О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1734 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “ВГ-1“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки
проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К Д, действаща чрез адв.Р.М.,***,
“Рейнбоу център“, ет.4, Адвокатско дружество Волф Тайс, против “Енерго-Про
Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П С С, Я М
Д и Г К, действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес:***,с която e предявен иск
с правно основание ччл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 63394.06лв., представляваща дължима по
Договор за изкупуване на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г. цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври
2015г. и сумата от 18582.22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска-29.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от
същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Направил е искане за конституиране на трето лице помагач-”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана
от Петър Асенов Илиев.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
Искането на ответника за конституиране на трето лице помагач е направено своевременно по смисъла на
чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Предвид
изложените твърдения за наличието на евентуални регресни права на ответника,
породени от задължение да продава на обществения доставчик да заплаща на
крайните снабдители, енергията от възобновяеми източници по цената, по която са
я закупили от производителите на енергия от ВИ, съдът намира, че при евентуален
неблагоприятен за ответника изход на спора, той би имал иск срещу третото лице,
т.е. че е налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице
предпоставките за положително произнасяне по искането.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва
да се допусне и исканата от ответника съдебно-техническа експертиза с
посочената от него задача.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА като трето лице
помагач на страната на ответника-”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от Петър Асенов Илиев, на основание чл.219 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “ВГ-1“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с правно
основание ччл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 63394.06лв., представляваща дължима по Договор за
изкупуване на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г. цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015г. и сумата
от 18582.22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на иска-29.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа
централа, по регулирани от КЕВР
преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника
съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г.
Вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г. По силата
на Договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на
производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при
условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИи Наредба
№1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. За месец
октомври 2015г., ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа енергия
в размер на 306.070 MWh, за която е издал Фактура №77/31.10.2015г. на стойност
67315.10лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 206.070 MWh е
188.29лв./MWh, която е приложимата за електрическа енергия, произведена преди
достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh/инсталиран 1 kW
мощност и за количеството от 100 MWh е 172.95 лв./MWh, която е приложима за
електрическа енергия, произведена след достигане на 2250 часа работа и преди
достигане на 2300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. Фактура е издадена по тези цени,
тъй като съответните количества електрическа енергия са произведени докато централата,
в рамките на същия месец, е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000
MWh/инсталиран 1 kW мощност, след което е надминала 2250 часа работа, без да е
достигнат прагът от 2300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. По Фактура
№77/31.10.2015г. ответникът е заплатил на ищеца само сумата в размер на
3921.04лв., като сумата в размер на 63394.06лв. е останала незаплатена. Считано
от 30.11.2015г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за
забава до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 18582.22лв.
в подкрепа на горното се поддържа, че за процесното количество ел.енергия е
приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване,
приложима за период от 15 години, т.е. от 15.04.2010г. до 14.04.2025г. Съгласно
чл.18, ал.2 от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за
изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде
подписано допълнително споразумение между страните. С Решение
№Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е
въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа
включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия,
които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в т.9
на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни електрически
централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250
ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва
да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена
определена в т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9
от решението. Сочи се, че съгласно чл.24, ал.1 от договора за изкупуване,
ответникът следва да изплати доставеното от ищеца, през предходния месец количество
електрическа енергия, до 15 работни дни след получаване на издадената данъчна
фактура. Ето защо ответникът е следвало да заплати до 30.11.2015г. продадената
му от ищеца на ел.енергия през месец октомври 2015г., на стойност от 67315.10лв. Ответникът е заплатил само сумата
от 3921.04лв., като сумата от 63394.06лв. е останала незаплатена, поради това,
дължи на обезщетение за забава за периода от 30.11.2015 г. до датата на
подаване на иска в размер на 18582.22лв. Развити са подробни съображения за приложимата
към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
касетелно всички изменения /редакции/ на същата.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в качеството му на
обществен доставчик, изкупените от първия от количества електрическа енергия от
възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл. 94
от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора между страните и
относимата нормативна уредба, регулираща специфичните отношения по процесния
договор, цялото количество произведена от ищеца електрическа енергия през
процесния месец, е платена по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат от което ищецът е получил плащане в
размер на 3921.04лв. поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че
след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него
нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение СП-1 в друга категория, след достигането на годишните
ефективни часове по първата категория, би се постигнал резултат противен на
целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени от законодателя в мотивите на
законопроекта. Ето защо се поддържа, че в противоречие с чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ и
решенията на КЕВР, ищецът е определил приложимата цена за закупуване на електрическа
енергия, произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на
нетното специфично производство, определено в т.1.7. от Решение СП-1 от
31.07.2015г., като е фактурирал произведената електрическа енергия над 2000 kWh
по цена различна от цената за излишък на балансиращия пазар. Развити са
подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия
нормативна уредба, включително настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се
оспорват твърденията и доводите, изложени в отговора на исковата молба.
Доразвити са подробни съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за
неоснователност на възраженията на ответника.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за неоснователност на
исковете.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че не са спорни и не се нуждаят от доказване
следните факти и
обстоятелства:
-ищеца е производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ, находящ се в с.Могилище, общ.Каварна, с обща инсталирана мощност от 2000 kW,, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия
№857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г.;
2/ ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г. издадена
от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г.
на ДКЕВР/;
3/ между страните е сключени Договор за изкупуване на електрическа
енергия №88 от 05.05.2010г.
4/ за процесния период и централа ищца е издал Фактура
№77/31.10.2015г. на стойност 67315.10лв. с ДДС за доставените на ответника количества
ел.енергия, от чиято стойност е
заплатена сумата от 3921.04лв.;
5/ изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ са продадени на “НЕК” ЕАД, в
изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения
доставчик.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за
изкупуване на ел.енергия от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е
доставил на ответника количеството ел.енергия в размерите, за които е издадена
процесната фактура, както и че стойността на произведеното и доставено на
ответника количество енергия, е определена съобразно решението на КЕВР за
определяне преференциални цени. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
изцяло задълженията си по договора за доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от
ищеца цени са неприложими по отношение на процесните количества ел.енергия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните, писмени доказателства.
ДОПУСКА
съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на задачите формулирани от ответника в отговора
на исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 500лв., вносими от ответника,
в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Д М
Д, което да се призове след
представяне на доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1734/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. До трето лице
помагач на страната на ответника, да се изпратят преписи от всички материали по
делото.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: