О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1796
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 805 по описа
за 2020 година.
С Решение № 5 от 08.01.2020г., постановено по гр. дело № 615/2019г. по описа на Районен съд – Айтос са отхвърлени предявените искове от „Загора 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Пламен Димитров Митев против ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос, представлявана от И. Панайотов Георгиев за осъждане на ответната кооперация да заплати на ищцовото дружество сумата от 6 261, 70 лева, представляваща претърпяната от ищцовото дружество вреда от рефакция (намаляване) на цената поради влошено качество на слънчоглед – реколта 2018г. по сключения между страните Договор за покупко-продажба на стоки от 22.01.2019г. и сумата от 2 504, 80 лева неустойка съгласно т. 11 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Загора – 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано поради липса на мотиви и наличие на неправилни правни и фактически изводи. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и оценил събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост и е извел погрешни изводи относно осъществилите се обстоятелства и основателността на исковите претенции. Посочва се, че съдът е приел, че твърдяното ощетяване на ищеца не е налице, тъй като липсват данни закупената стока – слънчоглед да е била върната на продавача, но посоченият аргумент е правно ирелевантен с оглед заявените по делото факти и противоречи на същността на икономическата операция – рефакция, тъй като когато се установи, че закупеното количество не отговаря на нужното качество с рефакцията (обратна бонификация) се прибягва до корекция на цената, а не до връщане на стоката. Посочва се, че в първоинстанционното решение се съдържа мотив, че плащането на цената по доставките по двете фактури представлява признание на изпълнението, но посоченият аргумент е в остро противоречие с клаузите на договора за продажба – в него изрично е предвидено, че продажната цена се заплаща авансово и това не означава признание на качественото съответствие на стоката. В жалбата се сочи, че съдът е приел исковата претенция за недоказана, тъй като по делото липсват категорични доказателства, че предмет на изследване е именно закупения от ЗКПУ „Чукарка“ слънчоглед, но по делото са представени – неоспорени и приети като писмени доказателства четири броя товарителници, удостоверяващи извършването на автомобилен превоз на закупената стока и в тях са вписвани конкретни данни, от които ясно свидетелства връзката между последователните сделки със земеделската продукция, както и обстоятелството, че се касае именно за закупения от ответната кооперация слънчоглед – реколта 2018г. Посочва се, че всички събрани по делото доказателства сочат на извода, че поради качественото отклонение на стоката е извършено коригиране на масата на зърното в ущърб на ищцовото дружество – купувач и от това обстоятелство произлиза вземане за намаляване на цената и вземане за неустойка за неиздълженото количество, уговорена в чл. 11 от сключения между страните договор.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В жалбата се отправя искане за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и
от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата
държавна такса е заплатена.
Ответната страна по жалбата – ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба съдържа неоснователни мотиви и се претендира решението на Районен съд – Айтос да бъде потвърдено. Посочва се, че не отговаря на истината твърдението, че всички гласни и писмени доказателства по делото свидетелстват за рефакцията и подкрепят ищцовата претенция. Посочва се, че ответната кооперация е направила съответните оспорвания на представените доказателства и в контекста на изслушаните свидетелски показания счита за недоказан факта, че измереното количество зърно на входа на Пристанище Бургас е идентично със зърното, вдигнато от стопанския двор на кооперацията. Посочва се, че предвид оспорването на доказателствата, касаещи изследване на слънчогледови семки е недоказано, че са подписани от лицата, претендирани като техни автори, както и е недоказано, че констатациите в тези документи са верни. Посочва се, че съвкупният анализ на приложените от ищеца документи, касаещи извършени лабораторни изследвания сочи, че не е ясно дали подписите под тях са положени от лицата, посочени като техни автори и не е ясно дали констатациите в тези документи са верни, тъй като липсва допълнително изследване на стоката.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В депозирания отговор се отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от „Загора – 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора против ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос, с който се претендира да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 6 261, 90 лева, представляваща рефакция на цената поради влошено качество на слънчоглед – реколта 2018г. съгласно Договор за продажба на стоки от 22.01.2019г. и сума в размер от 2 504, 80 лева, представляваща неустойка съгласно т. 11 от сключения между страните Договор за продажба на стоки от 22.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2019г. до окончателното плащане. В исковата молба се посочва, че страните по делото на 22.01.2019г. са сключили Договор за покупко-продажба на стока – слънчоглед – реколта 2018г. и съгласно този договор ответната кооперация се е задължила да продаде и достави 130 тона слънчоглед. В исковата молба се твърди, че при осъществяване на доставката е установено, че доставяната от ответника стока не отговаря на договореното качество, поради което и на ищцовото дружество като продавач на същата стока по сделка с трето дружество му е бил начислен отбив от цената (рефакция) на слънчогледа поради влошено качество на обща стойност от 7 226, 81 лева за 136, 60 тона.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 805/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 637/28.01.2020г. по описа на Районен съд – Айтос, депозирана от „Загора-23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Пламен Митев против Решение № 5 от 08.01.2020г., постановено по гр. дело № 615/2019г. по описа на Районен съд – Айтос, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата кооперация – ответна страна в първоинстанционното производство – ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.