Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

61/23.1.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесети януари 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2469/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Молба, с правно основание чл. 127а от СК.

 

Молба от пълномощник на М.Н.З., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С. М. Х., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 127а от СК. Излагайки, че има възможност да организира обучение на детето им извън страната, а ответникът – баща на малолетното дете С. , не дава съгласие тя да пътува извън страната, иска разрешаване на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, не подава отговор. 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищцата лично и с представител поддържа заявеното в исковата молба, евентуално при отхвърляне първоначалното искане за разрешаване пътувания неограничено във времето, да се разреши такова за срок от 5 години, а ответникът, не се явява, не изпраща представител.

Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане, по акт за раждане № 502/24.04.2013г., страните са родители на малолетния С. С. Х., родена по време на прекратения им, с Решение № 535/05.06.2018г., по ГД № 1037/2018г., по описа на ШРС, брак. Въпросите за упражняване на родителските права, личните контакти, местоживеенето и издръжката на малолетната са разрешени с него, като родителските права, били предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични контакти. От приложените писмени доказателства, и показанията на разпитания свидетел се установи, че детето живее в гр. Шумен, кв. Макак, с пра-родителите на майката. Тя и съжителя и се установили в Англия, където детето за кратко посещавало и учебно заведение, докато пребивавало, при нея. Имала възможности и желание да полага грижи за него, в новото си местоживеене.  Липсвала комуникация между родителите във връзка с детето, като бащата, не се възползвал от определения в решението период на лични контакти, въпреки, че също пребивавал в Англия и местоживеенето му било на стотина километра, от това на майката. Оттеглил даденото съгласие за пътуване на детето и издадени пълномощни. Не заплащал и присъдената издръжка.

Така описаната фактическа обстановка, посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от бащата. От друга страна, осъществяването на такива, заедно с майката, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес.

Поради изложеното настоящият състав счита че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен бъдещ период/до навършване на пълнолетие, евентуално за 5 години/. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива. Отделно, недопустимо е чрез водене на производство за разрешаване въпросите за пътуване в чужбина, да се пререшат тези свързани с определено местоживеене на дете. Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от преценката за интереса, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република България/Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу България)/, има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на малолетния, чрез обучение или дори само пътуване извън страната.

Тъй като при спорове като настоящия, съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се разреши пътуване на малолетния в посочените в исковата молба страни, придружаван от споменатите там лица, за период от две години.

В останалата и част молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.  

Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 698,68 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

РАЗРЕШАВА на С. С. Х., ЕГН : **********, действащ, чрез своята майка и законен представител М.Н.З., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и С. С. Х., ЕГН : **********, придружаван от М.Н.З., ЕГН : **********, или С. М. И., ЕГН : **********/баба на детето С. /, да пътува в страните от ЕС, Великобритания и Турция, за период от две години.

 

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата и част, за периодите след 31.12.2022г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на М.Н.З., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 698,68 лева разноски в производството.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: