Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27
14.02.2020
год. гр.Д.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско отделение
На четиринадесети февруари 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА ДЯКОВА
Като разгледах
гр.д.№ 41/2019 год. за да се произнеса съобразих следното:
Производството по делото
е образувано по реда на чл.248 ал.1 от ГПК и чл.250 ал.1 от ГПК.
Решение № 351/16.12.2019
год. по гр.д.№ 41/2019 год. е със съдържание по чл. 236 ал.1 т.5 от ГПК както
следва:
1.
отхвърля предявения от А.Г.М. ,ЕГН ********** *** срещу Р.П.Н.,
ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** иск по чл. 45 от ЗЗД ,
чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.,като частичен от 150 000 лв. ,която да й бъде
заплатена солидарно като обезщетение за неимуществени вреди –болки и
страдания от смъртта на Е.Я.Д., ЕГН *********,поч.*** год., причинена в резултат на лечение,несъобразено с добрите медицински
практики и стандарти;
2.
отхвърля предявения от Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** срещу Р.П.Н., ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***,
гр. Д., *** иск по чл. 45 от ЗЗД , чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.,като
частичен от 150 000 лв. ,която да
му бъде заплатена солидарно като обезщетение за неимуществени вреди –болки и
страдания от смъртта на Е.Я.Д., ЕГН *********,поч.*** год., причинена в резултат на лечение,несъобразено с добрите медицински
практики и стандарти.
Ищците по делото А.Г.М.
и Я.Г.Д. са заявили искане за присъждане
на обезщетения за неизпълнение на паричните задължения от по 100 000 лв.,
определени по размер на законната лихва за периода от датата на увреждането -*** год. и до окончателното им
изплащане.Съдът не се е произнесъл по искането.
Решение № 351/16.12.2019
год. по гр.д.№ 41/2019 год. е със съдържание по чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК както
следва:
1. осъжда А.Г.М. ,ЕГН ********** *** да заплати на Р.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от 4 100 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски;
2. осъжда А.Г.М. ,ЕГН ********** *** да заплати на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., ***сумата от 3 100 лв., съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски;
3. осъжда Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** да заплати на Р.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от 4 100 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски;
4. осъжда Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** да заплати на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** сумата от 3 100 лв., съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Посочено
е ,че решението е постановено при участието
на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С. ,бул.“Княз Дондуков“ № 68 като трето лице помагач на “***“ АД , ЕИК ***,
гр. Д., ***.Тъй като с решението исковете срещу ответника-болнично заведение са били отхвърлени,съдът
не е разгледал предявените от него обратни искове срещу третото лице-негов
помагач,респ. не е присъдил на ответника,сторените от него разноски по
обратните искове-заплатени държавни такси,поискани в размер от 7 900 лв.
Решението
е било съобщено на страните,както следва:на
ищците и болничното заведение на дата
16.12.2019 год.,а на застрахователната
компания на дати 16.12.2019 год./на електронен адрес/ и на 03.01.2020 год. със
съобщение на адреса по седалището.
1./Ищците
А.Г.М. и Я.Г.Д.,чрез процесуалния си
представител адв.Г.Ш.-ВАК са подали молба рег.№/02.01.2020 год.,изпратена по
пощата на дата 30.12.2019 год. с искане
по реда на чл. 250 от ГПК решение № 351/16.12.2019 год. по гр.д.№ 41/2019 год.
да бъде допълнено,като съдът се произнесе по искането за присъждане на
законната лихва върху претендираните суми от по 100 000 лв.,считано от
датата на увреждането и до окончателното плащане.
Становище
рег.№ 1062/07.02.2020 год. по молбата в
указания срок е изразено единствено от “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Княз
Дондуков“ № 68.В искането по чл.250 от ГПК се съдържали некоректно посочени
данни ,тъй като била заявена претенция за присъждане на главните
задължения,ведно с лихви за забава ,дължими три години назад от датата на
исковата молба,а не от датата на увреждането,такова било и съдържанието на
проекто-доклад на РС-Д. от дата 19.12.2018 год., молба за изменение или уточнение на искането не била връчвана на
дружество,респ.липсвало нарочно определение на ОС-Д. в тази насока.
Молбата
е допустима,като подадена преди изтичане
на едномесечния срок по чл.250 ал.1 изр.2-ро от ГПК и от страни,по чието искане
за присъждане на обезщетения за неизпълнение на паричните задължения от по 100 000 лв.,
определени по размер на законната лихва за периода от датата на увреждането -*** год.и до окончателното им
изплащане,съдът не се е произнесъл.
Акцесорното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното обезщетение е дължимо за
периода на забавата съгласно чл. 86 ал.1 изр.1-во от ЗЗД.Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви
възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69 ал. 1 от ЗЗД,размерът им не се определя от съда, а се
изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането до момента на плащането, затова и ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Именно
в този смисъл е извършеното уточнение от ищците в
в първото по делото съдебно заседание,проведено на
дата 11.03.2019 год. и с това съдържание
е част от доклада на съда/ така л.138 и чл.146 от делото/,т.е. молбата по
чл.250 от ГПК е основателна.
2./Ответникът
“***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** е подал в срока по чл.248 ал.1 от ГПК на електронния
адрес на съда молба рег.№ 8071/16.12.2019 год.,с искане решение №
351/16.12.2019 год. по гр.д.№ 41/2019 год. да бъде допълнено с присъждане на разноски по отношение заплатената от болничното
заведение държавна такса в размер на 7 900 лв. по предявените срещу застрахователното дружество
обратни искове.В указания срок са отстранени нередовностите й ,като е подадена
със същото съдържание и с подпис на подателя й –така молба рег.№ 132/07.01.2020
год.
В
становище рег.№ 1066/10.02.2020 год. ищците А.Г.М. и Я.Г.Д. са посочили,че
считат молбата за неоснователна с доводи за процесуална недопустимост на обратните
искове,респ. размера,в който евентуално могат да бъдат уважени с оглед
съдържанието на застрахователния договор
относно уговорения лимит и липсата на ретроактивно действие.
В
молба-становище рег.№873/31.01.20202
год.,“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Княз
Дондуков“ № 68 сочи,че заявеното искане по отношение на разноските е неясно,а
доколкото обратните искове не били разгледани,заплатените държавни такси
следвало да бъдат възстановени на вносителя от съда.
Молбата
е допустима,а разгледана по същество и основателна.
Лечебното
заведение е ответник по предявени искове за вреди от непозволено увреждане и
ищец по обратен иск срещу търговското дружество ,застраховало
отговорността му за лекарска небрежност.
Право
на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, в т. ч.
евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск.Обратният иск се
предявява при условие на евентуалност-в
случай,че се осъществи процесуалното условие
да бъде постановено осъдително решение срещу ответника по главния иск. В
случай,че предявения главен иск се отхвърли като неоснователен,обратния иск не
се разглежда и възмездяването на
сторените за заявяването и разглеждането му разноски не може да бъде
реализирано съобразно изхода му и между страните по него.До неразглеждане на
обратния иск се стига и в случаите на прекратяване на производството поради отказ
от главния иск или оттегляне на главния иск. Отговорността на ищеца при
прекратяване на делото чрез негови процесуални действия - отказ от иска или
оттегляне на иска обхваща всички реално направени от ответника разноски за защита, доказателства за които са представени
по делото,вкл.тези сторени за защитата му по обратен иск-заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение –така определение № 831/28.09.2012 год. по
ч.т.д.№ 587/2012 год. на II т.о. на ВКС. Страната,която е получила неблагоприятно за нея решение или е
прекратено производството по предявен от нея иск,дължи съгласно чл.78 ал.3 и
ал.4 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. Разглеждането на
обратния иск зависи от изхода на делото по първоначалния иск и в случай ,че
последния е неоснователен ,посоченото по-горе разрешение на ВКС е приложимо - във всички хипотези ,в които обратния иск не
се разглежда, последиците по отношение отговорността за разноски следва да
бъдат идентични.
С
оглед на горното,ищците А.Г.М. и Я.Г.Д. следва да заплатят на ответника
болнично заведение е разноските му ,сторени по повод обратния иск.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ДОПЪЛВА решение №
351/16.12.2019 год. по гр.д.№ 41/2019 год.,като отхвърля исковете на А.Г.М.
,ЕГН **********,*** и Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** срещу Р.П.Н.,
ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** по чл. 45 от ЗЗД ,
чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД за суми от по 100 000 лв.: ведно със законната лихва ,считано от *** год. и до окончателното плащане.
ДОПЪЛВА решение №
351/16.12.2019 год. по гр.д.№ 41/2019 год.,като ОСЪЖДА Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** още 3 950 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.
ДОПЪЛВА решение №
351/16.12.2019 год. по гр.д.№ 41/2019 год.,като ОСЪЖДА А.Г.М. ,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** още 3 950 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: