№ 170
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500079 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.
№219/14.01.2022 г., по описа на Районен съд – Разлог, подадена от
адв. В.Г., в качеството й на процесуален представител на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********************, срещу Разпореждане
№955/17.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. №1530/2021 г. на РС –
Разлог. В нея да изложени доводи за неправилност на атакуваната част
от акт, поради несъответствие с материалния закон. Счита, че
клаузите за неустойка не запълват нито една от хипотезите за
неравноправност на договорни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Сочи, че размерът на неустойката не е висок и е в рамките на
указанията, дадени на мобилния оператор от Комисията за защита на
потребителите. Въз основа на подробно развитите съображения в тази
посока, иска от въззивния състав да отмени разпореждането в частта, с
която е отхвърлена претенцията на „Теленор България“ ЕАД за
неустойка в размер на 184, 50лв. и постанови ново, с което да уважи
заявлението и за това вземане и постанови издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за горната сума.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в установения
1
от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275,
ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо е редовна и
допустима.
Преценена по същество е неоснователна, поради следното :
Заповедното производството по чл. 410 от ГПК е инициирано
със заявление от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. “********************”, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез адвокат В.Г. срещу длъжника М.И. Г. /с фамилно име по справка
в НБД - Ю./, ЕГН **********, с адрес по справка в НБД: гр. Разлог,
ул. “адрес” № 63, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за следните суми: 77.41 лева - дължими и неизплатени
месечни абонаментни такси за периода 05.09.2019 г. - 04.11.2019 г.,
105.55 лева - неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
20.02.2018 г., с предмет устройство SAMSUNG GALAXY J7 2017
DUAL GOLD и по Договор за лизинг от 26.01.2018 г., с предмет
устройство SAMSUNG GALAXY J7 2017 DUAL BLACK и 184.50 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
В атакуваното разпореждане заповедният съд е прие, че
заявлението следва да се уважи относно следните суми: 77.41 лева -
дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за периода
05.09.2019 г. - 04.11.2019 г., 105.55 лева - неизплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 20.02.2018 г., с предмет устройство
SAMSUNG GALAXY J7 2017 DUAL GOLD и по Договор за лизинг от
26.01.2018 г., с предмет устройство SAMSUNG GALAXY J7 2017
DUAL BLACK, а като неоснователно го е отхвърлил в частта, с която
се претендират 184.50 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
абонаменти в размер на три месечни абонаментни такси.
Посочил е, че с изменението и допълнението на ГПК,
посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в текста на
2
чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди, в изключение от общото правило,
че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението по чл. 410 от ГПК задължително следва да се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения
и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Заедно с това в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, на съда беше вменено
правомощието да отказва издаване на заповед за изпълнение и в
случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или
на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са
неравноправни. Това задължението произтича и от общия принцип за
служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Ето защо в случая заповедният съд е извършил преценка, на
базата на представените към заявлението доказателства, дали всички
или част от претендирани суми от длъжника, произтичат от
неравноправни клаузи и като е констатирал такива, по отношение на
претенцията за неустойка, е отказал издаването на заповед за
изпълнение за нея. Съдът е приел, че съгласно параграф 13, т. 1 от ДР
към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице,
което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на
своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото е видно, че длъжникът в заповедното
производство има качеството на потребител в договорното
правоотношение със заявителя.
Успоредно с това, от нормата на чл. 143 от ЗЗП следва, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава
значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца,
3
който е икономически по-силната страна и потребителя –
икономически по-слабата страна. От съдържанието на приложения от
заявителя договор за мобилни услуги се установява, че мобилният
оператор има възможност едностранно да прекрати договора, когато
другата страна не изпълнява свое задължения. В процесния договор за
мобилни услуги е предвидено единствено, че при прекратяването му
по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка, съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на
срока на договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в
полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.
Заедно с това договорът за мобилни услуги е бланков,
съдържанието му не е предварително договорено между страните и
физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
разпоредбите, което означава, че клаузите по него не са индивидуално
договаряни. Въз основа на това въззивният състав споделя извода на
заповедния съд, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвала от положението си на
икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе
върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще
поеме. Тези клаузи за неустойка създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията
на потребителя на мобилната услуга, поради което имат
неравноправен характер.
По изложените съображения Разпореждане №955/17.12.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. №1530/2021 г. на РС – Разлог в атакуваната му
част следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №955/17.12.2021 г., постановено по
ч. гр. д. №1530/2021 г. на РС – Разлог в атакуваната му част.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5