РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Първомай, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0325-001009/09.10.2025 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на З. К.
М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 500 лв. (255,65 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че управлението на МПС с
прекратена регистрация представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 15
ЗДвП, а не на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Последната разпоредба касаела управление на МПС,
което изобщо не било регистрирано. Поради това намира, че неправилно е посочена
нарушената материалноправна норма. Също така в наказателното постановление
липсвало отбелязване на датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя. Намира определените наказания за
завишени. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
1
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.07.2025 г. в гр. Първомай служителите на РУ – Първомай – свидетелят Т.
А. Х. и неговият колега С. Х. М., се придвижвали по ул. „Стефан Стамболов“ със
служебния автомобил, когато забелязали лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. №
*********************, който бил без включени светлини. Поради това подали звуков
и светлинен сигнал и около 12:30 ч. срещу № 6 на ул. „Стефан Стамболов“ спрели
водача за проверка. Свидетелят Х. установил, че МПС е управлявано от
жалбоподателя З. К. М., като след извършена справка чрез служебния таблет
констатирал, че лекият автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ********************* е с
прекратена регистрация от 10.05.2022 г. поради неизпълнение на задължението на
собственика да пререгистрира превозното средство в законоустановения срок.
За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4083009/16.07.2025 г.
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя,
който го подписал без възражения.
Поради съмнение за извършване на престъпление материалите, касаещи
поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив, ТО Асеновград за становище по образуване на досъдебно производство. По
този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 9222/2025 г. по описа на същата
прокуратура, като в хода на извършената проверка било установено, че лек автомобил
„БМВ 318 И“ с рег. № ********************* бил регистриран като собственост на
„Медикус – 2001“ ЕООД, с ЕИК: ********************* и едноличен собственик на
капитала К. З. М.. На 08.03.2022 г. в автоматизираната информационна система на
МВР бил регистриран договор за продажба по отношение процесния автомобил.
Поради неизпълнение на задължението на новия собственик в двумесечен срок от този
момент да представи МПС и необходимите документи за пререгистрация в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив съобразно изискванията на чл. 3 и чл. 4
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на основание чл.
143, ал. 15 ЗДвП на 10.05.2022 г. регистрацията на процесния автомобил била
служебно прекратена, като това било вписано в автоматизираната информационна
система на МВР. В тази връзка жалбоподателят З. К. М. депозирал обяснения, в които
посочил, че закупил лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *********************
през 2022 г., но изпуснал срока за прехвърляне на собствеността в Сектор „Пътна
полиция“ – Пловдив. След това решил да предаде автомобила за скрап и да не го
използва. При тези данни с постановление от 30.09.2025 г. наблюдаващият прокурор
отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213,
ал. 1 НПК, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал
преписката на началника на РУ Първомай за реализиране на
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя З. К. М. за
допуснатото нарушение на ЗДвП.
Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно
постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 500 лв.
2
(255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените по делото писмени доказателства, приложената прокурорска
преписка № 9222/2025 г. на РП Пловдив, ТО Асеновград, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля Т. Х.. Свидетелят Х. е възприел, че именно
жалбоподателят М. е управлявал моторното превозно средство, след като
регистрацията му е била служебно прекратена. След извършен анализ на тези
показания съдът намира, че същите са непротиворечиви, добросъвестно дадени,
логични и последователни, поради което и им се довери при изграждане на
фактическата обстановка по делото. Поради това и доколкото в случая не се
констатираха каквито и да е основания показанията на този свидетел да бъдат
подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря
на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на
административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна
заповед.
Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува
наказателно производство, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на
акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха
оказали влияние върху наказателното постановление. Поради това следва да се
изследва евентуалното наличие на пороци само в НП. Следователно в тази хипотеза
наказателното постановление не би могло да съдържа датата на акта, въз основа на
който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Ето защо
съдът намира, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя процесуално
нарушение.
По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление е издадено
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Същото е издадено в 6-месечния срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по
преписката на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му съставомерни фактически признаци (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Конкретизирано е в описателната част на НП
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, вписано е, че
моторното превозно средство е с прекратена регистрация и откога/ респ., че не е било
регистрирано по надлежния ред, отбелязано е и издаденото постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 30.09.2025 г. Поради това съдът приема, че
нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е нарушената
норма, както и санкционната норма.
3
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, които следва да са налице, за да бъдат допуснати моторни превозни
средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Същевременно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение
за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в
едномесечен срок от придобиването му. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18,
ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която предвижда служебно прекратяване
на регистрацията на автомобил при неизпълнение на задължението за регистрация от
страна на новия собственик. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия. Следователно при управление на МПС в този случай се приема, че същото не е
регистрирано по надлежния ред. Поради това и тъй като автомобилът с прекратена
регистрация всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е
регистриран по надлежния ред, правилно административнонаказващият орган е
посочил нарушената материална разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка
анализът на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП налага извод, че регистрацията на
МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за
регистрация и като резултат от неизпълнението на законовото задължение на новия
собственик да регистрира закупения от него автомобил. Законът не предвижда
издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка или
индивидуален административен акт и тяхното връчване, за да бъде завършена
процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва автоматично по силата на закона след
изтичане на определения срок, а не по волята на административен орган, поради което
и не е необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията новия приобретател, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Доколкото и промяната на собствеността, и изтичането на срока са обективни
предпоставки, а непредоставянето на автомобила зависи от собственика, т. е. нито една
от тях не зависи от действията или волята на административния орган и не са
поставени в зависимост от започване или завършване на конкретна процедура с
участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно уведомяване за
служебното дерегистриране на МПС по отношение на лицето, което не е изпълнило
задължението си за пререгистрация, не се дължи. В този смисъл както ЗДвП, така и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР не предвиждат изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията в
конкретната хипотеза.
Вземайки предвид изложеното и след преценка на доказателствената
съвкупност, съдът намира, че в случая по делото е безспорно установено, че
жалбоподателят З. К. М. е управлявал горепосочения лек автомобил, поради което е
имал качеството водач на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване – на ул. „Стефан Стамболов“ в гр. Първомай, и към датата на
проверката – 16.07.2025 г., е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП
регистрация. От това следва, че с оглед обстоятелството, че регистрацията му е била
прекратена на 10.05.2022 г. поради неизпълнено задължение на собственика да
регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, управляваният
4
от жалбоподателя лек автомобил не е бил регистриран по надлежния ред. По тези
съображения съдът намира, че жалбоподателят З. К. М. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като на 16.07.2025 г. в гр. Първомай, на ул.
„Стефан Стамболов“ срещу № 6 е управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. №
*********************, който не е бил регистриран по надлежния ред.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. За да бъде извършено виновно нарушението, то нарушителят
следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за
обстоятелствата, релевантни за нарушението. В случая това знание категорично и
безспорно се установява, като жалбоподателят е бил наясно с прехвърлянето на
собствеността върху превозното средство и неизпълнението на задължението за
пререгистрирането му по надлежния ред, доколкото в свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство не е бил вписан актуалният му собственик, на когото
собствеността е била прехвърлена на 08.03.2022 г. В този смисъл са и дадените от
жалбоподателя обяснения, в които е посочил, че изпуснал срока за пререгистрация в
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, поради което имал намерение да предаде
автомобила за скрап и да не го ползва. Следователно на нарушителя са били известни
всички релевантни юридически факти, а именно, че МПС е променило собственика си
по надлежния ред и че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15
ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС от
новия му собственик. При тези данни съдът намира, че е знаел, че процесният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, но въпреки това е предприел
управлението му. Същевременно следва да се отбележи, че жалбоподателят като
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е бил длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има
сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ и други. В случая той категорично
не е положил дължимата грижа в тази насока, доколкото от извършената служебна
справка от съда на интернет страницата на Гаранционен фонд се установява, че към
датата на деянието за процесния автомобил не е била сключена и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното е обяснимо с
първоначално взетото от жалбоподателя решение да не използва повече превозното
средство и потвърждава горния извод за знанието му, че автомобилът поради липсата
на надлежна регистрация не е следвало да бъде управляван по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Следващата се санкционна норма за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се
съдържа в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която в редакцията към датата
на извършване на нарушението предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. По-благоприятен във всички случаи е този закон, който
изключва характера на административно нарушение и съответно наказуемостта на
даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или
5
предвижда по-леко наказание по размер или вид. С изменението на разпоредбата на
чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., са
предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв. В случая административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя горепосочените наказания във фиксиран размер, без да
съобрази, че към датата на извършване на деянието по отношение наказанието „глоба“
е действала разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя. Отчитайки това,
съдът счита, че на жалбоподателя следва да бъде наложено наказание „глоба“ в
минималния размер от 200 лв. (с равностойност 102,26 евро), като същото
кореспондира на обществената опасност на деянието и на дееца. В случая не са налице
отегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват определяне на административно
наказание „глоба“ в максималния размер към датата на извършване на деянието.
Същевременно съдът намира, че правилно на жалбоподателя е наложено кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира и като маловажен
случай на административно нарушение. На първо място значението на по-ниската
степен на обществена опасност на деянието вече е отчетено, за да бъде постановен
отказът за образуване на досъдебно производство и квалифицирането на извършеното
като административно нарушение. По този начин степента на реална обществена
опасност на деянието на жалбоподателя не е игнорирана и е съобразена при
преценката по какъв ред следва да бъде ангажирана отговорността на дееца. На
следващо място от справката за нарушител/водач се установяват и предходни
нарушения на правилата за движение от страна на жалбоподателя, установени с влезли
в сила наказателни постановления, поради което процесното деяние не се явява
инцидентно нарушение. В конкретния случай жалбоподателят е действал с пряк
умисъл, който е най-тежката форма на вината, а такова деяние е със завишена
обществена опасност спрямо непредпазливите нарушения от същия вид. Затова съдът
счита, че съвкупната оценка на всички тези обстоятелства относно обществената
опасност на деянието и на дееца налага извод, че случаят не може да се определи като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид, като определените наказания в минимален размер са
справедливи и съответни на извършеното административно нарушение.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание „глоба“ от 500 лв. (255,65
евро) на 200 лв. (102,26 евро), а в останалата част следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0325-001009/09.10.2025 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на З. К. М., ЕГН:
**********, адрес: *********************, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. (255,65 евро) и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 лв. (255,65 евро) на 200 лв.
(102,26 евро).
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0325-001009/09.10.2025 г.
6
на Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
7