. ищецът е изплатил сумата от 402,50 лв., която сума е разпределена по следния
начин: погасена главница в размер на 350 лв., погасена договорна лихва в размер на 4,69 лв.
и погасена такса гаранция в размер на 47,81 лв. Вещото лице също така установява, че
изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и гаранция е в размер на
4 987 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние № ******* от 06.07.2019 г., както и че
ищецът е погасил сумата от 402,50 лв. Спори се относно валидността на договора, на
отделни клаузи от него.
Претендира се нищожност на договора като съдържащ неравноправни клаузи, като
при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на договора поради
заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се
претендира нищожност на договора на няколко самостоятелни правни основания, част от
които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които,
посочени в общите закони – Закона за защита на потребителите по силата на препращащата
норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП. От така посочените
основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията
на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на
договора, предвидени в специалния закон – ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок,
който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание
за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на
специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се
произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при
неоснователност на иска на същото основание, да разгледа отделните хипотези на
противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите разпоредби
на ЗЗД. И едва накрая следва да се произнесе по наведеното основание за нищожност -
накърняване на добрите нрави. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че по силата
на правилото lex specialis derogat legi generali, като евентуална остава претенцията за
прогласяване нищожност на клауза от договора на някое от предвидените в общия закон
основания.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от
разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние,
като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от
ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5,
ал. 13 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен. Тогава, когато договорът
се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът
се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага
във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.
4
10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и
на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора,
които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният
не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и
същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния
случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали
използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени
твърдения от страна на ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява
затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на
договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с
подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на
размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява
договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за
заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението
за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва,
дължима на кредитора.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 3, б. „в“ от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен
процент по кредита от 2,35 %, а в ал. 4 от същия член – ГПР в размер на 49,74 %. Съдът
намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора
е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на
посоченото основание за неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като
противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода на договора от 06.07.2019 г. до 18.07.2019 г. основният лихвен процент на БНБ е
0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,91 %
към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
5
размер на 4,69 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание,
поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, поради наличие
на неравноправни клаузи, съдът намира следното:
С клаузата на чл. 5 от процесния договор е договорено обезпечение с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като е договорено, че договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.
Същата клауза предвижда, че одобряването на дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, като одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
От приетите по делото доказателства, включително и от изслушаното заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 14.07.2019
г. ищецът е изплатил сумата от 402,50 лв., която сума е разпределена по следния начин:
погасена главница в размер на 350 лв., погасена договорна лихва в размер на 4,69 лв. и
погасена такса гаранция в размер на 47,81 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК неравноправна е клаузата, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
В процесния договор не е предвидено нито възнаграждение за поръчителя, нито е
определена „такса гаранция“, а в представената тарифа към общите условия също не е
включена подобна такса. Така договорена клаузата на чл. 5 от процесния договор е
неравноправна, тъй като не е позволила на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Клаузата е неравноправна и поради това, че за
потребителя не съществува възможност за изменение на договора или за избор на
поръчител, а такъв му е наложен от кредитора, като сключването на договор за
поръчителство е предпоставка за предоставяне на кредита под формата на заем. Не на
последно място следва да се отбележи и размера на т.нар. „такса гаранция“, която
представлява 13,66 % от стойността на чистия кредит, а видно от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ГПР по погасителен план с включена
договорна лихва и гаранция е в размер на 4987 %. За съда се налага извод, че клаузата на чл.
5 от процесния договор е нищожна като неравноправна, като и без нея договорът за кредит е
породил желаните правни последици, а нищожността на една отделна клауза от договора не
е повлияла върху действителността на останалата част от договора. Исковата претенция като
основателна и доказана в частта относно клаузата на чл. 5 от договора следва да бъде
уважена.
По отношение на останалото основание, съдът намира, че искането следва да бъде
оставено без разглеждане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
6
същото за основателно с оглед уважената част от исковите претенции, поради което в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2 855 лв., от които:
сумата от 55 лв. - платени държавни такси, сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице и сумата от 2 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от И. К. Д., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „******************, против „Ф.Б., с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.
**********************************************************************************,
представлявано от управителите И.В.Д. И Д.В.Н., че клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******* от 06.07.2019 г. е нищожна като
неравноправна, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за установяване по отношение на
ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 06.07.2019 г.
е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие със закона, и ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният при условие на евентуалност иск за прогласяване
нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф.Б., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************************************************************************,
представлявано от управителите И.В.Д. И Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „******************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 2 855 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7