Решение по дело №642/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 383
Дата: 25 юли 2024 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20241510100642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Дупница, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100642 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „МЪНИ ПЛЮС
КОРП” ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“
№ 4, вх. А, ет. 5, срещу Р. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца сума в размер на 233.74 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за продажба на изплащане № *********/16.03.2019г., която сума е
заплатена от ищеца, в качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 67.94 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 02.04.2021г. (датата на плащане на сумата от 233.74 лв. от
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България” ЕАД) до 30.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В
открито съдебно заседание, проведено на 23.07.2024г., ответникът се явява лично и заявява,
че не оспорва дължимостта на процесните суми, но понеже допреди няколко месеца бил
безработен, нямал възможност да ги плати.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
1
Видно от приетите като доказателства по делото: договор за продажба на изплащане №
*********/16.03.2019г.; приемо-предавателен протокол закупено устройство на договор за
продажба на изплащане № *********/16.03.2019г.; договор за поръчителство от 07.11.2014г.
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД; анекс, сключен
между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 08.10.2015г. към
договор за поръчителство от 07.11.2014г.; анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 15.03.2015г. към Договор за поръчителство от
07.11.2014г.; анекс, сключен между , „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД на 12.12.2016г. към договор за поръчителство от 07.11.2014г.; анекс, сключен между „А1
България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 30.11.2017г. към Договор за
поръчителство от 07.11.2014г.; анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД на 05.06.2018г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014г.; анекс,
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 01.10.2018г.
към Договор за поръчителство от 07.11.2014г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 08.08.2019г. към Договор за поръчителство от
07.11.2014г.; Уведомление от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД до Р. А. М.иа основание
чл.146 от ЗЗД; приемо - предавателен Протокол № 313/10.08.2020г.; платежно нареждане от
02.04.2021г.; приемо - предавателен протокол № 346/26.04.2021г.; договор за встъпване в
дълг между кредитора и встъпващото лице; приложение №1 към договор за встъпване в дълг
между кредитора и встъпващото лице от 07.07.2023г.
Приложено е ч.гр.д. № 2139/2023г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2139/2023г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационни отношения между
страните, произтичащи от договор за паричен заем, изпълнение на задължението си по
договора за предаване на парична сума в заем на ответника, както и размера на претенциите
си.
След съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства,
съдът приема, че ищецът установи при условията на главно и пълно доказване основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания. Установи се, че на 16.03.2019г. между
2
„Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/, с ЕИК: ********* (Продавач) и Р. А. М. е
сключен Договор за продажба на изплащане № *********. На основание т.1 и т.2 от
Договора, с неговото подписване купувачът Р. А. М. е закупил и е станал собственик на
устройство Handset Huawei Mate 20 lite DS Black със сериен номер: 863034043700603.
Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на продавача цена за
вещта, съобразно приложения погасителен план. Поради неплащане в срок, договорът
между „А1 България“ ЕАД и ответника Р. А. М. е прекратен предсрочно на основание т.12.3
от същия, а непогасената сума до края на срока на договора, в размер на 233.74 лв., е
станала предсрочно изискуема.
На 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /с
ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД/, ЕИК: *********, е сключен Договор за
поръчителство, на основание т. 3 от който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се
задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с
„А1 България” ЕАД договори за продажба на изплащане.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3
от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД заплатило на „А1
България“ ЕАД на 02.04.2021г. сумата от 233.74 лева, представляваща дължимата сума от
ответника по Договора за продажба на изплащане от 16.03.2019г.
Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към
поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство.
До ответника е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което
е уведомен, че считано от 02.04.2021г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор
за продажба на изплащане № ********* са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“
АД, с ново име ,,МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД.
На 07.07.2023г. между ищеца и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредиторът „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД приело поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците -
физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014г. между
„А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.
Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се
задължил да заплати задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от
Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ
ПЛЮС КОРИ” ЕАД с ЕИК *********, включително и на длъжника Р. А. М. под № 262 в
Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване
в дълг.
Към настоящия момент поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника Р. А. М., поради което
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми
3
срещу „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД и ответника. По
образуваното ч.гр.д.№ 2139/2023г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по която само Р. А. М. е подал
възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна
сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД.
С оглед изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи в
пълен размер.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал. 8, вр. с ал.1 ГПК направените по делото разноски, в общ размер на
505.00 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса (25.00 лв.) и
адвокатско възнаграждение (в размер на 480.00 лв.).
Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 2139/2023г. по описа на РС-
Дупница в размер на общо 505.00 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД
(с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5,
искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, че Р. А. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, дължи на ищеца сума в размер на 233.74 лв. (двеста тридесет и три лева
и седемдесет и четири стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за
продажба на изплащане № *********/16.03.2019г., която сума е заплатена от ищеца, в
качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по Договор за поръчителство от
07.11.2014г., както и сумата от 67.94 лв. (шестдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 02.04.2021г. (датата на
плащане на сумата от 233.74 лв. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България”
ЕАД) до 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК-01.12.2023г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед № 1256/05.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 2139/2023г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, да заплати на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД), с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5, сторените разноски по настоящото
производство в размер на общо 505.00 (петстотин и пет) лева, както и разноските по ч.гр.д.
№ 2139/2023г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 505.00 (петстотин и пет) лева.
Решението подлежи на подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните пред Кюстендилския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5