РЕШЕНИЕ
№ 1652
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100506187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнителното дело, срещу
действия на ЧСИ Г.Н., по изпълнително дело № 20229230400043, изразяващи се в отказ да
намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и съответно
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ Н. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Счита, че
дължи разноски единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.10 т.1 от Наредба
№1 за минималните размери адвокатски възнаграждения, но не и по чл.10 т.2 от същата, тъй
като процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия по процесуално
представителство, тъй като длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение. Моли
съда да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до 200лв., както
и размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Взискателят В.В.В. оспорва жалбата. Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ
адвокатски хонорар е съобразен с процесуалното представителство на неговия защитник.
Счита, че длъжникът е следвало да изпълни доброволно задължението си, и след като
срещу него е предприето принудително изпълнение, следва да понесе тежестта на
разноските. Отделно, посочва, че длъжникът не е платил изцяло дължимите суми , като
остава задължен за сумата 109,20лв. заплатени от взискателя авансови такси и разноски.
Моли съда да остави жалбата без уважение.
ЧСИ Н. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на правната и фактическа сложност на
1
делото, а таксите са правилно изчислени.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20229230400043 по описа на ЧСИ Н., с рег. № 923 при КЧСИ,
район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя В.В.В. от 22.03.2022г.,
подадена чрез пълномощника адв.В. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 22.11.2021г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за
сумата 300лв. съдебни разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да
събере сумата по изпълнителния лист, като извърши действията по чл.18 от ЗЧСИ. Поискал
е от ЧСИ да събере също всички такси, разноски и адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело. Представено е платежно нареждане
за авансово платени на ЧСИ такси в размер на 109,20лв. – 20лв. за образуване на дело, 20лв.
за извършване на справка за длъжника и неговото имущество, 20лв. за изготвяне и връчване
на покана за изпълнение, 15лв. за налагане на запор, 16лв. допълнителни разноски и
18,20лв. ДДС.
ЧСИ е образувал изпълнително дело с разпореждане от 22.03.2022г. и на 25.03.2022г.
е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 31.03.2022г., с
подлежащи на събиране суми както следва: 300 лв. главница по изпълнителния лист, 400лв.
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 193,20лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ. С разпореждане от 25.03.2022г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника
в Общинска банка АД за сумите, посочени в ПДИ.
На 01.04.2022г. длъжникът е подал и възражение за прекомерност на посочените в
ПДИ адвокатски хонорар и разноски. Поискал е да бъде намален размера им – адвокатското
възнаграждения от 400лв. на 200лв., а пропорционалните такси да бъдат съобразени с
намаления размер задължение.
На 12.04.2022г. длъжникът е превел по сметката на ЧСИ сумата от 893,20лв.
Със становище от 18.04.2022г. взискателят е възразил срещу молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Изложил е съображения, че длъжникът не е
платил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, а претендираният адвокатски
хонорар не е прекомерен, тъй като са извършени консултации, планиране и преценка за най-
подходящите действия за ефективното събиране на дължимите суми.
С постановление от 19.04.2022г. ЧСИ Н. е отказал да намали размера на разноските
по изпълнението и на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Посочил е, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер
адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения – 200лв. за образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално
представителство. Не е намерил основание да намали таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Оставил
е без уважение възражението на длъжника.
По изпълнителното дело липсват доказателства кога постановлението е връчено на
длъжника.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали сумите за прието адвокатско
възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС на 20.05.2022г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, тъй като липсват доказателства
2
кога обжалваното действие е било съобщено на длъжника.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от
ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно
изпълнение, справка за имущество, пощенски разходи и налагане на запор върху сметките
на длъжника, са все необходими действия. Поради това и начислените такси по т.1, т.3 , т.5,
т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези действия са извършени от ЧСИ. Така
посочения размер разноски по изпълнението за 109,20лв. е правилно определен от ЧСИ и се
дължи от длъжника. Длъжникът не оспорва тези разноски.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.
Претендираният адвокатски хонорар от 400лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело,
установен в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само
необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което
следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител
на взискателя. Твърдението, че процесуалният представител на взискателя извършил
консултации, планиране и преценка за най-подходящите действия за ефективното събиране
на дължимите суми не намира подкрепа в материалите по изпълнителното дело.
Взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да събере сумата по
изпълнителния лист, като извърши действията по чл.18 от ЗЧСИ – да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Отделно, посочването на начина на изпълнението е част от съдържанието на молбата за
образуване на изпълнителното производство, съгласно чл.426 ал.2 от ГПК и не представлява
действие по процесуално представителство.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали, като се отрази намаления размер
приет адвокатски хонорар. Таксата по т.26 се начислява върху сбора от: сумата по
изпълнителния лист /300лв./, адвокатското възнаграждение /200лв./. С ДДС таксата по т.26 е
60лв.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
Възражението на взискателя, че длъжникът не е платил задължението си по
изпълнителното дело изцяло, вкл. предварително платените разноски в размер на 109,20лв. е
неоснователно. По изпълнителното дело е представено платежно нареждане, видно от което
длъжникът е платил изцяло сумата, посочена от ЧСИ в ПДИ в размер на 893,20лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да
3
се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното
делото , който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не
следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните в „процеса
относно разноските” , за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК.
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение
на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на
чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на МКС, ІІІ г.о. и
цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 19.04.2022г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 в КЧСИ, район
на действие СГС, по изпълнително дело № 20229230400043, с което е постановен отказ да се
намалят приетите за събиране разноски по изпълнението и размера на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за
изпълнителното дело, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както
следва: адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 84
лв. с ДДС на 60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се
изчислява таксата по т.26 от Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в
изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този
въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност
на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува
нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата,
ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането , че окончателната такса се
изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по
изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват , че в тази сума не се включват
авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече
„парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са
изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското
възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в
забележките към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по
аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното вземане е това, което е посочено в изпълнителния
лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не
позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да
формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по
същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител, той
има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му зависи от
преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата сума, върху която
се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния изпълнител, то е налице открит
4
конфликт на интереси, който нито основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито
законодателя, нито съда биха допуснали.
В конкретният случай таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху
събраната сума в изпълнението – 300лв. по изпълнителен лист. Всички други суми, събрани
от съдебния изпълнител са разноски по изпълнението и те не се включват в сумата, върху
която се изчислява размера на окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В този случай
дължимата такса по т.26 би била 36лв. с ДДС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5