Решение по дело №63268/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11111
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20211110163268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11111
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110163268 по описа за 2021 година
РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тринадесети октомври 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
63268/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата
от 4 597,73 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 700,01 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1
41,85 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8,90 лв.

Ищецът „Т,, твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия
на ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, на същия адрес.
Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлиза
на сумата от 4 597,73 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради
неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 21.10.2021 г.
, размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 700,01 лв.
Ищецът „Т,, твърди още, че за периода октомври 2018 г. – април 2020 г. е доставил услугата
дялово разпределение на ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,,
на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 41,85
лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответника е в забава, като за периода от 01.12.2018 г. – 21.10.2021 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 8,90 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени сумите в размер на 4 597,73 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в
размер на 700,01 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019
г. – 21.10.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени сумите в размер на 41,85 лв. – стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода октомври 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на
8,90 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2018 г. –
21.10.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,,” ЕООД, ЕИК: ,,, който не оспорва
предявения иск.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск, чрез назначения му особен представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
2
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 27-28 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л. №№ 9-10 и 31 от делото, от който е видно, че
ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 83-91/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия, като стойността й възлиза на 4 529,76 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 92-97/ ответникът не е заплатил процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответника за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 27-28 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
3
доколкото задълженията му са били срочни.

Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 13.10.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2018 г. – април 2020 г. ответникът не е заплатил потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 4 529,76 лв. – по-малко от
това, което се твърди в исковата молба, а именно – 1 630,01 лв. Съдът кредитира размера,
посочен в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта
на доказване по делото – ползвал ли е топлинна енергия ответника за процесния период и
каква е нейната цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това
заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по
изчисляване и отчитане на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от
ответника не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във
връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха
предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено
редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този
смисъл, искът, в частта за главницата, е основателен до размера по СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2019 г. – 21.10.2021 г. , ответникът е в забава. Ищецът претендира
лихва за забава в размер на 700,01 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на
лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за
лихвата е основателен до размера на 690 лв. За да приеме това съдът взема предвид, както
приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.

4
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Тук следва да се посочи, че искът е изцяло основателен в частта за претендираното
възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и съответно лихва за забава. Това
е така, доколкото, приетата по делото СТЕ /83-91/, е изготвена на база именно извършено
дялово разпределение, а по делото не се събраха доказателства за плащане на тази сума от
ответника. Следва да се уважи изцяло и иска за лихвата, поради неговата акцесорност.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 1 140,29 лв. по настоящото производство.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „Т,,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 4 529,76 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2021 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 4 597,73 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „Т,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 690 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 4 529,76 лв. , за периода 15.09.2019 г. – 21.10.2021 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 700,01 лв.

ОСЪЖДА ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „Т,,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 41,85 лв. – стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода октомври 2018 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2021 г. , до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „Т,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8,90 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 41,85 лв. , за периода 01.12.2018 г. – 21.10.2021 г.

5
ОСЪЖДА ответника Й. А. Ц., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „Т,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 140,29 лв. деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,,” ЕООД, ЕИК:
,,.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :












Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6