РЕШЕНИЕ
№ 6410
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100100105 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени вреди / неимуществени такива/ от ПТП,
настъпило на 14.08.2024г., причинено виновно от водач на застраховано при
ответника МПС.
Ищецът твърди, че на 14.08.2024г. около 16.00ч. в гр. София на ул. „Генерал
Цончев“ е настъпил пътен инцидент с участието на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с per. СВ **** МС, управляван от Д. Д.. Същият се
движел по ул. „Генерал Цончев“ с посока на движение от блок 13 към ул.
„Гюешево“, като в района на кръстовището образувано с ул. „Незнаен войн“
нарушил правилата за предимство по ЗДвП и станал причина и реализирал ПТП с
правомерно движещият се от дясно по ул. „Незнаен войн“ /път с предимство/ с
посока на движение от ул. „Цани Гинчев“ към ул. „Батолова воденица“ мотор марка
„Ямаха“, модел „Х-Мах“ с peг. № ****, управляван от ищеца Я. Н. К..
Произшествието било посетено от екип на СДВР. Образувано е досъдебно
производство.
Пострадалият бил откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", гр. София, където
били установени фрактури на трансверзалните израстьци вляво на прешлени Л3и
1
Л4; фрактури на 3-то,4-то ребра по две линии; фрактури на 6-то, 7-мо и 8-мо ребро
с наличието на малки въздушни зони по съседство на фрактурите; плеврален излнв
вляво дорзално; травма на екстензорен мускул и сухожилие на 5-тн пръст на
дясната ръка. Било проведено консервативно лечение.
Ищецът твърди, че е изпитвал значителни интензивни болки през първите
няколко месеца от оздравителния период, като изключително интензивни са били
болките, свързани с фрактурите на израстъците на прешлените. Освен болковите
симптоми, изпитва негативни емоции и във връзка с търпените неудобства от
битов характер, свързани с невъзможността да се обслужва сам през първите
няколко седмици на възстановителния период. Иска обезщетение за търпените
негативни емоции, които претендира частично. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застраховнания
при него автомобил, оспорва причинно – следствената връзка между ПТП и
сочените в ИМ травматични увреждания. Твърди съпричиняване- съществено, на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, което свързва с нарушение на
чл.20 от ЗДвП и неизползване на предпазна каска. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за
лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.08.2024 година около 16:00 часа в гр.София по ул. „Незнаен войн“ в
посока от ул. „Цани Гинчев“ към „Батова воденица, се е движил мотоциклет
„Ямаха“, модел „Х Mах“ с per. № ****, управляван от ищеца Я. Н. К. със скорост
около 35 км/ч. В същото време от ляво по напречната улица „Генерал Цончев“ в
посока от бл. 13 към ул. „Гюешево“ се движил т.а. „Ситроен“, модел „Берлинго“, с
рег. № **** , управляван от св.Д. М. Д. със скорост около 26 км/ч. На
кръстовището не е имало пътни знаци за регулиране. Водачът на автомобила не
намалил скоростта на движение, не спрял преди да навлезе в напречната улица и не
пропуснал мотоциклета, управляван от ищеца, който бил дясностоящ, при което
реализирал ПТП.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-472 от 14.08.2024г., а по случая е образувано ДП № 11237/24г. по описа
на СДВР и пр. пр. № 38900/24г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Непосредствено след инцидента, ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.
2
Пирогов“ ЕАД, където е хоспитализиран в противошокова зала в увредено общо
състояние с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош и затруднени
движения в областта на гърба. След извършени прегледи били установени
фрактури на трансверзалните израстьци вляво на прешлени Л3 и Л4; фрактури на
3-то и4-то ребра по две лннин; фрактури на 6-то, 7-мо и 8-мо ребро с наличие на
малки въздушни зони по съседство на фрактурите; плеврален излив вляво
дорзално, травма на екстензорен мускул и сухожилие на 5-ти пръст на дясната
ръка.Установена е и контузия на главата с малък подкожен хематом /по СМЕ/
Ищецът бил хоспитализиран от 14.08.2024г. до 19.09.2024г., като била
проведена консервативна терапия. Във връзка с травмата на 5-ти пръст на дясната
ръка е поставена шина. Изписан бил за продължаващо домашно лечение с
препоръки за спазване на постелен режим, режим на покой и прием на
обезболяващи. Издадени били болнични листи за 66 дни - от 14.08.2024г. до
18.10.2024г.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на МПС с per. № ****, е застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване
на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установяват вида и
характера на травматичните увреждания, получени от ищеца. Вещото лице
установява, че контузията на главата, както и контузията на двете длани и ляво
рамо са причинила на ищеца временно разстройство на здравето, довело до болки
и страдания. Контузията на гръдния кош с фрактури на 3-то и 4-то ребра по две
линии и на 6-то, 7-мо и 8-мо ребра в ляво е довела до трайно нарушена функция на
гръдния кош за период по – голям от 30 дни, контузията с увреждане на
екстензорно сухожилие и деформация на пети пръст на дясната ръка- до трайно
нарушение на функцията на ръката за период по голям от 30 дни, а контузията на
лумбалния/ поясния/ отдел на гръбначния стълб със счупване на трансверзалните
/страничните/ израстъци в ляво на ЛЗ и Л4 прешлени – до трайно засягане на
функцията на гръбначния стълб за период по- голям от 30 дни. Вещото лице
установява интензитета на търпените болки през непосредствено след травмата и
през възстановителния период – 240 дни временна нетрудоспособност, както и
това, че в резултат на проведеното лечение функцията на гръдния кош е
възстановена, счупванията на страничните израстъци на прешлените са зараснали,
движенията на петия пръст са нормализнрани и не са описани /установени
усложнения.
3
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП.
Съгласно заключението, основна причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на товарния автомобил, който не се е съобразил, че
кръстовището не е регулирано, защото не е имало пътни знаци, имало ограничена
видимост в дясно и паркирани на тротоара автомобили, не е предвидил и не се е
съобразил, че е без предимство, ако се появи приближаващ се от дясно от
невидимото пространство автомобил или друго МПС. От техническа и
професионална гледна точка при тези условия на приближаване към процесното
кръстовище, не е намалил скоростта си своевременно и не е спрял за да даде
предимство и да пропусни мотоциклета. С това си действие е поставил себе си и
водача на мотоциклета да не могат да предотвратят удара спрямо момента, в който
са имали възможност да се видят взаимно и възприемат като опасност. Установява
освен това, че в конкретния случай мотоциклетистът се е движил към нерегулирано
кръстовище и е задължен да даде предимство на приближаващо се отдясно МПС и
да спре за да го пропусне. Същевременно той има предимство като дясно стоящ,
спрямо л.а. Ситроен Берлинго, но за да осигури собствената си безопасност,
правилното му поведение е било да предвиди възможността за поява на МПС от
невидимото пространство от ляво и да съобрази скоростта си и с разстоянието, на
което е имал видимост наляво.
От показанията на свидетелите Д. Д. – водач на автомобила, участвал в
процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на
настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, логични,
неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. допуснатите
експертизи, поради което съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетеля В.С., които съдът не намира основание да не
цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдания,
периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто физическата
болка, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имал нужда от
непрекъсната помощ. Около два месеца бил на легло, след което постепенно
започнал да се придвижва с помощта на патерица. Установява освен това, че все
още ищецът не работи, тъй като е в отпуск поради временна нетрудоспособност.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
4
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/показанията на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните
заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС –автомобил, пътно-
транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по
пътищата – чл5, чл.20, чл.47 и чл.48 от ЗДвП, не се е съобразил, че кръстовището
не е регулирано, защото не е имало пътни знаци, имал е ограничена видимост и
паркирани на тротоара пред него автомобили, не е предвидил и не се е съобразил,
че е без предимство, ако се появи приближаващ се от дясно от невидимото
пространство автомобил или друго МПС, не е намалил скоростта си своевременно
и не е спрял за да даде предимство и да пропусне мотоциклета, при което е
реализирал удар с преминаващият през кръстовището дясностоящ мотоциклет,
управляван от ищеца, при което на последния са причинени телесни увреждания.
Доводите в противната насока /относно липсата на виновно поведение от страна на
водача на товарния автомобил/, съдът отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
автомобил Ситроен, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
5
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС, съгласно която на обезщетяване на посоченото основание
подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – три средни телесни повреди, съставляващи трайно
нарушени функции на гръден кош, гръбначен стълб и дясна ръка за период повече
от 30 дни, придружени с контузия на глава, две длани и рамо, възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 50 години, срокът за
възстановяване – 240 дни, периода на претърпени болки – изключително силни в
периода до 50 дни /така СМЕ/, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер /в т.вр. показанията на св.С./, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия
към 2024 г. /МРЗ от 933 лева/ съдът намира, че сумата от 60 000 лв. представлява
6
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и представените писмени доказателства/, че пострадалият е
търпял негативни емоции — болки и страдания в период от повече от шест месеца
след произшествието, които били много силни в начало. Съгласно заключението на
СМЕ предвид фрактурата на ребрата, у ищеца през първите 50 дни след инцидента
болката е била силна, създаваща чувство на хрущене при всяко вдишване и
издишване, придружена с болка при движение във връзка с травмите на
гръбначния стълб. Наложило се да спазва постелен режим за период около два
месеца /така показанията на св.С./. Предвид това, съобразявайки обичайното
проявление и характер на претърпените травми, които включват и болкови
симптоми, съобразявайки претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер, съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените
болки и страдания е в размер на 60 000 лв. Бе отчетено представеното решение на
ТЕЛК за определяне на 20 % намалена работоспособност, но предвид това, че при
ищеца функцията на гръдния кош е възстановена, счупванията на страничните
израстъци на прешлените са зараснали, движенията на петия пръст са
нормализнрани и при липсата на данни за настъпили усложнения /така СМЕ/
съдът намира, че обезщетение в посочения размер от 60 000 лева би могло да
обезщети претърпените от ищцата негативни емоции.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед неизползване на предпазна каска, нарушение на чл.20 от ЗДвП и отнемане
предимството на автомобила.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалата
трябва обективно да е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Веднага следва да се посочи, че не е установено по делото водачът на
мотоциклета да е бил без предпазна каска. Отделно от това, от заключението на ВЛ
7
по приетата СМЕ се установява, че контузията на главата би настъпила и при
употребата да такава, доколкото получените от ищеца наранявания могат да бъдат
предизвикани и от ръбовете на предпазната каска.
Не е установено по делото и това, водачът на мотоциклета да е отнел
предимството на автомобила. От заключението на приетата по делото САТЕ се
установява обратното – мотоциклетистът е бил с предимство, а водачът на
застрахования при ответника автомобил е нарушил задължението си да спре и да
пропусне дясностоящото ППС на нерегулирано кръстовище /чл.47 и чл.48 от
ЗДвП/.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че причина за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на автомобил „Ситроен“, който не
се е съобразил, че кръстовището не е регулирано /липсвали са пътни знаци/, имал е
ограничена видимост и паркирани на тротоара пред него автомобили, не е
съобразил, че е без предимство, ако се появи приближаващ се от дясно от
невидимото пространство автомобил или друго МПС, не е намалил скоростта си
своевременно и не е спрял за да даде предимство и да пропусне мотоциклета, в
резултат от което настъпило и процесното ПТП. Установява се обаче и това, че
мотоциклетистът, след като се движи към нерегулирано кръстовище, е задължен да
даде предимство на приближаващо се отдясно МПС и да спре за да го пропусне.
Макар да е с предимство по отношение на приближаващ се отляво водач на МПС,
за да осигури собствената си безопасност, е следвало да предвиди възможността за
поява на МПС от невидимото пространство от ляво и да съобрази скоростта си и с
разстоянието, на което е имал видимост и е могъл да го възприеме.
По аргумент от чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при
избиране на скоростта си на движение да се съобразят с конкретните условия и
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В случая пострадалият е бил с предимство, но е
следвало да положи повече внимание и да допусне възможността за поява на МПС
от ляво, от място към което няма видимост, да съобрази скоростта си и с
разстоянието, на което е имал видимост наляво, да намали и да спре предвид
възникналата опасност.
Все пак законът санкционира в по-голяма степен поведението на водачите на
МПС-та, отколкото това на водачите на двуколесни ППС - последните са по-
уязвими участници в движението, а съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водачите на
8
МПС-та следва да бъдат внимателни и предпазливи към тях. Макар приносът за
настъпване на произшествието да е преимуществено на водача на автомобила
/същият не е съобразил, че движещият се от дясно мотоциклетист е с предимство,
отнел му е предимството, не е намалил скоростта и не е спрял/ то в случая принос
за настъпването на ПТП има и пострадалия.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си, несъобразявайки конкретните условия и видимост, пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване
от 5 %. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от
60 000 лева на 57 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от
ЗЗД за сумата от 57 000 лева, а за разликата до пълния му предявен размер от 80
000 лева /след допуснато увеличение в с.з. от 17.06.2025г./ следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата от 26.12.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от момента на
окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Претенцията е заведена на
26.09.2024г., произнасяне по нея няма, при което срокът за това е изтекъл на
26.12.2024г. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна последица
от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск
по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за
лихва, считано от датата на предявяване на притинцията пред застрахователя.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 1 250 лева – заплатени депозити
за възнаграждение на в.л и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се присъждат
– 359.38 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 1 710 лева – част от заплатените от бюджета на съда 1 600 лева – ДТ, и
9
800 лева – възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважената част от
исковете, платими по сметката на СГС.
В настоящия процес ищецът е представляван при условията на чл.38, ал.1 от
ЗА. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Настоящият състав приема, че не е обвързан от Наредбата по аргументи от
решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, в
което е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия
Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като
прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на
процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, които са доразвити и затвърдени в решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС.
Предвид това, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че са проведени три съдебни заседания, в които са
извършвани процесуални действия, както и извършените от процесуалния
представител на ищеца действия, съдът прие, че на представителя на ищеца се
дължи възнаграждение в размер на 3 000 лева /с включен ДДС/, който е съобразен
и с изхода на делото. Сумата е платима на адвоката, осъществил правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Кн.Ал.Дондуков №68, да заплати
на Я. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. ****, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ,
сумата а от 57 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 14.08.2024 г. в гр.
София, причинени виновно от Д. М. Д., за управляваното от когото МПС е била
сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със
законната лихва от 26.12.2024г. до окончателното плащане, като за разликата до
пълния размер от 80 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. ****, да заплати на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
10
управление: гр. София, бул. Кн.Ал.Дондуков № 68, сумата от 359.38 лева.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Кн.Ал.Дондуков № 68, да заплати
на адв.Я. Д. Д. от САК, ЕГН **********, гр.****, сумата от 3 000 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Кн.Ал.Дондуков № 68, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, сумата от 1 710 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11