№ 60
гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251500600296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия И. Г. С. от
гр.Кюстендил срещу присъда №15 от 27.03.2025г., постановена по
НЧХД№1190/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил, с която той е
признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.148, ал.2 във
вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, пр.2 НК, като му е наложено общо наказание –
„глоба“ в размер на 4 000 лева и „обществено порицание“, както и е осъден да
заплати претендираните суми на гражданските ищци, съответно да заплати
сторените разноски.
В жалбата, която е депозирана в срок от лице, което има право на
такава, са изложени съображения за неправилност на присъдата. Иска се
отмяната й, като се постанови оправдателна такава. Претендират се разноски.
1
Така се поддържа жалбата.
Повереникът на частните тъжители – адв. Д.З. от АК-Кюстендил
пледира за потвърждаване на процесната присъда.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато
съществено и неотстранимо във въззивното производство нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С разпореждане №32 от 10.01.2024г. съдията-докладчик при РС-
Кюстендил е дал ход на тъжбата, като не е определил правната квалификация
на фактите, изложени в нея. В разпореждането липсва словесно описание на
инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответното
престъпление. Посочено е само цифровото изражение на повдигнатото
обвинение, при това несъответно на фактическото такова, изложено в тъжбата.
По този начин първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е
следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата,
респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 НПК. Задължение на съда е
да посочи квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци
на престъплението и съответно да даде правилна формулировка на
обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. В тъжбата е
посочена правна квалификация, но тя не обвързва съда и не го освобождава от
задължението да направи такава, съобразно посочените по-горе критерии,
което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с
разпореждането за насрочване на делото.
При това положение правото на защита на подсъдимия не е било
обезпечено чрез надлежно формулиране на обвинението, срещу което да се
защитава. Нарушаването на правото на защита в случая е съществено и е
2
самостоятелно основание за безусловна отмяна на съдебния акт, извън
наведените от защитата оплаквания.
Оплакването за необоснованост на обжалваната присъда е
основателно.
Следва да се констатира липсата на анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Проверяваният съд се е задоволил да
посочи като доказателствена основа на установената фактология общо всички
събрани по делото доказателства и конкретно – приета експертиза и
показанията на свидетелите М. и П., без да е ясно какви факти приема за
установени от конкретния доказателствен източник.
Приетата за установена фактология очевидно е основана на приети по
делото писмени доказателства, без същите да са конкретизирани, нито
обсъждани, като доказателствена основа за това.
Изложените съображения за квалифицирането на деятелността като
такава по чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.1 НК са несъответни на приетата за
установена фактология по делото. Това е така, защото липсват установявания
за това, щото клеветническата информация да е достигнала до знанието на
когото и да било, още по-малко до множество лица. Обстоятелството, че
процесното заявление само по себе си е било адресирано до множество лица
не е достатъчно за да се приеме, че е налице квалифициращия признак
„нанесена публично“.
Съображенията на първоинстанционния съд относно проявения вид и
форма на вина се базират на произволното заключение, че подсъдимият не е
бил сигурен в действително положение, и противоречащото му друго такова –
за наличието на гола субективна увереност на дееца, че тъжителите са се
облагодетелствали. В крайна сметка изводът е необоснован, а и не съответства
на доктриналното разбиране за евентуалния умисъл.
При това положение мотивите на присъдата не отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 НПК, доколкото от тях не става ясно как е
формирано вътрешното убеждение на съда нито за релевантните факти, нито
за приложимото материално право. Липсата на мотиви е основание за отмяна
на съдебния акт, защото не позволява на настоящия съдебен състав да
разреши казуса по същество като инстанция по фактите.
3
На основата на изложените констатации по повдигането на
обвинението и произнасянето по него от първата инстанция, въззивният съд
намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения засягат
основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло
дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава съществено
крайния съдебен акт.
Ето защо, присъдата следва да бъде отменена изцяло, поради
допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка,
съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от
стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция,
въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото,
а страните следва да направят исканията си за присъждането им при новото
разглеждане на делото пред първостепенния съд.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №15 от 27.03.2025г., постановена по
НЧХД№1190/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4