РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520102350 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ВОК „Популярна
каса – Кюстендил“, ЕИК: ********* срещу Н. С. В., ЕГН: ********** и В. Т. Н., ЕГН:
**********.
В исковата молба се сочи, че страните били в облигационни отношения, като
ищецът в качеството си на заемодател предоставил на първия ответник, като заемател,
сума в размер на 2000,00 лв. Последната следвало да се издължи на вноски от по 52,00
лв. за 60 месеца с краен срок на издължаване 20.01.2028г. съгласно изготвен
погасителен план. В случай на забава, заемателят дължал лихва според условията на
чл. 7 от договора. За задължението на заемателя солидарно с него се задължил да
отговаря и вторият ответник, като поръчител, при условията на договора.
Твърди се, че от датата на предоставяне на заемната сума до депозиране на
исковата молба по настоящото производство общо погасената такава възлизала на
260,00 лв., като последната вноска била направена на 20.06.2023г.
Поради нередовното обслужване на заема ищецът предприел процедура по
едностранно прекратяване на договора съгласно чл. 4 „в“, предл. 3-то от същия.
Изпратил писма изх. № 20 и 21/19.09.2024г., с които давал предизвестие до
заемополучателя и поръчителя, като след изтичането на 7-дневен срок от получаването
на съобщенията (26.09.2024г.), договорът се считал прекратен на посоченото
основание.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по силата
на което да бъдат осъдени Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ.
*************, ул. "*******" №* и В. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. **********,
общ. Кюстендил да заплатят солидарно на ВОК „Популярна каса – Кюстендил“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №
1
54 сумата от 2464,96 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки), дължима на осн. Договор за заем № 4/20.01.2023г., от
която: 1899,41 лв. - главница; 414,52 лв. - договорна редовна лихва за периода
21.06.2023г. – 26.09.2024г.; 151,03 лв. – лихва за просрочие за периода 21.07.2023г. –
26.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда (30.09.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца. Ответникът Н. не се
явява и не се представлява като не е взела становище по предявените искове.
Ответникът В. се явява лично като не оспорва така заявената претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото заверен препис на Договор за заем №
4/20.01.2023г. е, че между страните възникнало заемно правоотношение на посочената
дата, по силата на което ищецът предоставил в заем на ответника В., в качеството му
на заемател, сумата в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева) за срок от 60 месеца, при
19 % проста годишна лихва. Реалното предаване на сумата по процесния заем и при
усл. на чл. 21 от договора, ответникът е удостоверил с подписа си. Уговореният краен
срок на издължаване е определен на 20.01.2028г.
От представения препис на погасителен план се установява, че общият размер
на задължението възлиза на сума от 3120,96 лв., от които: главница в размер на
2000,00 лв. и лихва от 1120,96 лв.
За обезпечаване на заема ответникът Н. се задължила да отговаря солидарно за
поетото от Н. В. задължение в качеството си на поръчител и при усл. на чл. 13 и сл. от
процесния договор.
Съгласно чл. 20 от същия в случай на неплащане на която и да е от погасителните
вноски в срока, предвиден в погасителния план, цялото вземане става изискуемо.
Представени са преписи на уведомления, както следва: изх. № 20/19.09.2024г. с
адресат ответникът В., получено на същата дата, с което последният се уведомява за
едностранното прекратяване на договора между страните поради просрочие на
погасителните вноски и покана за незабавно заплащане на цялото задължение и
такова с изх. №21/19.09.2024г., получено на същата дата от ответника Н., с което
последната, като солидарно задължено лице, се уведомява за горните обстоятелства.
Видно от Справка № **********, приложена на л. 9 от делото е, че са заплатени
първите 5 погасителни вноски, при което общият дължим размер на главницата
възлиза на сума от 1899,41 лв., дължима редовна лихва от 414,52 лв., както и сума в
размер на 151,03 лв., представляваща наказателна лихва.
Други доказателства не се сочат.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения определят
правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 240 от с.з., чл. 86 от с.з. и чл. 141 от с.з.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
2
ищецът следваше да установи пълно и главно възникването на облигационно
правоотношение между него и ответниците по процесния договор за заем, по силата
на който е престирал договорeната сума, както и реалното предаване на тази сума и за
ответниците е възникнало задължението за връщането й съгласно уговореното, а в
тежест на ответниците бе да установят положителния факт на погасяване на заема на
уговорения падеж.
По смисъла на чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това,
поради което, независимо от формата на договора - писмен акт или устна уговорка,
само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението (в т. см. Решение № 524/28.12.2011 г., по гр. д. № 167/2011 г., ІV г. о.).
Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е
съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е
получена от задълженото в заем лице. Доказването на сключен договор за заем става
чрез възпроизвеждането пред съда (пряко или с поредица изключващи друга
възможност косвени факти) на изявлението на получателя, че получава определена
сума пари със задължението да ги върне.
В настоящия случай съдът намира, че е налице валидно възникнало между
страните заемно правоотношение по представения на л. 6 от делото договор за заем, по
силата на което ищецът реално е предоставил в държане процесната сума на
заемополучателя, за което свидетелства положеният от същия подпис, удостоверяващ
верността на изложеното, в т.ч. получаването на сума в размер на 2000,00 лв. съгл. чл.
21 от договора. Отделно, в проведеното по делото открито съдебно заседание,
ответникът В. не оспорва претенцията, в т.ч. получаването на заемната сума, молейки
единствено за разсрочено погасяване на задължението.
От представената по делото Справка № ********** се установява това, че
считано от 20.06.2023г. обслужването по заема е преустановено, което е породило за
ищеца правата му по чл. 4 „в“ от процесния договор, а именно – за едностранно
прекратяване на заемното правоотношение, както и настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото вземане съгласно условията на чл. 20 от договора, за което
ответниците са надлежно уведомени, видно от представените на л. 10 от делото
писмени доказателства.
Горното обосновава основателност на заявената претенция за главница.
Досежно размерът й, същият е установим от представената по делото Справка №
********** и възлиза на сума от 1899,41 лв., по което обстоятелство освен това
ответниците не спорят.
Като последица от това е налично и задължението за заплащане на законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(30.09.2024г.) до окончателното изплащане на задължението.
Основателни са и претенциите за договорна лихва в размер на 414,52 лв.,
дължима за периода от 21.06.2023г. до 26.09.2024г., чийто размер е неоспорен от
ответниците, а и е установим от гореупоменатата и представена от ищеца справка,
както и вземането за лихва за просрочие в размер, неоспорен от ответната страна, а
именно – 151,03 лв. за периода 21.07.2023г. до 26.09.2029г., начислен при усл. на чл. 7
от процесния договор.
3
При изложеното по-горе, претенцията на ищцовата страна се явява основателна
в целостта си.
Досежно отговорността на задължилия се като поръчител към процесния заем
ответник В. Н., съдът счита същата за доказана и установена посредством
представените по делото писмени доказателства. Договорът за поръчителство е
сключен в изискуемата се от закона писмена форма, като е инкорпориран в самия
договор за заем. Отделно, съгласно разясненията, дадени в ТР 5/2019 г., постановено
по тълкувателно дело № 5 по описа за 2019г. на ОСГТК на ВКС, поръчителството
съдържа елементи на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и
формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето
лице /главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото
/главно/ задължение. Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на главния
длъжник, като при липса на уговорени по-леки условия или на поръчителстване за
част от дълга, поръчителят дължи каквото, колкото и когато дължи главният длъжник
и отговорността на поръчителя обхваща всички последици от неизпълнението, вкл.
лихви, неустойки и разноски. Поръчителството се прекратява, както при погасяване
/прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или
специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на
чл. 147, ал.1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в
шестмесечен срок от падежа на главното задължение, като според приетото в
цитираното Тълкувателно решение, е, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок
по чл. 147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
В случая, видно от представените писмени доказателства е това, че не е изтекъл
посоченият в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД шестмесечен срок (задължението е
станало изцяло изискуемо, считано от 27.09.2024г., а предявеният за вземането иск е от
дата 30.09.2024г.), поради което и поръчителството, като обезпечение на заемното
правоотношение, не се е прекратило по право. Горното обосновава основателност на
заявената претенция в пълен размер и досежно солидарно отговорния с главния
длъжник. Така, за неизпълнените задължения по договора за заем, съгласно чл. 141 от
ЗЗД и с оглед уговореното между страните, заемателят и поръчителят отговарят
солидарно и договорната им отговорност следва да бъде ангажирана с настоящото
решение.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски се следват единствено на ищцовата страна. По делото са ангажирани
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 175,98 лв., които следва да
бъдат възстановени на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ. *************,
ул. "*******" №* и В. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. **********, общ. Кюстендил
да заплатят солидарно на ВОК „Популярна каса – Кюстендил“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 54 сумата от
4
2464,96 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки), дължима на осн. Договор за заем № 4/20.01.2023г., от която: 1899,41 лв. -
главница; 414,52 лв. - договорна редовна лихва за периода 21.06.2023г. – 26.09.2024г.;
151,03 лв. – лихва за просрочие за периода 21.07.2023г. – 26.09.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда (30.09.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ. *************,
ул. "*******" №* и В. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. **********, общ. Кюстендил
да заплатят солидарно на ВОК „Популярна каса – Кюстендил“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 54 сумата в
размер на 175,98 лв. (сто седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща сторени в производството разноски за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5