Определение по дело №1691/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3992
Дата: 12 декември 2017 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20173101001691
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 декември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........12.2017 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2017 година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Терзийска

въззивно търговско дело № 1691 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.С., против Решение № 3238/04.08.2017 г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с което С.С. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48 евро, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.

Счита изводите на ВРС за неправилни, а обжалваното решение за незаконосъобразно. Възраженията се свеждат до неправилна преценка, че договорът за цесия валидно прехвърля задължения по договора за кредит, оспорва надлежното уведомяване на дължника за прехвърлянето, кредитът не е обявен за предсрочно изискуем надлежно, доколкото в нотариалната покана до кредитополучателя не е посочен еднозначно размера на кредита, за който банката е приела изискуемост преди крайния падеж. Едва към датата на връчване на препис от исковата молба и респективно към 06.12.2016 г. можело да се приеме за довършен фактическият състав на трансформиране на задължението от разсрочено на месечни вноски в общ изискуем дълг без погасителен план, респективно към 06.12.2016 г. цесионерът не е придобил просрочени задължения. Представеното допълнително споразумение към договора за продажба на вземане от 10.03.2017 г., с което банката е предоставила право на цесионера да обявява предсрочна изискуемост на вземанията е оспорено от ответника като непротивопостамиво и не можело да обоснове пораждането на права със задна дата.

Становището на въззиваемата страна по отговора е за неоснователност на жалбата. Намира доводите както по основанието така и по размера за неаргументирани и недоказани. Договорът за цесия валидно прехвърля вземанията, предмет на иска, длъжникът е уведомен за цесията надлежно /цесионерът е упълномощен валидно от цедента да уведомява длъжниците/. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Отсъстват и доказателствени искания от страните, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на С.С.С., против Решение № 3238/04.08.2017 г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с което С.С. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48 евро, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.

 

В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ решението на ВРС не се обжалва.

НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 1691/2017г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2018г.  от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

На въззивника да се връчи препис от отговора по жалбата.

Да се връчи препис от настоящото определение на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: