№ 1463
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2566 от 14.02.2024 г. по гр.д. № 7447/2023 г. Софийски
районен съд, 65 състав осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,
код по БУЛСТАТ *********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 307.30 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско
Стандарт“ по щета № 470421222233050 за настъпило на 20.06.2022 г.
застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до
окончателното й заплащане, като отхвърлил иска за разликата над 307.30 лв.
до пълния предявен размер от 316 лв. Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, който го обжалва в осъдителната му част с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
1
Не били налице безспорни доказателства за механизма, при който настъпило
ПТП. Не били представени действащи към датата на евентуално ПТП и
сключване на застрахователния договор общи условия, като видно от
„интернет пространството“ било, че ОУ на ищеца са изменяни многократно, а
представените такива от 17.09.2018 г. били неотносими. Това означавало, че
ищецът не е доказал твърдяното ПТП да съставлява покрит от застраховката
риск. В застрахователната полица не било посочено застраховката да има
допълнително покритие „гуми“. Ако се приеме, че представените ОУ са
относими, то липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен
орган съгласно ЗДвП и глава III от ОУ. Застрахованото лице не уведомило КАТ
– ПП съгласно Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства. Това, както и липсата на снимков материал, препятствало
установяването на действителната причина за настъпване на ПТП. В
заявлението до застрахователя не било посочено на кой километър и в кой час
е настъпило ПТП, не бил посочен размер на препятствието и
местонахождението му, а това не било видно и от схема на ПТП. Заявлението
било частен свидетелстващ документ, оспорен по съдържание от ответника, а
посочените в него обстоятелства не се потвърждавали в основната си част от
показанията на свидетеля, а се разкривали съществени противоречия.
Липсвали доказателства, които да установяват, че застрахователното събитие е
настъпило именно на посочения участък от пътя и по описания от ищеца
начин. Приетото заключение на САТЕ обективирало само възможност, че
описаният механизъм съответства на вредите, т.е. изводите на вещото лице
били на база предположения, а наличието на причинно-следствена връзка
също не било доказано. След като не било проведено пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, предявеният иск бил неоснователен.
Евентуално поддържа, че от събраните по делото доказателства имало
достатъчно основания да се приеме, че е налице съпричиняване, тъй като
водачът на увредения автомобил не съобразил поведението си със състоянието
на пътя с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско
2
възнаграждение. В случай че претендираното адвокатско възнаграждение от
въззиваемия надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображения
излага в становище от 10.02.2025 г.
Въззиваемата страна „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно в обжалваната част по следните
съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя - за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1.
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество - ищец; 2. плащане на застрахователно
обезщетение от дружеството - ищец; 3. предпоставките на чл. 49 ЗЗД -
3
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (т. 7 на ППВС № 7/1959 г.), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа; вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
причинител.
В случая от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско” на МПС между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил към датата на ПТП, както и факта на
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 316 лв.
Възражението на ответника приетите по делото Общи условия по
застраховка „Каско Стандарт“, при които ищецът предоставя застрахователно
покритие по посочената застраховка да не били приложими към процесния
застрахователен договор е недоказано и като такова – неоснователно. ГПК не
предвижда ред за доказване „чрез справка в интернет пространството“, а
доказателства във връзка с това възражение не са ангажирани от ответника.
Противно на поддържаното в жалбата, районният съд е обсъдил възражението
за липса на покрит от застраховката риск и правилно го е счел за
неоснователно. Видно от приетата застрахователна полица за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ № 5С1068813781/08.10.2021 г., увреденият при
процесното ПТП л.а. „Тойота C HR“ с рег. № СВ 6716 СТ е бил застрахован
при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ - клауза „Пълно Каско“, за
периода от 15.00 ч. на 08.10.2021 г. до 23.59 ч. на 07.10.2022 г. Съгласно
приетите Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, при които ищецът
предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по клауза
„Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия“, сред които е и „Пътнотранспортно произшествие“, дефинирано
като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
4
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Същевременно в Глава трета „Изплащане на обезщетение при частични
повреди“ от ОУ, т. 6.3 е предвидено право на застрахования да получи
застрахователно обезщетение „за щети по гумите, джантите и декоративните
тасове на МПС в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване
през дупки и неравности на пътното платно“. Обезщетението се изплаща до
два броя гуми, джанти и декоративни тасове. Нито в ОУ, нито в
застрахователната полица е предвидено отделно допълнително покритие
„Гуми“.
Доводите в жалбата във връзка с установяването на механизма на ПТП и
наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите също са
неоснователни. От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни
доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се установява по
безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата
молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията - попадането в
дупка, нейното местоположение на пътен участък, за поддържането на който
отговорност носи ответникът, съответно претърпените имуществени вреди и
връзката между ПТП и настъпилото увреждане. Процесното ПТП е настъпило
на 20.06.2022 г., при движение по Северна скоростна тангента с посока към гр.
Банкя и в района на ж.к. „Люлин“, при което застрахованият автомобил
попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно и се
спукала задна дясна гума.
Разпитана като свидетел, водачката Н.Б. обяснява, че се движела в
средната лента на Тангентата в посока Суходол, от лявата страна бил ж.к.
„Люлин“. Видяла дупката в последния момент и нямало как да я избегне, била
голяма, имало камион отдясно. ПТП станало в светлата част на деня, било
ясно, движела се с 50 – 60 км/ч. След пропадането слязла и установила, че
гумата е спукана, и джантата била пострадала.
Показанията на свидетелката са преки, логично последователни и
кореспондират с всички останали събрани доказателства, поради което съдът
ги кредитира. Доводът в жалбата показанията да били в противоречие с
посочения в заявлението и декларацията пред застрахователя механизъм е
неоснователен – в тях е посочено, че събитието е настъпило в посока Банкя
5
преди кръговото, от което се разклонява пътят за Суходол.
С оглед установеното, че след ПТП автомобилът се е придвижвал на
собствен ход, посещение от органите на МВДР не е било задължително
съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП, както и съгласно чл. 6, т. 4 от приложимата
Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (наредбата, на която въззивникът се позовава е отменена).
Независимо от това, несъставянето на констативен протокол от органите на
МВР нито съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка
за установяване на настъпилото застрахователно събитие с други
доказателствени средства, вкл. с гласни такива, което в случая е сторено.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че от
техническа гледна точка причинените вреди съответстват на така установения
механизъм на ПТП, а следователно се установява и наличието на причинна
връзка между преминаването през дупката и настъпилото увреждане на
застрахования автомобил. Всички посочени доказателства обосновават
безпротиворечиво извода, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП,
попадайки в несигнализирана дупка на пътното платно.
Същевременно вредите, за които ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение, са в резултат неизпълнението от служители на ответника на
задължението им за поддържане на републиканските пътища (чл. 30, ал. 1 ЗП
вр. § 1, т. 14 ДР ЗП), поради което на основание чл. 49 ЗЗД ответната агенция
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на
вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на
307.30 лв.
Неоснователен е и доводът в жалбата във връзка с твърдяното
съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, който не
съобразил поведението си с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже твърденията си за
съпричиняване от водача, което в случая не е сторено - данни за движение с
незаконосъобразно висока или въобще за движение с несъобразена скорост по
6
делото няма, нито от ответника са ангажирани някакви доказателства с
поведението си водачът обективно да е допринесъл за настъпването на
вредите.
По делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което предявеният иск е основателен до установения
от САТЕ размер. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено
по банков път, видно от представените фактура и преводно нареждане.
Възнаграждението е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК е направено при условие, че възнаграждението надвишава
този размер. Поради това възнаграждението не следва да се намалява.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2566 от 14.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 7447/2023 г. на Софийски районен съд, 65 състав в обжалваната част,
с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, код по БУЛСТАТ
*********, е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата 307.30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №
470421222233050 за настъпило на 20.06.2022 г. застрахователно събитие -
ПТП, ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, код по
БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
7
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78
ГПК сумата 480 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 7447/2023 г.
на Софийски районен съд, 65 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8