Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, ХХХVI
– ти състав
На деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2257 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Наказателно
постановление № 03 – 009908 от 08.08.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет
хиляди лева) за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ (Кодекса на труда).
Дружеството – жалбоподател излага твърдения за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство. Посочва се, че
не било ясно кое лице е подписало акта като свидетел, като на дружеството не
било предоставено копие от подписаната от Г.А. декларация. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност
– да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния,
предвиден в закона.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество „С.Т.2.“ ЕООД се
представлява от упълномощен представител, които пледира за намаляване на
размера на наложената санкция до определения в закона минимум.
Въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна не изпраща представител и
не взема становище по същество на подадената жалба.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 18.07.2018г. св. П.М. и
други служители на ДИТ – гр. Варна извършили проверка на обект – хотел „Елена“,
находящ се в к.к. „Златни
пясъци“, стопанисвано от „С.Т.2.“ ЕООД.
По време на проверката били установени сужители, след които и св. Ф.Г. А.А..
На служителите в обекта били
предоставени за попълване декларации във връзка с техните
трудови правоотношения.
Св. А. посочил,
че няма сключен
трудов договор, няма сключен и граждански договор, като работи там на длъжност „барман“ и има уговорено работно
време от 08:00
часа, до 20:00
часа, с уговорено възнаграждение в размер на 720 лева.
С
оглед на това, че по време на проверката не е предоставен сключен трудов договор между страните Г.А. и
дружество „С.Т.2.“ ЕООД и във връзка
с това, че същият е допуснат
да престира труд е съставен АУАН.
В хода на съдебното следствие пред въззивния
съд беше разпитан св. А., който изцяло потвърди отразеното от него
собственоръчно в декларацията и заявеното от актосъставителката
М..
Поради посоченото св. М.
приела, че дружеството е допуснало нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ и съставила АУАН.
На 08.08.2018г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда,
наложил на въззивното дружество административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на
разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.
61, ал.1 от Кодекса на труда
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св.П.М. и Г.А., както и въз основа на наличните
по преписката писмени доказателства. Всички гласни и писмени доказателства по
делото по идентичен начин разкриха описаната фактическа обстановка, поради
което и съдът не прецени същата като спорна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбите
на чл.416 от КТ и приложената по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но
това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на
обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията
въпреки твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и ЕИК.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 КТ.
В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено
правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е
определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения,
които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората
алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато
между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия
договор и този момент е преди постъпването на работа.
В
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението
на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е
сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за
неговата довършеност не се изисква настъпването на
определени общественоопасни последици.
По
възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава
да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.
При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения,
на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти,
и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото,
намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение
между работодателя „С.Т.2.“ ЕООД и св. А.,
тъй като на 18.07.2018г. последният е престирал
работната си сила за дружеството по-горе, изпълнявайки функциите на определена
длъжност-барман, с конкретно работно място, работно време и трудово
възнаграждение – в размер лично описан от лицето в предоставената му декларация.
От изложеното съдът намира, че е следвало между страните да бъде сключен трудов
договор в писмена форма, поради което и правилно е преценено, че дружеството не
е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, с
оглед на което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните
последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените
случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или
глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно
лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва
да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500
/хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –
009908 от 08.08.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „С.Т.2.“ ЕООД, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение по
чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ
(Кодекса на труда)., като НАМАЛЯВА размера
на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: