Определение по дело №1907/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 705
Дата: 27 февруари 2019 г.
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20173100101907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                       ……..

                                      гр. Варна, 27.02.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 27.02.2019г. в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова

гр.д. № 1907 по описа за 2017г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

  Постъпила е молба, вх.№ 23629/08.08.2018г. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от Д.Ж.К. и Ю.Б.К. чрез адв. А. К. за допълване на постановеното на 23.07.2018г. прекратително определение по предявените от Н.Р.Н. против тях искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК чрез присъждане в тяхна полза на разноски за адвокатско възнагаждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

Подадена е и молба с вх.№ 23686/09.08.2018г. от Г.В.Д., чрез адв. Ж.Б. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на постановеното на 23.07.2018г. прекратително определение по предявените от Н.Р.Н. против молителката иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК чрез присъждане на разноски за адвокатско възнагаждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

Ответникът по молбите – Н.Н. в предоставения едноседмичен срок от уведомяването, чрез процесуалните си представители е изразила становище за неоснователност на двете молби за допълване на прекратителното определение на съда, чрез присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

И двете молби са подадени в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и имат характер на искане за допълване на определението от 23.07.2018г. в частта за разноските.

Срещу молителите Д. К. и Ю.К. са били предявени 2 обективно кумулативно съединени иска от Н.Н. – за погласяване нищожността на сделката обективирана в нот.акт № 103/2014г. и искове за отричане на правото им на собственост по отношение на недвижим имот – с ид.10135.5510.264.1.18 по КК на гр.Варна. Производството по делото касателно исковете за собственост е прекратено с влязло в сила определение, но същото е висящо по отношение на иска за нищожност на правната сделка.  Ответниците не са направили разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същата се осъществява безплатно от адв. К. видно от сключеният договор за правна защита и съдействие, поради което няма сторени разноски от ответниците, които да бъдат възложени в тежест на ищеца по реда на чл.78, ал.4 от ГПК към настоящия момент. След произнасяне по същество по висящия спор за действителността на сделката обективирана в нот.акт № 103/2014г. и в случай, че в резултат на него насрещната страна /ищецът/ бъде осъден за разноски, то в този случай в полза на адвоката осъщестяващ безплатната услуга ще се породи правото да получи адвокатско възнагражение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2.

По отношение на молителката Г.Д. съдът констатира, че производството по единствено предявеният срещу нея иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК  за отричане правото и на собственост по отношение на имота с ид. 10135.5510.264.1.18 по КК на гр.Варна е прекратено изцяло с влязло в законна сила определение. Горното на основание чл.78, ал.4 от ГПК поражда за нея право да претендира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.131 от ГПК молителката Д. е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв.Ж.Б., към който е приложен договор за правна защита и съдействие с отбелязване за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, както и списък по чл.80 от ГПК посочващ тази разход. Съдът намира, че доколкото адвокатското възнаграждение е договорено както за изготвяне на писмения отговор, така и за процесуално представителство по делото, а такова няма да бъде осъществено предвид прекратяването на съдебното производство спрямо молителката, то в нейна полза следва да бъде присъдена само половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 600 лева. Същото е и минимално дължимото по чл.7, ал.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касателно искове за собственост на недвижим имот.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Ж.К. и Ю.Б.К. чрез адв. А. К. за допълване на постановеното на 23.07.2018г. прекратително определение чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.248 от ГПК. 

ДОПЪЛВА постановеното определение № 1882/23.07.2018г. по гр. дело № 1907/2017г. по описа на ВОС В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:

ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, вр.чл.248 от ГПК.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: