№ 1349
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103727 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. А. срещу „М.” ЕООД, с
което се иска осъждането на ответника за сумата от 3 271.64 лева – неизплатено
трудово възнаграждение за извършен в периода от 13.9.2023 г. до 1.10.2023 г.
превоз на товари, за сумата от 2 167.68 лева – неизплатено трудово възнаграждение
за извършен в периода от 5.10.2023 г. до 15.10.2023 г. превоз на товари, както и за
сумата от 638.98 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2023 г.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки
длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона”, като задълженията
му са се свеждали до превоз на товари от България до други държави от
Европейския съюз, както и от други държави от Европейския съюз до България в
зависимост от маршрута, който спедитор при ответника му е посочвал. Заявява, че
съгласно чл. 15 от сключения трудов договор спрямо последния се прилагат
разпоредбите на българското право и по- конкретно, но без да са изброявани
изчерпателно хипотези, страните са определили за приложими правилата за
командироване, определени в КТ и Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина. Сочи, че въпреки съдържанието на уговорките между
страните, ответникът му е заплащал възнаграждение, определяно като за всеки
изминат километър от маршрута, който е следвало да изпълнява, е получавал
заплащане първоначално по 0.30 ст./км., а считано от 1.1.2023 г. - по 0.48 ст./км.
Уточнява, че в така определеното общо възнаграждение от по 0.48 ст. на 1 км. е
влизал и размерът на основното месечно трудово възнаграждение – т.е. на
минималната работна заплата за страната. Твърди, че ответникът му е заплащал
изработеното възнаграждение по банков път, като паричните преводи са били
1
нареждани с основание „работна заплата и командировки“, както и че е имало и
възстановяване на разноски, представляващи пътни такси, които е заплащал по
време на извършвания превоз и които работодателят е възстановявал с преводи с
основание „служебни пари“. Заявява, че през м. септември 2023 г. за времето от
13.9.2023 г. до 1.10.2023 г. е извършил превоз на товари по маршрут България -
Гърция - Англия - Германия - България, за който превоз е изминал общо 7 893 км. и
за който ответникът е следвало да му заплати сумата от 3 788.64 лева, но вместо
това му е изплатил сумата от 517.00 лева. Сочи, че през м. октомври 2023 г. за
времето от 5.10.2023 г. до 15.10.2023 г. е извършил превоз на товари по маршрут
България - Германия - България, за който превоз е изминал 4 516 км. и за който
ответникът е следвало да му заплати сумата от 2 167.68 лева, но не е сторил това.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че за изпълнение на трудовите
задължения на ищеца е изплащано брутно трудово възнаграждение съобразно
определения в трудовия договор размер и командировъчни пари в размер,
определен във всяка заповед за командировка, като командировъчните пари са
изчислявани съобразно нормативно определените размери в Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина и са изплащани по следния
начин: в началото на изпълнение на командировката в чужбина работникът е
получавал служебни пари и авансова сума от командировъчни пари в размер,
съобразно маршрута и времетраенето на командировката, като в края на
командировката работникът е бил длъжен да представи пътен лист,
разходооправдателни документи за служебни разходи и отчет за извършената
командировка. Въз основа на представените документи се изчислявала общата
сума за командировъчни пари, от която се прихващал изплатеният аванс и се
възстановявали надплатени служебни пари. Твърди, че при приключване на
трудовото правоотношение в счетоводството на дружеството е извършено
изравняване на авансово платени суми с действително отработените дни,
начислени са командировъчни пари и е установено, че с последния паричен превод
от 17.10.2023 г. от 517.00 лева са изплатени всички начисления и дължими суми за
трудово възнаграждение, поради което командировъчни пари към ищеца няма.
Сочи, че на ищеца не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, тъй като същият е използвал изцяло полагащите му се дни по трудовия
договор.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Прави изменение на
предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер до сумата
от 798.82 лева.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли за
отхвърлянето им. Прави възражение за прихващане с негово вземане към ищеца по
чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 780.00 лева.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242
КТ – по отношение на претенцията за трудово възнаграждение и по чл. 224, ал. 1
от КТ – по отношение на претенцията за обезщетение за неизползван платен
2
годишен отпуск.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ беше необходимо да се
установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение и възмездяване на положения от ищеца труд не е извършено,
респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за това.
За основателността на иска по чл. 224, ал. 1 КТ следваше да се установи броят
дни на полагащия се на ищеца, но неизползван от последния платен годишен
отпуск до прекратяване на правоотношението, размера на средно-дневното брутно
трудово възнаграждение за предходния пълен отработен месец преди прекратяване
на правоотношението, както и че размерът на полагащото се обезщетение възлиза
на търсената сума.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен трудов
договор № 225/23.5.2019 г., по силата на който ищецът е заемал в ответното
дружество длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”.
Видно е от трудовия договор, че уговореното основно трудово възнаграждение на
ищеца е било в размер на 560.00 лева, а основният платен годишен отпуск – в
размер на 25 дни. В договора е посочено, че приложими между страните са
Кодексът на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина.
Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 16.11.2023 г.
От приложените по делото заверени копия на два броя заповеди за
командировка в чужбина – от 13.9.2023 г. и от 5.10.2023 г. /л. 74 и л. 76/ се
установява, че ищецът е бил командирован, както следва: считано от 13.9.2023 г. за
18 дни със задача международен превоз на товари до Гърция, Великобритания,
Германия и обратно и считано от 6.10.2023 г. за 9 дни със задача международен
превоз на товари до Германия и обратно. В командировъчните заповеди са
посочени номерата на превозните средства, с които да бъде осъществен
транспортът, както и сумите, които са дължими на водача за дневни пари и пътни
разходи.
От приложените по делото заверени преписи от пътни листи /л. 78-80/ се
установява, че в периода от 13-ти септември до 1-ви октомври 2023 г. и в периода
от 5-ти до 15-ти октомври 2023 г. М. А. е осъществил международен превоз с
товарен автомобил „МВ“ с рег. № СВ6304СТ и полу-ремарке с рег. № СВ9043ЕА, с
посочени начален и краен километро-показател.
Според показанията на св. С. С. – бивш служител на ответника, в ответното
дружество на шофьорите се заплащат суми за изминат километър след представен
отчет, като отрича някога да му е връчвана командировъчна заповед. Заявява, че
преди тръгване за курс съответният шофьор получава по 200.00 лева служебни
пари за пътни такси, паркинг и пр., които разходи впоследствие се отчитат в
нарочен формуляр, който в крайна сметка достига до гр. Велико Търново.
Признава, че не е виждал писмен документ, в който работодателят да определя
възнаграждението на шофьорите на изминат километър. Твърди, че когато е
започнал работа лице на име Людмил /ръководител на бензиностанция в гр. Видин/
3
му е казал, че започва на 0.15 лева за километър, но в същото време признава, че
въпросното лице не е служител на ответника.
Св. М. Д.а – служител на ответника, заявява, че шофьорите в дружеството
имат сключени трудови договори и че на същите се заплаща възнаграждението,
уговорено в тези договори, както и командировъчни пари съгласно Наредбата за
командировките. Сочи, че за всеки курс се издава заповед за командировка, в която
е посочено с кой камион ще се пътува, до коя дестинация и колко дни ще е
пътуването. Твърди, че след като шофьорът се върне от дадения курс, същият
предава пътен лист и разходно-оправдателни документи, респ. че със заплатените
служебни пари се покриват въпросните разходи.
В заключението по допуснатата счетоводна експертиза вещото лице е
извършило съпоставка на задълженията на ответника към ищеца за трудово
възнаграждение и командировъчни средства и извършените в тази връзка
плащания за периода от 1.1.2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение
/15.11.2023 г./. Сочи, че в периода от 1.5.2023 г. до 31.8.2023г. ищецът е бил
командирован в чужбина съгласно 8 броя заповеди за командироване за общо 81
дни, като управителят на ответното дружество е определял размера на дневните
пари от 70.00 евро до 100.00 евро. След съответните изчисления вещото лице е
посочило, че дължимите за периода от 1.1.2023 г. до 15.11.2023 г. трудови
възнаграждения и командировъчни пари възлизат на 33 701.40 лева, от които
7 578.31 лева – трудови възнаграждения, 22 902.78 лева – командировъчни пари и
3 220.31 лева – отчетени разходи. Заключва, че при общ размер на изплатените от
работодателя средства за трудови възнаграждения и командировъчни пари от
39 285.98 лева излиза, че всички възникнали след 1.1.2023 г. задължения към
ищеца са изплатени от ответника. Отбелязва, че при полагащи се на ищеца общо
110 дни платен годишен отпуск за периода от 2019 г. до 2023 г. от страна на
работодателя са представени молби за ползване на 88 дни отпуск, но за ползването
на този отпуск не са представени съответните заповеди. Сочи, че среднодневното
брутно трудово възнаграждение на ищеца, относимо към обезщетението по чл.
224, ал. 1 и ал. 2 КТ, възлиза на 36.31 лева, с оглед на което дължимото
обезщетение за 22 дни работни дни неизползван платен годишен отпуск е в общ
брутен размер от 798.82 лева и в нетен размер от 718.94 лева. Сочи, че въпреки, че
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са определени
обезщетения за изплащане, във фиша за работна заплата за м. ноември 2023 г. на
ищеца е начислено обезщетение за 30 дни неизползван платен годишен отпуск в
размер на 1 080.91 лева, като след направените удръжки му е изплатена сумата от
972.82 лева /уточнение в о.с.з./.
По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест върху ответника
лежеше задължението да докаже изплащането на претендираното трудово
възнаграждение за процесния период, като съдът намира, че въпросното доказване
беше проведено успешно. Това е така, доколкото от заключението по допуснатата
4
счетоводна експертиза става ясно, че възнагражденията, които ответникът е
дължал за извършените от ищеца превози на товари в периода от 13.9.2023 г. до
1.10.2023 г. по маршрута България – Гърция – Англия – Германия – България и за
периода от 5.10.2023 г. до 15.10.2023 г. по маршрута България – Германия –
България са изплатени и че към момента счетоводната сметка, която е водена за
ищеца, е с дебитно салдо. В тази връзка следва да се има предвид, че в трудовия
договор между страните е посочено, че приложими между тях ще са както
Кодексът на труда, така и Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право на дневни и квартирни пари, при условия и в размери
определени от Министерския съвет. В рамките на законовата делегация е издадена
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /уредена като
действащо право между страните/, която урежда условията и редът за
командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и
специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и
на командированите лица. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 Наредбата предвижда, че
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари
на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Последното пък
предвижда, че размерите на командировъчни пари, включително квартирни такива,
дължими на персонала на сухоземни транспортни средства и специални средства,
като шофьори и стюардеси при автомобилни превози, при командироването им в
чужбина са както следва: при единична езда /когато по време на превоза товарният
автомобил се управлява само от един шофьор/ до 50.00 евро на ден, а при двойна
езда /когато товарният автомобил се управлява от двама шофьори/ до 45.00 евро на
ден. В разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от Наредбата е предвидена възможността на
ръководителите на предприятия да могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложение № 3, в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация
на международните рейсове. В цитираната разпоредба на практика е предвидена
правната възможност командировъчните пари да се определят от работодателя по
начин, различен от уредената в Приложение № 3, т. 1 от Наредбата методика, а
именно чрез въвеждане на единна ставка, която съгласно чл. 32, ал. 1 се обвързва с
пропътуваните километри и други специфични показатели въз основа на заповед
на ръководителя на ведомството или предприятието. Трайна и безпротиворечива е
практиката на ВКС, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат
да определят само минималния размер на обезщетенията при командироване,
съответно при определяне на размера им, работодателят не може да ги фиксира
под предвиденото в наредбите. Нормата на чл. 31, ал. 6 от Наредбата следва да се
тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на
обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но
не и по-малък такъв. В процесния случай става ясно, че управителят на ответното
дружество не е въвел единна ставка на база пропътувани километри при
командироване, предвид на което определянето на командировъчните следва да се
извърши /и е извършвано/ съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата.
5
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
не се установява страните по трудовото правоотношение да са уговорили
заплащането на дневните пари за командировка в зависимост от пропътуваните
километри, в каквато насока са показанията на ангажирания от ищеца св. С. С.. От
една страна, съдът счита, че в тази им част показанията на св. С. са недопустими по
аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, доколкото със същите се цели опровергаване
съдържанието на уговорката в трудовия договор, съгласно която приложима между
страните е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Трудовият договор е подписан от ищеца, поради което съдът приема, че страните
са се договорили дължимите дневни пари при командироване по смисъла на чл.
215 КТ да се изчисляват в съответствие с Приложение № 3, т. 1, вр. чл. 31, ал. 1 от
Наредбата. В тази насока са и издадените от работодателя и представени по делото
заповеди за командировка в чужбина, съгласно които дневните пари са определени
в размери между 70.00 и 100.00 евро на ден. Ето защо съдът счита, че с
показанията на св. С. ищецът не успя да докаже твърденията си относно начина на
определяне на дневните пари при командировка, респ. да обори доказателствената
стойност на приложените по делото писмени доказателства, включително тези,
носещи подписа му. От друга страна, видно е от заключението на изготвената
счетоводна експертиза, че от страна на ответника не е представена заповед на
ръководителя за определяне на единна ставка на база пропътуваните километри
при командироване. Напротив, от заключението става ясно, че дължимите към
работника суми са начислявани и изплащани съобразно уговореното в договора
трудово възнаграждение и съобразно издаваните от работодателя заповеди за
командировка.
От заключението на приетата счетоводна експертиза се установява, че всички
дължими на ищеца суми за трудови възнаграждения за процесните периоди са
изплатени от ответния работодателя, като вещото лице подробно е посочило както
размерът на дължимите суми, така и сумите, които е получил ищецът.
С оглед на горното, съдът намира, че искът по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
От заключението на счетоводната експертиза става ясно, че от страна на
ответника не е представена заповед, с която работодателят разрешава ползването
на платен годишен отпуск от ищеца. От друга страна, ответникът не ангажира и
доказателства, с които да установи автентичността на представените на вещото
лице молби за ползване на отпуск, за които работодателят твърди, че изхождат от
ищеца, поради което съдът приема, че въпросните молби не следва да бъдат ценени
като доказателство по делото. Предвид на това съдът намира, че ищецът
действително е имал право на обезщетение за неизползвани 22 работни дни платен
годишен отпуск за 2023г. В заключението си вещото лице е посочило обаче, че
въпреки, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са
определени обезщетения за изплащане, във фиша за работна заплата на ищеца за м.
ноември 2023 г. от страна на работодателя е начислено обезщетение за 30 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 080.91 лева, като след
направените удръжки на ищеца е изплатена сумата от 972.82 лева /според
уточнението в о.с.з./.
6
С оглед на горното, съдът намира, че на ищеца вече е било заплатено
дължимото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което прави
неоснователен предявения иск.
По разноските:
При този изход на делото ответникът има право на сторените от него разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер от
1 000.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Д. А., ЕГН ********** за осъждането на „М.”
ЕООД, ЕИК *** за сумата от 3 271.64 лева – неизплатено трудово възнаграждение
за извършен в периода от 13.9.2023 г. до 1.10.2023 г. превоз на товари, за сумата от
2 167.68 лева – неизплатено трудово възнаграждение за извършен в периода от
5.10.2023 г. до 15.10.2023 г. превоз на товари, както и за сумата от 798.82 лева –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.
ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК ***
сумата от 1 000.00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7