Определение по дело №305/2019 на Окръжен съд - Бургас

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 977

 

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на тридесети май

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                   частно гражданско дело  № 305   по описа

за   2019   година.

                   Производството по делото пред Окръжен съд – Бургас е образувано след изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Бургас след постановяване на Определение № 1220/11.02.2019г. по гр. дело № 1264/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по гр. дело № 1264/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е изпратено по подсъдност на БОС. В своите мотиви, съдът е посочил, че в депозираната искова молба се излагат твърдения, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 23 от ГПК, защото тя не му е връчена надлежно и се претендира обезсилването на заповедта и на изпълнителния лист с каквито правомощия разполага въззивния съд по смисъла на чл. 43 от ГПК, но не и районния съд.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията на ищцовата страна и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Пред Районен съд – Бургас е депозирана искова молба от С.С.К. против ТБ „Юробанк България” АД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде установено, че не дължи на ответното търговско дружество сума в размер от 15 000 лева, представляваща частична претенция от 30 000 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 18.09.2008г., платима на предявяване в срок до 18.10.2015г., ведно със законната лихва за забава до окончателното плащане, както и сума в размер от 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото. В исковата молба се претендира да бъдат обезсилени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.01.2018г., както и изпълнителен лист № 402/18.01.2016г., издадени по частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас. Както бе отбелязано по-горе, Районен – съд Бургас след преценка, че се касае не за предявен иск, а за възражение по реда на чл. 423 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

                   След получаване на делото по подсъдност от Районен съд – Бургас, Окръжен съд – Бургас изисква справка и информация от Частен съдебен изпълнител – Таня Маджарова относно датата на връчване на покана за доброволно изпълнение, връчена на С.С.К., както и е изискал за справка частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас. Съдът е оставил и депозираната искова молба (изтълкувана като възражение по чл. 423 от ГПК от Районен съд – Бургас) без движение и с Разпореждане № 1080 от 21.03.2019г., постановено по частно гр. дело № 305/2019г. е дал указания на молителя да изложи по делото фактически обстоятелства относно обстоятелството за несвоевременното му узнаване за издадената заповед за изпълнение и да посочи изрично на коя от предвидените хипотези на чл. 423, ал. 1, т. 1- т. 4 от ГПК се позовава, както и да посочи какво точно се претендира от съда и на какво конкретно основание се иска да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   В изпълнение на дадените указания, С.С.К. депозира по делото Заявление с вх. № 5542/04.04.2019г., с което посочва, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, тъй като той не я е получил лично или чрез свой близък или роднина, не я е получил на адреса по местоживеене, нито му е било съобщено от някого за образуването на изпълнителното дело срещу него. В заявлението се посочва, че той не познава лицето, което е отбелязано като получател и не се намира в роднинска връзка с нея. В обобщение С.К. посочва, че на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК не е могъл да оспори издадената заповед за изпълнение и да защити правата си по законен ред, поради факта, че същата не му е връчена по надлежен ред.

                   По делото като доказателство е приложено частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, от което е видно, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ТБ „Юробанк България” АД със седалище гр. София е издадена Заповед № 74 от 15.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Видно от постановената заповед, съдът е разпоредил длъжниците „Ем-Си 2008” ЕООД със седалище гр. Бургас в качеството му на издател и С.С.К. и Б. Х. Х.– двамата в качеството им на авалисти да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България” АД със седалище гр. София сума в размер от 15 000 лева, представляваща частична претенция от 30 000 лева, дължими по Запис на заповед от 18.09.2008г., платим на предявяване в срок до 18.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса. Изрично в постановената заповед е посочено, че вземането произтича от запис на заповед от 18.09.2008г., редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжниците. Безспорно е, че въз основа на издадената Заповед за изпълнение № 74 от 15.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, Районен съд – Бургас е издал и изпълнителен лист, който е получен от представител на заявителя на 22.01.2016г.

                   На основание чл. 418, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

                   Следва да се отбележи, че по приложеното частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас няма данни, изпратени от съдебния изпълнител постановената Заповед за изпълнение на парично задължение да е връчена на длъжниците.

                   След изискване на информация от страна на Окръжен съд – Бургас по делото е постъпило копие от Покана за доброволно изпълнение, депозирана от Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, от която е видно, че е изпратена Покана за доброволно изпълнение до С.С.К. с изх. № 32200/27.11.2018г., с която са посочени сумите, дължими от С.К. и е отбелязано, че заедно с поканата за доброволно изпълнение се връчва и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Видно от направеното отбелязване поканата за доброволно изпълнение е връчена на 28.01.2019г. чрез М. Н. Б.– братовчедка на С.К.. Както бе отбелязано по-горе – по отношение на връчването С.К. посочва, че то не е извършено надлежно, но не представя каквито и да било доказателства в тази насока, за да опровергае удостоверителното волеизявление на връчителя на поканата. Следва да се отбележи, че от негова страна се прави възражение, че адресът на който е връчена тази покана – гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *не е получена по адреса му на местоживеене, но адресът на връчване на тази покана съвпада с адреса, който С.К. е заявил в депозираната искова молба пред Районен съд, както и в депозираното пред настоящия състав уточнение на исковата молба, поради което и настоящата инстанция намира това възражение за недоказано.

                   При това положение, следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 28.01.2019г. и в срока за възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК (възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван), С.К. е депозирал своята искова молба пред Районен съд – Бургас на дата – 08.02.2019г. с твърдение, че не дължи вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение и с искане да бъде обезсилен изпълнителния лист. При това положение и като взе предвид, че исковата молба е депозирана в срока, в който С.К. е могъл да направи възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, настоящата инстанция намира, че депозираната искова молба не би могла да се изтълкува като възражение по реда на чл. 423 от ГПК (какъвто извод е направил БРС без да изиска данни за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и данни за движението на ч.гр. дело № 159/2016г. по описа на БРС), а следва да се изтълкува като редовно възражение по реда на чл. 414 от ГПК, тъй като е направено в двуседмичния срок за депозиране на възражение (заповедта за изпълнение на задължението е връчена ведно с поканата за доброволно плащане на 28.01.2019г., тоест – срокът за възражение по чл. 414 от ГПК изтича на 12.02.2019г., а исковата молба е депозирана пред съда на 08.02.2019г.)

                   Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираната искова молба от С.К. от 08.02.2019г., по която е образувано гр. дело № 1264/2019г. по описа на Районен съд – Бургас по съществото си представлява възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 74 от 15.01.2016г., издадена по частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас и следва същата да бъде изпратена на Районен съд – Бургас по цитираното частно гражданско дело за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с депозираното възражение. В случай, че БРС приеме, че с оглед наведените доводи и отправените искания, ведно с депозираното възражение, че не се дължи вземането по заповедта за изпълнение, се обжалва и Разпореждането за незабавно изпълнение, то следва да предприеме действия по отстраняване на нередовности на така отправеното искане и евентуално действия по администрирането му преди да бъде изпратено по компетентност на Окръжен съд – Бургас.

                   Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ИЗПРАЩА депозирана искова молба от страна на С.С.К. от 08.02.2019г. по описа на Районен съд – Бургас по частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, представляваща по съществото си възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 74 от 15.01.2016г., издадена по частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас и депозирано в двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно плащане, връчена на 28.01.2019г.

                   ВРЪЩА частно гр. дело № 159/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, изискано след справка за продължаване на съдопроизводствените действия.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.             

 

                                     

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.