МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ
от
09.10.2019г.на
КРС по НОХД № 912/ 2019г.
Районна прокуратура гр.Кърджали е внесла постановление за налагане на
административно наказание срещу А.Г.И. *** по чл.182 ал.1 от НК за това, че в периода
от 03.08.2018г. до 30.08.2018г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, като родител, оставила лице, намиращо се под родителската й
грижа, а именно детето си А.А.И. роден на ***г., без надзор и достатъчна грижа,
и с това е създала опасност за неговото морално развитие.
Представителят на Районна прокуратура пледира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че обвиняемата А.И. не е полагала никакви
грижи и не е упражнявала никакъв надзор над детето си А., с което е създала
опасност за неговото неправилно морално развитие. Тази опасност е била
реализирана, тъй като синът й А. вече се явява утвърден извършител на
престъпления и то най- вече кражби. Намира вината на обвиняемата И. за
несъмнено и категорично доказана, поради което моли съда да я признае за
виновна. Налице са условията на чл.78а от НК, поради което настоява да бъде
освободена от наказателна отговорност като й се наложи „глоба“ в минимален
размер предвид това, че има две деца, за които трябва да се грижи.
Обвиняемата А.И. редовно призована се явява лично в съдебно заседание,
както и със служебен защитник назначен от досъдебното производство. В ход по
същество защитникът пледира, че по безспорен и категоричен начин се установило,
че А.И. не е полагала особени грижи и възпитание към своето дете А. И..
Последният бил настанен във Възпитателно училище и през лятната ваканция на
2018г. бил на гости при майка си. Именно тогава той е извършил няколко кражби.
Поради това обвиняемата е трябвало да положи по- големи грижи и да го
превъзпита. От тук се установява, че тя действително като майка не е полагала
грижи за непълнолетния си син А.. По отношение на наказанието настоява да се
наложи наказание „обществено порицание, защото обвиняемата не би могла да плати
дори глоба от 200- 300лв.
Обвиняемата А.И. дава подробни обяснения, в които се признава за
виновна. Казва, че знае, че синът й А. краде през ваканциите, когато не е във
възпитателното училище. Тя настоява, че въпреки разговорите с него, той не я
слушал и се събирал с Ф., с когото вършели престъпления. В последна дума
заявява, че ще плати глобата, която й бъде наложена.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.Г.И., родена на ***г***, българска гражданка, неомъжена,
неграмотна, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
По делото бе установено безспорно фактическата обстановка описана в
постановлението на прокурора, а именно: Обвиняемата А.И. има три деца-
свидетеля А.А.И. роден на ***г., К.А. И. роден на ***г. и Г.А. И. родена на ***г.
Тя заедно с децата си и майка си живеят на *** в гр.Кърджали. С нея съжителства
на съпружески начала и А.М., който работи като строител. Обвиняемата И. никога
не е работила, а издържа себе си и децата с помощи и надбавки от социално
подпомагане, както и с парите, които съжителстващият с нея й дава.
От 2012г. свидетелят А. И. започнал да извършва противоправни прояви, но
най- често кражби. Поради малолетието му са му налагани последователни всички
мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните. Така през месец април 2017г. Районен съд- Кърджали с Решение №
52/ 2017г. по ЧНД № 283/ 2017г. наложил на свидетеля А. И. най- тежката
възпитателна мярка, а именно настаняване във възпитателно училище- интернат.
През учебната 2017/ 2018г. свидетелят А. И. бил настанен във ВУИ „Св.св.
Кирил и Методий“- ***, но поради закриването му е бил преместен през следващата
учебна година във ВУИ „А. Узунов“- гр.Ракитово.
През лятната ваканция на 2018г. свидетелят А. И. се върнал в гр.Кърджали
в дома на майка си- обвиняемата И.. Често бягал от там за по няколко дни и не
се прибирал да нощува, но майката знаела, че той ще се върне до няколко дена,
при което никога не е сигнализирала органите на полицията за неговото
отсъствие. Така през месец август 2018г. свидетелят А. И. не нощувал в дома си
на 2 срещу 3.08.2018г., за времето между 16- 18.08.2018г., а също и през нощта
на 29 срещу 20.08.2018г. Майката- обвиняемата А.И. не се интересувала с кого е
синът й, къде спи, с какво се храни или какво прави. При бягствата си А. И. се
събирал със своя малолетен приятел Ф. Ч. и двамата обикаляли из града, а в
тъмната част на денонощието извършвали престъпни деяние- предимно кражби на
пари от вендиг- автомати за кафе, монтирани на различни места из града, за да
си купят храна. Те двамата нощували тези вечери по диваните на заведения на
открито.
На 03.08.2018г. свидетелят А. И. бил установен от полицейски служители
след като в ранните часове тази нощ бил извършил кражба на пари в размер на
80лв. , както и противозаконно отнел лек автомобил марка „Мерцедес А 140“ от владението
на К.С.К.. Спрямо детето със Заповед № 1947з- 166/ 03.08.2018г. на РУ- Кърджали
била приложена спешна мярка „Полицейска закрила“ по Закона за закрила на детето
за срок от 48 часа. След изтичането му той е бил предаден на майка си-
обвиняемата И.. Този ден последната е била предупредена и с протокол по ЗМВР да
полага грижи и контрол спрямо сина си.
След това на 19.08.2018г. свидетелят А. И. бил установен от полицейски
служители да е извършил кражба на пари в размер на 70лв. от вендинг автомат за
кафе собственост на С.А.М.. Отново е била приложена спрямо него спешната мярка
„Полицейска закрила“ за срок от 24 часа, след което бил предаден на майка си.
На 30.08.2018г. свидетелят А. И. отново бил установен от полицейски
служители да е извършил нови две кражби на пари от вендинг- автомати за кафе
собственост на Р.О. и С.М.. Поради това спрямо непълнолетния И. била приложена
мярка „Задържане за срок от 24 часа“ по ЗМВР.
Тази фактическа обстановка, която съвпада със самопризнанието от страна
на обвиняемата И., се подкрепя от всички събрани по делото гласни
доказателства, които са еднопосочни и се допълват, поради което кредитира
всички свидетелски показанията. Безспорен е факта, че тя е единствен родител на
пострадалия А. И. спрямо когото не е полагала достатъчно грижи през месец август 2018г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемата А.И. от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.1 от НК. Деянието е
извършено при пряк умисъл като деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване, а именно: Обвиняемата към инкриминирания период е била единствения
родител, който е полагал грижи за детето си А. през лятната ваканция.
Изпълнителното деяние е извършено чрез бездействие, тъй като съзнателно е оставила
непълнолетното си дете без надзор и достатъчни грижи. Безспорно е, че
престъплението е извършено умишлено при евентуален умисъл, тъй като тя е допускала,
че синът й А. ще излезе през нощта от дома си и ще отиде да краде, заради
каквито простъпки той е бил настанен във възпитателно училище- интернат. От тук
следва, че за непълнолетното пострадало лице е възникнала опасност не само за
правилното му развитие, но и за здравето му.
Това води и настъпване и на изискуемия по закон резултат, за да е
извършено деянието, за което е предадена на съд обвиняемата И.. Причините за
извършване му се коренят в неуважение на дееца към закона, ниско правосъзнание
и тежко социално положение.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвиденото в закона наказание за
това престъпление, а именно „глоба”, както и че обвиняемата И. не е била
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност, както и че няма причинени от престъплението имуществени вреди,
намира, че тя следва да бъде освободена от наказателна отговорност при
условията на чл.78а от НК с налагане на административно наказание. Предвид степента
на обществена опасност на деянието- типична предвид начина на извършването и
вида на засегнатите обществени отношения, като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- добра характеристика, млада възраст, чисто съдебно
минало, критичността й и направеното самопризнание, наложи наказание при превес
на смекчаващите обстоятелства, а именно административно наказание „глоба” в
размер на 1000лв. Размерът на наказанието бе съобразен с разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК. Настоящата инстанция намира искането на защитата за
налагане на наказание „обществено порицание“, тъй като такова не е предвидено в
процедурата, по която се провежда делото, а именно по реда на глава 28 от НПК.
Предвид изхода на делото- осъдително решение, и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът възложи на обвиняемата А.И. направените по делото разноски в размер на 168.00лв.,
които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: