М О Т И В И
към Присъда № 14 от
21.07.2020 год. по НОХД № 207/2020г. по
описа на Районен съд - Чирпан
Внесен
е обвинителен акт против подсъдимия П.И.К.
за това, че за периода: 05-06.12.2018 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужди движими вещи: пари в
български банкноти на обща стойност 1720лв., собственост на М.С.М., за които е
знаел, че са придобити от **, чрез престъпление по чл. 195 от НК - кражба и по
чл. 249, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК
и
против подсъдимата Б.Д.И. за това, че за периода: 05-06.12.2018
г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага е
придобила чужди движими вещи: пари в български банкноти на обща стойност 730лв.
и 50 турски лири, собственост на М.С.М., за които е знаела, че са придобити от **чрез
престъпление по чл. 195 от НК - кражба и по чл. 249, ал. 1 от НК - използване
на платежен инструмент, без съгласието на титуляра – престъпление по чл. 215,
ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Чирпан, поддържа обвинението спрямо подсъдимите П.И.К. и Б.Д.И., както по
отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимите да бъде
наложено наказание лишаване
от свобода минималния размер условно, с изпитателен срок, съгласно чл. 66, ал.
1 от НК.
Частният
обвинител, взема становище, че подсъдимите са извършили
престъплението, за което са предадени на съд и моли съда да ги признае за
виновни и да им наложи наказание, което да е в размер на средното, като не се
противопоставя да е условно такова.
Подсъдимите
П.И.К. и Б.Д.И. признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл. 371,
т. 2 от НПК, като изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът на подсъдимите пледира на подсъдимите да
им бъде
наложено минималното предвидено в закона наказание.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда
на чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, предвид направеното от подсъдимите признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие от тяхна страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания
от подсъдимите, събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на
чл. 373, ал. 3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
П.И.К. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, работи в
„Спасови 2017" ООД - гр. Чирпан, като общ работник, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимата
Б.Д.И. е родена на *** ***, българска гражданка, с основно образование, безработна,
разведена, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият К. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимата И. е
осъждана с Присъда № 5/17.06.2019 г. по НОХД № 150/2019 г. по описа на РС - Чирпан,
като за извършено през периода м. 01.2016г. - м.02.2019г. престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК е осъдена на „Пробация" при следните пробационни мерки: по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - 8 месеца задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност
на полагане на
подписи при пробационен служител
или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично, по чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК - 8 месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Присъдата е влязла в сила на 02.07.2019г.
Подсъдимите П.И.К.
и Б.Д.И. ***, познавали се и поддържали добри отношения помежду си. Подсъдимият
П.И.К. през месец декември 2018 г. живеел заедно със съжителката си **и
непълнолетния им син - свидетеля **, на квартира на **. По същото време
подсъдимата Б.Д.И. живеела заедно с непълнолетния свидетел **, син на съжителя
й - свидетеля **в дома им на **. Свидетелят **по същото време изтърпявал
наказание „лишаване от свобода" в Затвора - Стара Загора, а подсъдимата се
грижела за непълнолетния му син ХХ. Свидетелите **се познавали, били добри
приятели и редовно поддържали отношения. Подсъдимите знаели за приятелството им
и затова, че често излизат заедно из град Чирпан. Една вечер в началото на
месец 12.2018 г. непълнолетните свидетели **били в дома на първия от тях. Късно
през нощта, след полунощ, излезли да се разходят из гр. Чирпан и решили да
проверяват дали има незаключени автомобили, от които да вземат пари или цигари.
Двамата свидетели пробвали да отворят вратите на няколко автомобила, но не
успели. Когато вървели по ул. „Роза Люксембург", пред дом № 7 видели спрян
лек автомобил „****", с рег. № **и след като пробвали, установили, че
предната му лява врата е отключена, както и че контактния ключ се намира на
таблото. Свидетелите **огледали вещите в автомобила и след като не намерили
такива, които да представляват за тях интерес, взели само контактния ключ за
автомобила, който заключили и си тръгнали. Лекият автомобил бил собственост на
свидетеля М.С.М., който живеел в дома, пред който било паркирано превозното
средство. На 04.12.2018 г. свидетелят М. се опитал да влезе в автомобила си и
установил, че същият е заключен. За да го отключи използвал резервния си ключ.
След като отключил автомобила, свидетелят М. оставил в него найлонов калъф, в
който били поставени негови лични документи: лична карта, издадена на негово
име, свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, ведно с контролен
талон, дебитна карта на Централна кооперативна банка, издадена на негово име,
ведно с листче, на което бил записан ПИН - кода на картата. В калъфа се
намирали и банкноти -50 турски лири. Свидетелят М. оставил калъфа с пари и
документи в барчето на автомобила, тъй като на следващия ден му предстояло
пътуване и се опасявал, че може да ги забрави в дома си. След като оставил
документите, свидетелят М. заключил автомобила и се прибрал в дома си. По
същото време свидетелите **отново били в дома на първия от тях. Около 03,30 ч.
на 05.12.2018 г. двамата отново излезли из гр. Чирпан, с намерение да отидат до
автомобила „**" и да проверят оставени ли са в него пари и цигари. Свидетелите
**отишли до автомобила „****", паркиран пред **" и след като го
отключили с ключа, който били взели преди няколко дни, влезли в него. След като
се разгледали, видели оставения от свидетеля М. калъф с документи и турски
лири. Двамата свидетели взели калъфа и се върнали в дома на свидетеля **,
където разгледали намиращите се в него вещи. След като видели банкова карта „VISA"
и записани цифри на празно листче, свидетелите **решили, че това е ПИН - кода
на картата, поради което веднага се насочили към центъра на гр. Чирпан, за да
опитат да изтеглят пари. Свидетелите отишли до АТМ, намиращ се на фасадата на
Централна кооперативна банка и след като поставили картата, издадена на името
на свидетеля М. в устройството и изписали цифрите на листчето от калъфа,
стартирали теглене на сума от 50 лв. Устройството приело кода и им изплатило
сумата от 50 лв., изтеглена от сметката на свидетеля М.. Тогава свидетелите **извършили
общо 10 поредни тегления с картата, като изтеглили от сметката на свидетеля М.
парична сума на обща стойност 2600 лв. След това, взели картата и като отишли
до АТМ - устройство на Банка ДСК, намиращо се на ул. „Пейо Яворов",
поставено на фасадата на хотел „Чирпан", използвайки картата, издадена на
името на свидетеля М., извършили две поредни тегления на суми от по 400 лв. и
изтеглили общо 800 лв. Свидетелите **тръгнали към дома на първия от тях, като
по пътя изхвърлили в храстите до блок в ж.к.„Младост" банковата карта и
свидетелството за управление на МПС, издадени на името на свидетеля М.. После
отишли в дома на свидетеля **, където си разделили по-равно изтеглените пари на
обща стойност 3450 лв. На следващия ден свидетелят **, като задържал банкнотите
от 50 турски лири, изхвърлил калъфа с останалата част от документите в
контейнер за смет в ж.к. „Младост". Същият ден си закупил дрехи и вещи за
лична употреба, за което разходвал част от парите. Когато се прибрал в дома си,
подсъдимата И. видяла покупките му и го запитала откъде има пари, за да си ги
закупи. Свидетелят ** първоначално й казал, че със свидетеля ** са намерили
портмоне с пари в парка и й дал сумата от 260 лв. Междувременно свидетелят **
дал на баща си - подсъдимия К. получената като негов дял парична сума в размер
на 1720 лв., като му казал, че заедно със свидетеля ** са намерили портмоне с
пари в централния парк на града. Същия ден подсъдимата И. се свързала по
телефона с подсъдимия К. и съжителката му и като им казала, че доведеният й син
разполага с голяма парична суми, ги запитала разполага ли сина им Мариян с
голяма парична сума и разбрали ли са откъде я е взел. Подсъдимият К. й казал за
съобщеното от сина му, че парите са намерени в портмоне. Свидетелят ** при
излизане из гр. Чирпан същия ден изхвърлил ключа за автомобила на свидетеля М.
в двора на НУ „Асен II" - гр. Чирпан. Същата вечер свидетелят ** дал на подсъдимата
И. още 470 лв. и 50 турски лири, като й казал, че са от парите в намереното
портмоне. Тъй като подсъдимите И. и К. не повярвали на децата си, отново ги
запитали откъде имат такива големи парични суми. Тогава, независимо един от
друг, свидетелите **признали, че са взели калъф с документи от автомобил и с
намерената в него банкова карта са изтеглили голяма парична сума в български
банкноти, която са си поделили. Подсъдимите К. и И. си уговорили среща, на
която да присъстват и децата им - съответно свидетелите ** и **. При срещата подсъдимите
запитали отново свидетелите **откъде са взели такива големи парични суми и
последните потвърдили, че са взели калъф с документи и банкова карта от
автомобил и в последствие, използвайки картата и написания на листче ПИН - код
са изтеглили общо 3450лв. Подсъдимият К. запитал момчетата къде се намира в
момента банковата карта и те му казали мястото, на което са я изхвърлили.
Същата вечер свидетелите **отвели подсъдимия К., жена му **и подсъдимата И. до
храстите, където били изхвърлени банковата карта и свидетелството за управление
на МПС на свидетеля М.. След като ги намерили, подсъдимата И. и свидетелят **
ги взели. На следващата вечер свидетелите ** и ** отишли до дома на свидетеля М.
и хвърлили в дворното място банковата карта и свидетелството за управление на
МПС. В дните след 05.12.2018 г. подсъдимата И. разходвала дадените й от
свидетеля ** пари - общо 730 лв., за да закупи храна и пособия за домакинството
и да заплати битови сметки. Същата обменила банкнотите от общо 50 турски лири в
български пари и също ги разходвала за хранителни продукти. В същите дни подсъдимият
К. разходвал получените от сина си пари на обща стойност 1720 лв., като част от
парите му дал, за да си закупи дрехи и лични вещи, с другата част - заплатил
дължими суми за битови сметки и наем, а трета - разходвал за храна и за
заплащане на дължими суми по договор за залог, за да вземе заложени от преди
свои вещи. Междувременно на 05.12.2018 г. сутринта свидетелят М. отишъл до
автомобила си и установил, че предната му лява врата е отключена. Свидетелят М.
не установил следи от взлом, което го учудило. Когато потърсил калъфа с
документите си, установил липсата му и сигнализирал за случилото се РУ -
Чирпан. Няколко дни по-късно свидетелят М. намерил в двора на имота си
хвърлените банкова карта „VISA" и
свидетелство за управление на МПС, издадени на негово име.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, обяснения
на обвиняемите /л. 38, 39/, показания на разпитаните свидетели /л. 49 - 58/,
декларации за СМПИС /л. 40, 41/, справки за съдимост /л. 42, 44/, характеристични
справки за обвиняемите /л. 46, 48/, Справка - извлечение от UKB - клон
Стара Загора за извършени тегления от разплащателна сметка /л. 70 - 71/, копие
от дебитна карта „VISA ЕЛЕКТРОН",
издадена от Централна кооперативна банка на М.М. /л.
72/, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, които съдът цени при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че всеки един от подсъдимите П.И.К. и Б.Д.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. Подсъдимите
са знаели, че парите представляват чужди вещи, придобити чрез престъпление от **.
За осъществяване на престъпния състав не е необходимо подсъдимите да са знаели
как следва да се квалифицират деянията на **. Подсъдимите са отчуждили вещите, предмет на престъплението, като са
го направили с намерение да набавят облага за себе си.
Подсъдимите са вменяеми, следователно са
наказателно-отговорни лица. От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при форма
на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателноправната ни система, а именно: принципа
на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и
целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание от една до шест
години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимите, мотивите им за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Съдът
определи на подсъдимите вид и размер на наказанието, при условията на чл. 58а
от НК, към който препраща разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като се
съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на подсъдимите и другите
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете добрите им характеристични данни,
направените самопризнания и проявената критичност, а за подсъдимия К. и чистото
съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства, не са налице.
Ето
защо, съдът съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като определи и наложи на всеки един от
подсъдимите П.И.К. и Б.Д.И., наказание една година „Лишаване от свобода“,
изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът
счете, че в процесния случай са налице материално правните предпоставки за
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като на първо място, наложеното на
подсъдимите наказание „Лишаване от свобода” е за срок от една година.
Подсъдимия
К. не е осъждан. Подсъдимата И. е осъждана с Присъда № 5/ 17.06.2019г. по НОХД
№ 150/2019г. по описа на РС - Чирпан, като за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е осъдена на „Пробация“, т.е. към момента на извършване на инкримираното
деяние по настоящото дело – 05-06.12.2018г. подсъдимата И. не е била осъждана
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което е налице и
втората материално правна предпоставка на чл. 66, ал. 1 от НК.
На
трето място, съдът счете, че въпреки отлагане на ефективното изтърпяване на
определеното наказание, по този начин по отношение на подсъдимите ще бъдат
изпълнени целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Съдът
счете, че с наложеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на
подсъдимите, ще ги мотивира към съобразяване с правните норми и морални
принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
ІV.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимите и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: