РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101945 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК и
е образувано по предявени от „Б. Д.“ АД, ЕИК * срещу А. П. И., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с
материалноправно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
60, ал. 1 от ЗН да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва:
1./ 2 698.41 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 06.03.2013 г.,
отчитан по кредитна сметка № *, сключен между ищеца и наследодателя на ответника В. Н.
А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 917.02 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.09.2018 г. до 15.02.2021 г.;
3./ 148.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2018 г. до
15.02.2021 г. и
4./ 517.42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до
26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 6709 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 14084 по описа на съда за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, за което е образувано ч. гр. д. №
14084/2023 г. по описа на РС – Варна, като с разпореждане № 41803/31.10.2023 г.
заявлението е уважено и е издадена Заповед № 6709/31.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение, както и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение, като в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да
предяви установителните искове.
Сочи се, че ответникът е наследник на В. Н. А., с която ищецът е сключил Договор за
текущо потребление от 06.03.2013 г., по силата на който банката е предоставила на
1
кредитополучателя банков кредит в размер на 9 200.00 лева за срок от 120 месеца от
неговото усвояване с краен падеж 06.03.2023 г. Договорът бил подписан при Общи условия
и при предоставяне на разбираема преддоговорна информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано съгласие. Твърди се, че всички средства са
усвоени от кредитополучателя, като за ползване на заетите средства страните са договорили
олихвяване с променлив лихвен процент в размер на 13,95 % годишно. Посочва се, че
кредитополучателят В. А. е починала на 22.09.2017 г. и е оставила като наследници Г. П. Л. –
дъщеря и А. П. И. – син, като за изплащане на наследствената квота от своето задължение Г.
Л. се е уговорила самостоятелно с ищеца.
За изискуемостта на наследствената си квота бил уведомен на 25.01.2020 г. чрез
получено лично уведомление за предсрочна изискуемост. Посочва, че след настъпване на
изискуемостта ответникът не е заплатил дължимите към кредитора суми, поради което за
последния е предприел действия по принудително събиране на вземанията си. Навежда
твърдения за нищожност на извършения от ответника на 16.12.2019 г. отказ от наследство,
тъй като последният е приел наследството чрез конклудентни действия като се е разпоредил
с наследствения имот преди извършване на отказа от наследство.
По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не депозиран писмен отговор от ответника.
В о.с.з. ответникът, действащ чрез адв. Д. Д., изрично овластен да се разпорежда с
предмета на делото, признава иска и моли за постановяване на решение при признание на
иска. Ищецът чрез юрк. Т. Х.-Т. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски, като твърди, че ищецът със своето поведение е дал повод за
завеждане на настоящото дело.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника,
обективирано в протокола от о.с.з., което се поддържа и в хода на устните състезания.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите следва да бъдат уважени.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, отетницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
в общ размер от 1 006.59 лева, от която сума:
- разноски сторени по ч. гр. д. № 14084/2023 г. на РС-Варна - за юрк. възнаграждение
в размер на 48.65 лева и за заплатена държавна такса в размер на 86.70 лева, за които е
издаден изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК;
- разноски сторени по настоящото исково производство – 171.24 лева за държавна
такса; 600.00 лева за депозит за ССчЕ и 100.00 лева за юрк. възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от
ГПК вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, в
отношенията между страните, че А. П. И., ЕГН ********** дължи в полза на „Б. Д.“ АД,
ЕИК * сумите, както следва:
1./ 2 698.41 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 06.03.2013 г.,
отчитан по кредитна сметка № *, сключен между ищеца и наследодателя на ответника В. Н.
2
А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 917.02 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.09.2018 г. до 15.02.2021 г.;
3./ 148.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2018 г. до
15.02.2021 г. и
4./ 517.42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до
26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 6709 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 14084 по описа на съда за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, А. П. И., ЕГН ********** да заплати на „Б. Д.“ АД, ЕИК * сторените по делото
разноски в общ размер от 1 006.59 лева, от която сума:
- разноски сторени по ч. гр. д. № 14084/2023 г. на РС-Варна - за юрк. възнаграждение
в размер на 48.65 лева и за заплатена държавна такса в размер на 86.70 лева, за които е
издаден изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК;
- разноски сторени по настоящото исково производство – 171.24 лева за държавна
такса; 600.00 лева за депозит за ССчЕ и 100.00 лева за юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3