Определение по дело №538/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. В. Т., чрез адв. А. Д., ВАК, с вх. № 3386 от 23.10.2024 г. по описа на Административен съд - Добрич по адм. дело № 538/ 24 г. по описа на същия съд, като самата жалба съдържа ОСОБЕНО ИСКАНЕ за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 24-1717-000264 от 12.09.2024 г., издадена от Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, против В. В. Т., [ЕГН], с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил Фолксваген с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 190 дни“.

Жалбоподателят сочи, че оспорената Заповед е издадена в нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материалноправни разпоредби. Според него процесният акт съдържа единствено заповядване и приложение, но не и мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган за издаването му и прилагане на принудителната мярка.

По отношение ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ твърди, че изпълнението на мярката преди влизане в сила на оспорения акт ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, тъй като работи със собствения си автомобил. Няма представени доказателства в тази насока. С оглед бързината на производството по чл. 166 от АПК, съдът е дал срок на молителя първоначално до 11.00 часа на 24.10.24 г., а впоследствие до 12.00 часа на 25.10.2024 г., по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед да се счете за основателно, като представи доказателства, от които да може да се направи извод, че за жалбоподателя могат да възникнат значителни и трудно поправими вреди от прекратяване регистрацията на МПС, но не са постъпили в предоставения срок уточнителна молба или доказателства.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и посочените от жалбоподателя аргументи, намира искането за допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес, съдържащ се в жалбата срещу ЗППАМ, т.е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

По силата на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, буква „б“ налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване. Изрично по силата на алинея 6 на чл. 172 от ЗДВП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. касае се за допуснато по закон предварително изпълнение на акта, а не за разпореждане на административния орган, както счита молителят, което да е необходимо ответникът да мотивира.

Фактът, че законодателят е посочил, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, води до предварително изпълнение на административен акт по отделен закон, без предвидена изрична забрана за съдебен контрол, което съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Макар предварителното изпълнение на заповедта да не е допуснато с разпореждане на издалия го орган по чл. 60, ал. 1 АПК, а следва от специална законова разпоредба, а именно тази на чл. 172, ал. 6 от ЗДВП, то искането за спиране има годен предмет, без произнасянето по него да е изключено от изрична законова забрана за такъв съдебен контрол. В случая искането е подадено от лице, което е адресат на ЗППАМ, което от своя страна обуславя и легитимацията на лицето по чл. 166, ал. 4 АПК да претендира спиране на незабавното изпълнение.

Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 от АПК и касаят няколко хипотези. По принцип, оспорването спира изпълнението на административния акт. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По силата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. От анализа на правните разпоредби е видно, че съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2, изр. 1 АПК, като в случая искането е подадено едновременно с жалбата.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен по силата на закона чрез предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 от ЗДВП по силата на изрична законова разпоредба, чл. 172, ал. 6 от с.з., са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита.

Специалният закон, ЗДвП, не урежда хипотезите и предпоставките, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за налагане на ПАМ, поради което приложение намират разпоредбите на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. В тежест на оспорващия, който иска спиране, е да установи предпоставките, визирани в чл. 166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на ЗППАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Твърденията в искането за настъпването на вреди за срока на наложената ПАМ не са подкрепени нито с конкретни обстоятелства, нито с каквито и да е писмени доказателства, поради което не водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ. В този смисъл личният интерес на оспорващия е непротивопоставим на обществения такъв, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението им по пътищата. Твърденията в жалбата, свързани с това, че за част от веществата тестът е негативен, а за други невалиден, са неотносими към предварителното изпълнение на ЗППАМ, още повече, че се касае за отказ за изследване според описанието в оспорения акт и АУАН. Те касаят незаконосъобразността на ЗППАМ, но са неотносими към чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 60 от АПК. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като е извършено наблюдение, освен отказа за теста, на лицето и в Протокола е отразено, че шофирането на водача е несигурно, походката провлачена, настроение/поведение – безчувствено, притъпено, със съмнителни физически признаци.

Следва да се отбележи, че безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт, ако се касае за придвижване, доколкото за това, че молителят с автомобила си добива доходи и това е неговата работа, доказателства не са представени. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на г-н Т. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда.

По изложените съображения съдът намира искането за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Добрич, Първи състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ направеното от В. В. Т. ОСОБЕНО ИСКАНЕ за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б" от Закона за движение по пътищата № 24-1717-000264 от 12.09.2024 г., издадена от Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, против В. В. Т., [ЕГН], с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил Фолксваген с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 190 дни“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Р България.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

След обработката на делото последното да се докладва на съдия – докладчика за насрочване.