Решение по дело №72/2021 на Районен съд - Лом

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 08.04.2021 г.

                     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 72/21 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Ц.Х.Н. ***, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002021 от 21.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец.

           В с.з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

           С Наказателно постановление № 20-0294-002021 от 21.09.2020 г., на жалбоподателя Ц.Н. са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 25.08.2020 г. в гр. Лом управлява товарен автомобил „Волво ФМ 7“ с рег. № ****, собственост на фирма „Вип Симерс“ ООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона срок за обжалване.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 25.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – А.Й. и К. Д.патрулирали във връзка с въведена забрана за преминаване на товарни автомобили по ул. „Софийска“ в гр. Лом. Около 14:30 ч. спрели жалбоподателя Н. за проверка, защото бил навлязъл на улицата, след поставен знак В-18, забраняващ влизането на товарни МПС. На място, в присъствието на жалбоподателя св. А.Й. му съставил АУАН за това, че управлява товарен автомобил „Волво ФМ 7“ с рег. № ****, собственост на фирма „Вип Симерс“ ООД, като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г. Актът е подписан без възражения и въз основа на него АНО е издал атакуваното НП № 20-0294-002021 от 21.09.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.

           В случая съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:

           На първо място, при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“

           На жалбоподателя обаче са наложени кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Т.е. разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението, като са изброени 4 предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно има предвид. Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма. Посочването на   чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава объркване за наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя Н., като така описаното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

           За пълнота следва да се отбележи, че дори по същество наистина да е допуснато нарушение на ЗДвП, то същото представлява маловажен случай. Както се установи от събраните по делото доказателства, Н. действително е навлязъл в посока от гр. Монтана към гр. Лом на                ул. „Софийска“, за която към момента (25.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на товарни МПС. От друга страна обаче, както заяви и разпитаният в съдебно заседание свидетел, поставените знаци са били на кръстовището за гр. Лом и гр. Вълчедръм, т.е. поставени са едва при навлизане в гр. Лом. Жалбоподателят е управлявал товарен камион, който действително е труден за управление поради своите габарити и технически спецификации. При положение, че въпросният знак В-18 е поставен при влизането в града, то за да се извърши маневра и се обърне посоката по наклон, действително ще трябва да се извършат множество други нарушения, да се създаде опасна ситуация и значително да се затрудни движението. Ето защо се налага изводът, че дори да се приеме, че е извършено нарушение, то същото следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ако и да е налице нарушение, то същото е формално такова, няма причинени каквито и да е вреди, които следва да бъдат възстановявани, не е създадена никаква опасност или затрудняване на движението. Напротив – опит на водача на тежкотоварен автомобил в активната част на денонощието, когато движението е натоварено, да обърне в последния момент посоката си на движение, би създала много по-сериозни опасности и пречки за движението. Освен това, видно от представената справка, Н. не е санкциониран за други нарушения по ЗДвП, което го характеризира като лице, което не е склонно да върши нарушения на ЗДвП и разкрива липсата /или ниска/ степен на обществена опасност. Затова и издаденото НП следва да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002021 от 21.09.2020 г., с което на Ц.Х.Н. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 183,   ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :