№ 524
гр. Дупница, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101403 по описа за 2024 година
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, е предявило срещу З. И. Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86
от ЗЗД. Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение № 82/25.01.2024г.по ч.гр.д. 143/2024г. по описа на Районен съд-Дупница, а
именно: 2347.77 лв. (две хиляди триста четиридесет и седем лева и 77 ст.) главница,
формирана както следва: за системен партиден номер ***: Неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 848.15 лв.; Неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане на обща стойност 299.90 лв.; Поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на
1032.42 лв., както и за системен партиден номер ***: Неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 139.64 лв.; Поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 27.66
лв.; мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 398.57 лв., законна лихва върху
цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда. Претендира присъждане на
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали договорни отношения въз
основа на рамков Договор с уникален номер ********* от 10.02.2020г., по силата на който З.
И. Б. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана абонаментна услуга
„А1 ONE unlimited 49“ за номер ***, като договорът е сключен за срок от две години и
месечна промоционална такса до края на изтичането му в размер на 48,99 лева. От същата
1
дата за друг телефонен номер, а именно ***, абонатът има сключен договор за мобилна
услуга „А1 Сърф ХС“, със срок на договора 2 години и месечна такса в размер на 13,99 лева.
По повод горецитирания договор за мобилни услуги от 10.02.2020г., абонатът е
сключил и Договор за лизинг, по силата на който е взел мобилно устройство „Apple iPhone
11 128GB Black“ на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 59,98 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план. При закупуването на устройството абонатът е
получил отстъпка от крайната цена, като спрямо договора за продажба на устройство на
изплащане абонатът получава мобилното устройство за обща цена от 1 379,55 лв., докато за
същото устройство цената в магазините на Оператора била 2 249,99 лв.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ***, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, като задължението
му е на обща стойност 2180.47 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 848.15 лв.; Неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 299.90 лв.
Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени
неустойки в общ размер на 1032.42 лв. за периода от 26.08.2021г. до 21.03.2022г. За услуги,
предоставени по системен партиден номер ***, задължението на абоната възлиза в размер
на 167.30 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 139.64 лв.; Поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 27.66 лв. за периода
от 19.07.2021г. до 13.02.2022г.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. 143/2024г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, срещу която ответникът е възразил
в срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва дължимостта на
претендираните суми, като твърди, че стриктно е изпълнявал задълженията си към
мобилния оператор, но поради наложило му се спешно пътуване в чужбина бил в обективна
невъзможност да плати две вноски. Заявява готовност за сключване на споразумение с
ищеца за заплащане на реално дължимите суми по договора.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да
докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с
източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че
предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява, че рамков Договор
с уникален номер ********* от 10.02.2020г., по силата на който З. И. Б. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана абонаментна услуга „А1 ONE unlimited
49“ за номер ***, като договорът е сключен за срок от две години и месечна промоционална
такса до края на изтичането му в размер на 48,99 лева. От същата дата за друг телефонен
номер, а именно ***, абонатът има сключен договор за мобилна услуга „А1 Сърф ХС“, със
срок на договора 2 години и месечна такса в размер на 13,99 лева.
По повод горецитирания договор за мобилни услуги от 10.02.2020г., абонатът е
сключил и Договор за лизинг, по силата на който е взел мобилно устройство „Apple iPhone
11 128GB Black“ на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 59,98 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план. При закупуването на устройството абонатът е
получил отстъпка от крайната цена, като спрямо договора за продажба на устройство на
изплащане абонатът получава мобилното устройство за обща цена от 1 379,55 лв., докато за
същото устройство цената в магазините на Оператора била 2 249,99 лв.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ***, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, като задължението
му е на обща стойност 2180.47 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 848.15 лв.; Неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 299.90 лв. Поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ
размер на 1032.42 лв. за периода от 26.08.2021г. до 21.03.2022г. За услуги, предоставени по
системен партиден номер ***, задължението на абоната възлиза в размер на 167.30 лв.,
формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги
на обща стойност 139.64 лв.; Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, са начислени неустойки в общ размер на 27.66 лв. за периода от 19.07.2021г. до
13.02.2022г.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени и договорни услуги.
Впрочем, начислените суми за мобилни услуги и устройство на изплащане не са оспорени
от ответника. Същият оспорва единствено дължимостта на начислените неустойки.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 1060.08 лв., съдът намира
следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема
парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
3
неизпълнение на главното задължение.
В сключения между страните договор и приложимите към него общи условия е
уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите
периоди, оставащи до изтичането на срока по договора.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да
търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне
(неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за
частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
4
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този
смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран
от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за
финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода
от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за
вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава.
Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за
таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към
възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност
на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че
размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената
на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на
прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и
неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя
търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да
реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я
обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила
валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск, в частта относно
претендираната неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и следва да се отхвърли искът и в частта относно претендираната
мораторна лихва в размер на 398.57 лв., тъй като не е установено как същата е формирана и
върху кои дължими суми е начислена.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в
размер на общо 349.28 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса
и адвокатско възнаграждение и възнаграждение л, съразмерно с уважената част от
исковете. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 143/2024г. по описа на РС-
Дупница в размер на 349.28 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск по чл.
422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че З. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на
дружеството-ищец следните суми за системен партиден номер ***: неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 848.15 лв.
(осемстотин четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки); неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 299.90 лв. (двеста
деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки); както и за системен партиден номер
***: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 139.64 лв. (сто тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск по чл.
422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, срещу З. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сума в размер на 1032.42 лв. (хиляда тридесет и два лева и четиридесет и
две стотинки), представляваща начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на
договора за системен партиден номер *** по вина на абоната, сума в размер на 27.66 лв.
(двадесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща начислени
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора за системен партиден номер *** по
вина на абоната, както и сума в общ размер на 398.57 лв. (триста деветдесет и осем лева
и петдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул."Кукуш" №1, сторените разноски по настоящото производство в размер на
349.28 лв. (триста четиридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), съразмерно с
уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 143/2024г. по описа на ДРС в
размер на 349.28 лв. (триста четиридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки),
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6