Присъда по дело №26/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 21
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 3 май 2025 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20243630200026
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Шумен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
частен характер № 20243630200026 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Х. М., с ЕГН**********, родена на ******* год. в
с.Хитрино, област Шумен, с постоянен адрес **********, български гражданин, с основно
образование, омъжена, неосъждан, пенсионерка за ВИНОВНА в това, че на 06.07.2023 год.
в с.Венец, област Шумен, пред джамията в горната махала на селото причинила на С. Х. С.,
с ЕГН********** от с.Венец, област Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в
множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на шията, двата горни и
десния долен крайници, палпаторна болезненост на ограничена площ в окосмената част на
тила, по задната част на задната ушна мида, по задната страна на шията, с напрягане на
шийната мускулатура вдясно от гръбнака, които са й причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание
чл.78а от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. Х. М., с ЕГН********** да заплати на С. Х. С., с
ЕГН********** сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
– 06.07.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен граждански
иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като отхвърля иска
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимата Р. Х. М., с ЕГН********** да
заплати на тъжителката С. Х. С., с ЕГН********** сумата от 1215.82 лева /хиляда двеста и
петнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени деловодни
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимата Р. Х. М., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД №26 по описа за 2024 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от С.Х.С., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** срещу подсъдимата Р.Х.М., с
ЕГН**********, родена на ****** год. в ******, област Шумен, с постоянен адрес
********, област Шумен, български гражданин, с основно образование, омъжена,
неосъждан, пенсионерка за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо
по чл.130, ал.2 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимата на
06.07.2023 год. в ********, област Шумен, пред джамията в горната махала на селото
причинила на С.Х.С., с ЕГН********** от ********, област Шумен лека телесна повреда,
изразяваща се в множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на
шията, двата горни и десния долен крайници, палпаторна болезненост на ограничена площ в
окосмената част на тила, по задната част на дясната ушна мида, по задната страна на шията,
с напрягане на паравертебралната мускулатура вдясно, които са й причинили болка и
страдание.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 6000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на деянието – 06.07.2023 год. до окончателното изплащане
на сумата. Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство,
а пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец по делото. В съдебно
заседание се явява лично и с упълномощен повереник, като поддържат тъжбата и
предявения с нея граждански иск, а в пледоарията си излагат подробни мотиви в тази
насока.
Подсъдимата в съдебно заседание не се признава за виновна, като отрича да е
извършила деянието, в което е обвинена с тъжбата и дава подробни обяснения в своя
защита. Защитникът на подсъдимата също счита, че от доказателствата по делото не се
установява подзащитната му да е извършила деянието, в което е обвинена и моли за
оправдателна присъда. В условията на евентуалност моли в случай на осъдителна присъда
да й бъде наложено наказание в минималния, предвиден в закона размер. По отношение на
гражданския иск моли същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частната тъжителка С.Х.С. живее в ******** от около 15 години, като работи в
Аптека „Аспида“ в същото село. Подсъдимата Р.Х.М. също живее в ********.
На 06.07.2023 год. тъжителката била в дома си, заедно с нейната приятелка –
свидетелката А.М.А.. Синът на тъжителката – С. се прибрал в дома си разплакан, като й
съобщил, че се страхува от баба Р., която била тяхна съседка и която му казала, че не може да
играе пред джамията в горната махала, че не трябва да влиза в джамията и не трябва да
играе с децата на нейната дъщеря С.М.Х..
Тъжителката се притеснила от думите на сина си и заедно с него и със свидетелката
А.М.А. тръгнали към джамията. След като С. и други деца влезли в джамията, С. и А. си
тръгнали. В този момент срещу тях се появила подсъдимата Р.Х.М., като при
приближаването си до тях застанала пред тъжителката и я попитала „Ти какво искаш, ма?“,
като същевременно я хванала за ръката и й казала, че отиват в полицията. В следващия
момент подсъдимата хванала с ръка тъжителката за гушата, при което С. я отблъснала, за да
се предпази. Разправията между двете била приключила, като тъжителката С. и свидетелката
А. останали пред джамията, за да изчакат излизането на децата. Тъй като дъщерите на
подсъдимата - Г.М.Р. и С.М.Х. разбрали за случилото се между двете жени, с управлявания
1
от последната автомобил отишли до дома на тъжителката, за да я търсят. След като от
разговор със свекървата на С.Х.С. – свидетелката С.Р. С. разбрали, че С. не си е вкъщи
тръгнали да я търсят в посока към Джамията в селото. След като спрели автомобила в
близост до Джамията, Г.М.Р. и С.М.Х. се насочили към тъжителката, като първоначално Г.
започнала да й нанася удари с ръце в областта на главата и ръцете. От ударите С.Х.С.
паднала на колене на земята, като междувременно се хванала за косата на С.. Към тях вече се
присъединила и Р. М., като същата се намирала над главата на тъжителката и също й
нанасяла удари с юмруци и шамари. В това положение й били нанесени допълнителни
удари, както от подсъдимата Р.Х.М., така също и от дъщерите й - Г. и С.. Към тях се
присъединила и внучката на подсъдимата – свидетелката Т.Т.Н..
Свидетелката А.М.А. направила опит да ги разтърве, но не успяла. По-късно
свидетелят Е.Ш. М., пристигайки на место видял случващото се и успял да ги раздели.
Междувременно свидетелката С.Р. С. разбрала за случващото се и също тръгнала към
джамията. След като пристигнала, боят бил приключил, като заварила снаха си Селиме
изподрана, със следи от нокти, трепереща, раздърпана и силно разстроена.
След инцидента тъжителката изпитвала силни болки в областта на главата, гърдите и
врата, чувствала се силно унизена и обидена. Тъй като работела в аптеката в ********, често
се случвало клиенти да я пипат за случилото се, което задълбочавало чувството й на
унижение.
На 10.07.2023 год. тъжителката първоначално посетила личния си лекар, който й
извършил медицински преглед, резултатите от който са обективирани в Амбулаторен лист
№231913026А75/10.07.2023 год.. Впоследствие била прегледана и от съдебен лекар. При
освидетелстването на тъжителката й било издадено Съдебномедицинско удостоверение
№125/2023 год., в което са отразени причинените й травматични увреждания и е дадено
заключение, че същите могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалата
и че същите са й причинили болка и страдание.
На 17.07.2023 год. тъжителката посетила психиатър, който при прегледа установил,
че С. е тревожна, емоционално депримирана, с преживявания на тревожност, анхедония,
епизодична остатъчна инксомния, реминисценции на психотравма, малоценностни
изживявание и елементи на социално оттегляне. Резултатите от прегледа били обективирани
в Амбулаторен лист №1743/19.07.2023 год.
След като бил подаден сигнал до органите на полицията по случая била образувана
проверка по преписка вх.№3006/2023 год. по описа на ШРП, която е приключила с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.09.2023 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от
дадените от подсъдимата Р.Х.М. обяснения в съдебно заседание, показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели – А.М.А., С.Р. С., Р. С. С., и отчасти на показанията на
свидетелите Ш.М.Е., М. Ю. М., Т.Т.Н. и Е.Ш. М., както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, по която вещото лице дава
заключение, че на пострадалата С.Х.С. са били причинени следните травматични
увреждания: множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на шията,
двата горни и десния долен крайници, палпаторна болезненост на ограничена площ в
окосмената част на тила, по задната част на дясната ушна мида, по задната страна на шията,
с напрягане на паравертебралната мускулатура вдясно, които са й причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на съдебното
производство е била изготвена и съдебно-психологическа експертиза, която дава
2
заключение, че емоционалният дискомфорт при освидетелстваната, вследствие на
проявената агресия, упражнена върху нея на 06.07.2023 год. е свързан със смесени емоции
на обида, унижение, срам, неудобство и яд, изводими от накърнения й авторитет пред
околните, който заема важно място в ценностната й система; нанесеният й побой се е
възприело от нея като остър субективен стрес с преживяване на реален интензивен страх за
сигурността й, повишена тревожност, напрежение, срам, унижение, изразена вегетативна
симптоматика, стеснение на вниманието, усещане за зашеметеност, както и физическа
болка. Според вещото лице описаното състояние отговаря на реакция на остър стрес, като
общото функциониране на освидетелстваната в следващия месец след преживения инцидент
е било променено. Към момента на освидетестването горепосочената симптоматика е
претърпяла обратно развитие, като персистира повишена ситуативна тревожност при
разговори, свързани с нанесените увреждания.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат кредитирани в частта
относно обстоятелството, че на посочения ден и час заедно с тъжителката и останалите
посочени по-горе лица са се намирали на едно и също место, на което е станал инцидента, а
именно пред Джамията в Горната махала на ********, както и относно повода за
възникналия скандал между тях. В тази си част обясненията се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал и по-конкретно от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката А.М.А., С.Р. С., Р. С. С. и отчасти на показанията
на свидетелите Ш.М.Е., М. Ю. М., Т.Т.Н. и Е.Ш. М., както и от заключението на изготвената
в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В
останалата си част показанията на подсъдимата, досежно твърденията й, че тъжителката е
отправяла обидни изрази към нея и че не са й били нанесени удари нито от нея, нито от
нейните близки, а само са се опитвали да разтърват тъжителката и С., са изолирани, не се
подкрепят от други доказателства, противоречат на останалите събрани в хода на
производството гласни доказателства и имат характер на нейна защитна версия по
обвинението, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката А.М.А., доколкото е била пряк
свидетел на случилото се и свидетелства относно повода за възникване на конфликта и
нанесените на тъжителката удари. В същото време А. е имала пряко наблюдение и над
състоянието на пострадалата след инцидента и свидетелства относно отражението, което е
оказал върху нейната психика и начин на живот. Показанията на посочената свидетелка
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са безпристрастни и обективни и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и изцяло
потвърждават изложеното от страна на тъжителката в тъжбата, предмет на настоящото
производство. Показанията на посочената свидетелка кореспондира и с изготвената в хода
на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, по която
вещото лице дава подробно описание на причинените на пострадалата травматични
увреждания, като дава заключение, че посочените увреждания могат да бъдат причинени по
време и начина, посочен от тъжителката, т.е. от нанесени удари с юмруци и шамари по
главата, крайниците, тялото.
По отношение показанията на свидетеля Е.Ш. М. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани в частта, в която същият заявява, че действително между посочените
жени е възникнал конфликт и че той е взел участие в разтърваване им. В същото време
обаче доколкото, свидетелят е пристигнал на местото след възникване на конфликта и след
започване на боя, то показанията му не допринасят за изясняване на конкретната фактическа
обстановка и по-конкретно за изясняване на участието на подсъдимата в конфликта.
По отношение показанията на свидетелите С.Р. С. и Р. С. С. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата са имали пряко наблюдение над
състоянието на пострадалата след инцидента и отражението, което той е оказал върху
3
нейното здраве и начин на живот. Показанията им се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелката А.М.А. и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал и най-вече със заключението на изготвената съдебно-психологическа експертиза.
В същото време по отношение на показанията на свидетелката Ш.М.Е. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същият свидетелства,
че действително на посочената дата и място между подсъдимата и нейните дъщери и
тъжителката е възникнал конфликт на посоченото место в ********, както и че конфликта е
приключил след намесата на свидетеля Е.Ш. М.. В същото време обаче в останалата си част
показанията на свидетеля не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна,
доколкото са вътрешно противоречиви и неясни и не кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Същото се отнася и до показанията на свидетеля М. Ю. М., доколкото от материалите
по делото се установява, че същият не е бил пряк свидетел на инцидента, а пресъздава до
голяма степен фактите, които са му били съобщени от неговата съпруга и нейните дъщери. В
същото време показанията му са до голяма степен противоречиви, предубедени и имат за
цел единствено да подкрепят версията на подсъдимата и да спомогнат последната да
избегне наказателната отговорност за причиненото от нея деяние.
Съдът намира, че показанията на свидетелката Т.Т.Н. също не следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото същата е взела участие в инцидента и доколкото се намира в
близки родствени отношения с останалите участнички, показанията й са до голяма степен
заинтересовани, предубедени и не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка.
По отношение заключението на изготвените експертизи, съдът намира, че същите са
непротиворечиви, компетентни, кореспондират с установената от съда фактическа
обстановка и следва да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимата Р.Х.М. следва да бъде
призната за виновна за това, че е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че
на 06.07.2023 год. в ********, област Шумен, пред джамията в горната махала на селото
причинила на С.Х.С., с ЕГН********** от ********, област Шумен лека телесна повреда,
изразяваща се в множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на
шията, двата горни и десния долен крайници, палпаторна болезненост на ограничена площ в
окосмената част на тила, по задната част на задната ушна мида, по задната страна на шията,
с напрягане на паравертебралната мускулатура вдясно, които са й причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез
действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на
пострадалата са причинени травматични увреждания, които са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, което по смисъла на чл.130, ал.2 от НК следва да
бъде квалифицирано като лека телесна повреда.
4
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалата, ще й причини
определени травматични увреждания, вследствие на които ще изпита болка и страдания,
съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
посочения ден и час подсъдимата е нанесла на тъжителката посочените травматични
увреждания. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелката А.М.А., която в
съдебно заседание на 06.12.2023 год. свидетелства, че лично е възприела обстоятелството, че
подсъдимата първоначално е хванала тъжителката за ръката, като й е казала, че трябва да
тръгне към полицията, след това се е пресегнала и я хванала за гушата, а след пристигане на
двете й дъщери подсъдимата се намирала над главата на тъжителката и й нанасяла удари с
юмруци и шамари. В същата насока са и показанията на свидетелите С.Р. С. и Р. С. С., които
въпреки, че не са били преки свидетели на случилото се, свидетелстват, че непосредствено
след инцидента тъжителката им е разказала за случилото се, както и че непосредствено след
инцидента е изпитвала болки в областта на главата и гърдите, нощно време се събуждала, не
можела да спи, треперела и имала следи от нанесените й удари. Както бе посочено и по-горе
показанията на свидетелите А.М.А., С.Р. С. и Р. С. С. кореспондират изцяло помежду си и
подкрепят изцяло версията, изложена от страна на тъжителката в тъжбата. В същата насока
е и заключението на изготвената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни, която дава заключение за причинените на пострадалата телесни
увреждания, които напълно съвпадат с посочените по-горе свидетелски показания.
В тази връзка съдът не кредитира и твърдението на защитата, че от доказателствата
по делото не се установява кои точно удари е нанесла подсъдимата. От обсъдените по-горе
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява участието на подсъдимата в
нанесените на тъжителката травматични увреждания, поради което съдът намира, че
авторството на деянието е напълно доказано.
Ирелевантно към настоящия случай е и обстоятелството, че за участието си в същия
инцидент е била осъдена и дъщерята на подсъдимата С.М.Х.. Действително, от
представената като писмено доказателство по делото присъда се установява, че посоченото
лице е признато за виновно за причинени на тъжителката травматични увреждани по
същото време и място. В същото време обаче, както бе посочено и по-горе от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че всяка една от трите жени е
нанасяла удари на тъжителката, поради което и доколкото наказателната отговорност е
лична, всяка една от тях следва да понесе наказателна отговорност за участието си в
деянието.
Изследвайки обективната страна на деянието съдът установи, че както в
представеното като писмено доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение
№125/2023 год., така също и в изготвената в хода на съдебното производство съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на пострадалата са били
причинени множество травматични увреждания – множествени кръвонасядания, охлузвания
и драскотини в областта на шията, двата горни и десния долен крайници, палпаторна
болезненост на ограничена площ в окосмената част на тила, по задната част на дясната ушна
мида, по задната страна на шията, с напрягане на паравертебралната мускулатура вдясно,
които осъществяват признаците на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания напълно съвпадат с описаната по-горе фактическа
обстановка и с показанията на посочените свидетели. В тази връзка съдът не кредитира
версията на подсъдимата, че нито тя, нито нейните близки са нанасяли удари на
тъжителката, а само са се опитвали да ги разтърват със С., тъй като двете са се държали за
косите. Описаните травматични увреждания не биха могли да бъдат получени при дърпане
за косите или при опита за разтърваване на двете жени, поради което съдът намира, че
5
изложеното от подсъдимата има характер на нейна защитна версия по обвинението, която не
се подкрепя от останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като
сравнително висока – касае се за лека телесна повреда, изразяваща се в причинени
травматични увреждания, причинили на пострадалата болки и страдания, като
травматичните увреждания са причинени по механизма на удар, вследствие на който е
паднала и е получила допълнително нараняване. Степента на обществена опасност на
подсъдимата съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същата
е с чисто съдебно минало. По делото липсват данни за извършени от нейна страна други
противообществени прояви. По настоящото дело подсъдимата не се признава за виновна, но
дава подробни обяснения в своя защита, в които признава, че действително двете с
тъжителката са участвали в описания конфликт. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема влошените отношения между семейството на подсъдимата и
тъжителката, в резултат на които е възникнал конфликт и които до голяма степен са
провокирали извършването на деянието.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни
предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”.
Предпоставките по чл.78а от НК са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинена
подсъдимата се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или “пробация”
или “глоба” от сто до триста лева, същата не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата М., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността
обстоятелства, така и на отегчаващите. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът
намира, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимата да бъде определено
наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно
„глоба” в размер на 1000 лева. При преценка размера на наложената глоба съдът съобрази
чистото съдебно минало на подсъдимата, съществуващия между семейството й и
тъжителката конфликт, изложените по-горе обстоятелства, възрастта на обвиняемата и
данните за нейното имущественото състояние.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимата и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от страна на тъжителката С.Х.С. за неимуществени вреди, съдът като прецени
степента на причинените на пострадалата болки и страдания, вследствие на нанесените й в
резултат на деянието травматични увреждания, като съобрази и заключението на
изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи в тази
насока, както и заключението на вещите лица относно характера на телесните повреди,
срока за тяхното отшумяване, състоянието й непосредствено след инцидента, както и
нейното психологично състояние, счете за справедливо да уважи същия за сумата от 600
лева и да го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
При определяне размера на гражданския иск съдът прецени степента на претърпените
от страна на тъжителката болки и страдания и състоянието й непосредствено след
6
инцидента, данни за което се съдържат в събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите А.М.А., С.Р. С. и Р. С. С.. От същите се установява, че непосредствено след
инцидента тъжителката е изпитвала силни болки в областта на главата, гърба и врата, имала
синини и следи от зачервяване по лицето и от драскане с нокти, било й е лошо и й се виело
свят. В същото време се чувствала силно унижена и обидена. Фактът, че работи в аптека и
ежедневно се е срещала с хола, които я питали за инцидента, допълнително изострило
чувството й за обида и срам. Нощно време се събуждала и не можела да спи. При преценка
на гражданския иск съдът съобрази заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, която дава заключение, че средният срок за пълно възстановяване на конкретно
установените травматични увреждания е 15-20 дни, както и заключението на изготвената
съдебно-психологическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че общото
функциониране на тъжителката в следващия месец след инцидента е било променено, като в
рамките на месец същата е възстановила социалното и личностовото си функциониране, т.е.
справянето с базисните социални роли.
При обсъждане на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на
определени задължения. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при
наличието, на които възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимата М., в резултат на което са възникнали вредите от
деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените и имуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието на подсъдимия, въпреки, че засегнатите неимуществени блага в тези случаи нямат
цена. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, като това понятие е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено то, интензитета на нанесените на
пострадалия увреждания и допълнителните последствия за здравето, причинените морални
страдания, срока за възстановяване и др. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така
претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размер 600 лева
/шестстотин лева/, като се вземе предвид претърпените болки и страдания в резултат на
нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимата и причинната
връзка между тях.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена
от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради
това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 06.07.2023 год.
до окончателното изплащане на тази сума.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителката и сумата от 1215.82 лева /хиляда двеста и петнадесет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
7
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимата Р.Х.М., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни