Решение по дело №238/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 454
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20235300500238
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500238 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Н. Н. против
решение № 260499/07.11.2022г. по гр.д.№ 16933/2019г. на ПдРС, Х гр.с., с което по
отношение на жалбоподателя е признато за установено, че въззиваемите са собственици на
основание земеделска реституция на използвана ливада, в землището на с. *****, с площ от
0,500 дка в местността „Р.“, от десета категория, съставляваща имот № ***** при граници и
съседи: № ***** нива на Б. П. Д.; №***** нива на насл. на К. Г. Л.; №***** използв. ливада;
№***** нива на насл. на Д. Р. Д.; №***** нива на насл. на К. Д. Д. по картата на
възстановената собственост за землището на с. *****, като на основание чл.537, ал. 2 от
ГПК е отменен нот. акт № ***** г. на Нотариус В. З.. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват годни
писмени доказателства за реституция на процесния имот в полза на наследодателя на
въззиваемите. Сочи се също така, че макар отмененият нотариален акт да е издаден за 12
имота той е отменен изцяло, а не само по отношение на процесната ливада. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на установителния иск за
собственост.
От въззиваемите Т. Т., Я. И. и И. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16933/2019г. на ПдРС, Х гр.с. има за предмет
установителен иск за право на собственост върху гореописаната ливада в землището на
с.*****. Ищците- въззиваеми в настоящето производство, Т. С. Т., конституиран на мястото
на починалата в хода на делото ищца В. Д. М., Я. Т. И. и И. Т. И. твърдят, че в качеството
си на наследници на Д. Р. Д., бивш жител на с.*****, починал на 07.07.1964г., са придобили
собствеността върху процесния имот, реституиран на името на наследодателя. По повод на
1
намерение за разпореждане с имота, те установили, че за имота е издаден констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на лицето Н. Д. Н.а, която
впоследствие прехвърлила същия на сина си К. Н. чрез дарение. Оспорва се дарителката да е
упражнявала фактическа власт върху имота и да е придобила правото на собственост върху
същия по давностно владение.
В подадения от К. Н. Н., чрез назначения му особения представител адв.М. К.,
отговор на исковата молба се твърди, че той придобил имота от собственик, легитимиращ се
като такъв с издаден на годно правно основание нотариален акт.
С решение № *****г. на ПК- с.*****, заверен препис от което е приет по
първоинстанционното дело, в полза на наследници на Д. Р. Д. са възстановени в стари
реални граници деветнадесет земеделски имота в землището на с.*****, между които и
използвана ливада от 0,500 дка. в местността „Р.“, съставляваща имот № ***** по картата на
възстановената собственост. Съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997г. на
ВКС, ОСГК, решение № *****г. на ПК- с.***** има констутитивно действие и легитимира
като собственици всички наследници на Д. Д., съобразно с наследствените им квоти. От
приетото удостоверение за наследници се установява, че към месец октомври 2018г.
наследници на Д. Д. са били В. М. / негова дъщеря, починала в хода на делото и наследена
от сина си Т. С. Т./, Я. И. и И. И. /внуци на наследодателя/.
С нот.акт по обстоятелствена проверка № *****г., том ІІІ, нот.дело *****г. на
Нотариус В. З. Н. Д. Н.а е призната за собственик на дванадесет земеделски имота, между
които и процесният, „по документи и давностно владение, продължило повече от десет
години“. По първоинстанционното дело са приети заверени преписи от материалите по
нот.дело *****г.. Като доказателство за правото й на собственост от Н. Н.а е било
представено решение на № С0421/24.03.2004г. на ОбСЗГ-гр. ****, с което на наследници на
Д. К. С. са възстановени в стари реални граници осем имота в землището на с.*****,
включително и използвана ливада от 0,500 дка. в местността „Р.“, съставляваща имот №
*****. При положение, че този имот вече е бил възстановен единадесет години по- рано в
полза на друг кръг от наследници не е налице основание за възстановяването му на
наследници на Д. С.. В тази връзка следва да се добави, че такова основание би било
съдебно решение по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което да е признато, че процесният имот
към момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на Д. С., а не на Д. Д.. Такова
решение обаче не е налице, като това обстоятелство се потвърждава и от приетите по
първоинстанционното дело материали по преписките по възстановяване на собствеността в
полза на наследниците на Д. Д. и на Д. С..
За да издаде нот.акт по обстоятелствена проверка № *****г., предвид
обстоятелството, че Н. Н.а не е единствен наследник на Д. С., Нотариус В. З. е разпитала
трима свидетели- Н. А., Г. П. и Т. Б., които са заявили, че след възстановяване на имотите на
Д. С. през 2003- 2004 година, по съгласие между наследниците ги взела Н. Н.а. Тя ги засяла
с люцерна. Ползвала ги с помощта на семейството си. Вторите двама свидетели лично й
били помагали да косят люцерната. По делото на ПдРС са разпитани свидетелите Б. П. / без
родство/ и И. Р. / без родство/. На свидетелите им е известно, че Д. Д. е притежавал имот в
местността „Р.“. Преди да се образува ТКЗС го ползвали като зеленчукова градина, защото
бил близо до селото. Бил с площ от около 400- 500 кв.м. в землището на село *****, който се
използвал точно до Р. в долния край на селото. След възстановяване на собствеността до
2014г. в имота не била сята люцерна. Бил поддържан и почистван от наследниците на Д. Д.
и членове на семействата им. И двамата свидетели не познават Н. Н.а.
На база на показанията на горепосочените двама свидетели съдът намира, че е
опровергана констатацията в нот.акт № *****г. за изтекла в полза на праводателката на
жалбоподателя по нот.акт за дарение № *****г. придобивна давност по отношение на
процесния имот. Показанията на изслушаните от Нотариус В. З. свидетели са твърде общи,
не е описан конкретно имотът от 0,500 дка. в местността „Р.“, като с тези показания се цели
най- вече да се удостовери наличието на съгласие между наследниците на Д. С. за това
2
възстановените имоти да бъдат на Н. Н.а. Последната към 2004г. е била на 85 години.
Трайно, поне от 2001г. е живеела в гр.****, като това е видно и от подаденото от нея на
22.11.2001г. заявление до ОбЗ“Родопи“. Възможно е чрез сина си и/или други роднини да е
обработвала възстановени на наследници на баща й имоти в землището на с.*****, но
разпитаните по делото на ПдРС свидетели не са я виждали в процесния имот и дори не я
познават, а и са категорични, че през целия период от приемане на реституционния закон до
2014г. единствено наследниците на Д. Д. са влизали в процесната ливада, в нея не е била
сята люцерна и само е била почиствана. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която е признато за установено правото на собственост на
въззиваемите.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено единствено в частта, с която е
отменен нот.акт по обстоятелствена проверка № *****г., том ІІІ, нот.дело *****г. на
Нотариус В. З. по отношение на останалите единадесет имота- предмет на същия, различни
от процесната използвана ливада, в землището на с. *****, с площ от 0,500 дка в местността
„Р.“, от десета категория, съставляваща имот № ***** при граници и съседи: № ***** нива
на Б. П. Д.; №***** нива на насл. на К. Г. Л.; №***** използв. ливада; №***** нива на насл.
на Д. Р. Д.; №***** нива на насл. на К. Д. Д. по картата на възстановената собственост за
землището на с.*****. В тази му част решението не представлява произнасяне по иск / съдът
е длъжен да отмени констативен нотариален акт и без да е сезиран с такова искане, когато в
производство по предявен вещен иск констатира, че той удостоверява погрешно правото на
собственост/. Ето защо и съобразно с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
въззиваемите ще следва да бъдат присъдени в пълния им размер от 900 лева направените от
тях съдебни разноски във въззивното производство / 600 лева- адв.възнаграждение за
пълномощника им, и 300 лева- адв.възнаграждение за особения представител на
жалбоподателя/, като същите п бъдат разпределени по равно между тях.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260499/07.11.2022г. по гр.д.№ 16933/2019г. на ПдРС, Х
гр.с., с което по отношение на жалбоподателя К. Н. Н. е признато за установено, че
въззиваемите са собственици на използвана ливада, в землището на с. *****, с площ от 0,500
дка в местността „Р.“, от десета категория, съставляваща имот № ***** при граници и
съседи: № ***** нива на Б. П. Д.; №***** нива на насл. на К. Г. Л.; №***** използв. ливада;
№***** нива на насл. на Д. Р. Д.; №***** нива на насл. на К. Д. Д. по картата на
възстановената собственост за землището на с. *****, като ОТМЕНЯ обжалваното решение
само в частта, с която на основание чл.537, ал. 2 от ГПК нот.акт по обстоятелствена
проверка № *****г., том ІІІ, нот.дело *****г. на Нотариус В. З. е отменен и по отношение
на останалите единадесет имота- предмет на същия, различни от процесната използвана
ливада, в землището на с. *****, с площ от 0,500 дка в местността „Р.“, от десета категория,
съставляваща имот № ***** по картата на възстановената собственост за землището на
с.*****.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, да заплати на Т. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр.*****, Я. Т. И., ЕГН: *****, с адрес: гр.***** и И. Т. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***** сумите от по 300 лева за всеки от тримата- съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.


3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4