Р Е Ш Е Н И Е
№116
гр.Русе, 28.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от
съдията Черкезова т. д. № 356 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.Т. – постоянен синдик на
К.-с. к. „Р. п. к.“ (в несъстоятелност), ЕИК ***, срещу КСК „Р. п. к.“ (в
несъстоятелност), ЕИК *** и К.Х.П. ***, с която са предявени субективно и
обективно съединени искове, квалифицирани като такива с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на евентуалност – чл. 135 от ЗЗД, за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
КСК „РПК“, сключеният между КСК „РПК“, представлявана от Ю.Г.Д. – председател и
К.Х.П. ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 27, том IV, рег. № 10702, дело 517 от 07.09.2016 г. на нотариус
Г. Г., район на действие РРС, вписан в СВ Русе, вх. рег. № 12808/07.09.2016 г.,
акт № 157, том 33, дело № 6685, за сумата от 58 000 лв., която сума е
прихваната с вземането на приобретателя срещу прехвърлителя за изплащане на допълнителни парични вноски и
осъждане на ответника К.Х.П. да върне на КСК „РПК“ гр. Русе недвижимия имот за
попълване на масата на несъстоятелността.
Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г.,
постановено по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС е обявена
неплатежоспособността на КСК „Р.п.к.“, ЕИК ***, с начална дата 30.04.2018 г., а
с определение № 440/16.11.2018 г., по същото дело е назначен за постоянен
синдик. Счита, че процесният договор е относително недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката е сключена на 07.09.2016
г. и попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността поради това,
че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на
несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и
получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на
несъстоятелността по реда на чл. 722 от ТЗ. Излага подробни доводи за това, че
с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите като намалява възможността останалите неговите кредитори, различни
от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към
длъжника.
Признава обстоятелството, че вторият ответник К.Х.П. ***
е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник КСК „Р.п.к.“ за
изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които П. е направил в
кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума, КСК „РПК“ му е
прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот, подробно
описан в нотариален акт № 27, том IV, рег. № 10702, дело 517 от 07.09.2016 г. на
нотариус Георги Георгиев, район на действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. №
12808/07.09.2016 г., акт № 157, том 33, дело № 6685. Прехвърлянето на правото
на собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение
на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр.
Русе, по силата на което, поради липса на ликвидни парични средства в
кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си, е дадена възможност на
всички член – кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо
плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно
оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез
прихващане на вземането от кооперацията.
В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, ищецът излага доводи за това, че
атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са
първият и вторият ответник в качеството му на член – кооператор, прилагайки по
аналогия § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с
ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между тях е налице и по см. § 1,
ал. 2 от ДР на ТЗ, с оглед участието на втория ответник пряко в капитала на първия
ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37 от Устава е всяко
лице, което може да има информация за търговеца, извън обичайната.
По отношение на предявения в условията на евентуалност
иск по чл. 135 от ЗЗД счита, че са налице всички елементи от фактическия състав
на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи
изложеното за иска по чл. 647 от ТЗ. Намира, че при извършването на сделката
длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление
на представляващия кооперацията неин председател Юрий Дудев
на проведеното извънредно общо събрание, във връзка с невъзможността да се
погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични средства, че
погасяването на задълженията може да се осъществи посредством закупуване от
желаещите на притежавани от кооперацията жилища срещу прихващане на вземането
от кооперацията. Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателя по сделката – втория ответник, тъй като приема,
че същият като член – кооператор в КСК „РПК“ се явява свързано лице и по
презумпция е запознат с делата на търговеца. Знанието за увреждане следва да се
презюмира, на осн. чл. 649, ал. 4 от ТЗ за всички
свързани лица.
Ответникът КСК „Р.п.к.“ (в несъстоятелност),
представлявана от десезирания орган на управление –
председателя Ю. Д., чрез адв. Ф.М. ***, е подал
отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими, но
неоснователни. Излага доводи за това, че процесната сделка е сключена на
пазарната цена към датата на изповядването ѝ и е налице еквивалентна
имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува
масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло
имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат
на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на
несъстоятелността, сделката е следвало да се сключи на цена по-ниска от
пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица,
доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за
свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното извънредно ОС на КСК
„РПК“ гр. Русе, въз основа на което е извършена процесната сделка е взето почти
единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила. Категорично
твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да прихване
вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени са
вътрешни търгове с наддаване кой член-кооператор ще закупи имота като в много
случаи член-кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на
съсобственост. Представя нотариални актове на други член-кооператори като
доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са
имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си. Моли
претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Ответникът К.Х.П. е депозирал отговор на исковата молба, като
също счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни, за което развива
подробни съображения. Заявява, че не е имало нито един член – кооператор, който
да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това право да му
е отказано. Твърди, че за да бъде процесът максимално справедлив, са проведени
вътрешни търгове с наддаване кой точно член-кооператор ще закупи чрез
прихващане конкретния имот. Поради недостиг на достатъчно средства някои от
кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Счита,
че с така извършените сделки не е налице увреждане на кредиторите, тъй като
сключването на договор за покупко – продажба на
недвижим имот сам по себе си не уврежда масата на несъстоятелността. От масата
на несъстоятелността е излязло едно имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. Налице е
еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника,
което образува масата на несъстоятелността. Акцентира върху категоричността на
съдебната практика по въпроса относно обстоятелството, че за да е налице
увреждане на масата на несъстоятелността, което е и единствената предпоставка
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, то трябва да е извършена сделка на цена,
по-ниска от пазарната, което не е налице в настоящия случай. Освен това сочи,
че въз основа на получените суми от извършените сделки, вследствие взетите
решения, са направени няколко транша от плащания на дължими суми по направени
допълнителни вноски, като към момента е платено частично на много от
член-кооператорите въз основа на направени от тях заявления и по този начин са
намалели и задълженията на кооперацията. Моли да се постанови решение, с което
претенциите срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в
производството разноски.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и
чл. 135 от ЗЗД по изложените преди това доводи. Признава се обстоятелството, че
чрез продажбата на недвижимия имот първият ответник – несъстоятелен длъжник е
изпълнил свои парични задължения към член – кооператор, т. е. изпълнението е
извършено чрез даване вместо изпълнение, като способ за погасяване на парични
задължения.
Допълнителни писмени отговори на допълнителната искова
молба от ответниците няма депозирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение №
162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност
на К. – с. к. „Р.п.к.“ с начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2018 г. Представено
е определение № 440/16.11.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с
което И. С. Т. е назначен за постоянен синдик на КСК „РПК“. Посочените
обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по партидата на
дружеството.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от
извънредно общо събрание на КСК „РПК“, на което е взето решение след постъпване
на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недвижими
имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните
вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на
всички членове на части по 10 %. Общото събрание е приело още решение член-кооператори,
които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо
плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно
оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на
вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата
способа за удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на
комисията включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.
Видно от протокол от заседание на тръжната комисия към
КСК „РПК“, формирана въз основа на решение на ОС и УС на кооперацията, на
17.08.2016 г. е проведено заседание, удостоверяващо проведено наддаване и
класиране за закупуване на недвижим имот – апартамент № ***, на трети етаж, *******гр.
Р., със застроена площ 58,90 кв. м, представляващ по схема сграда с
идентификатор 63427.5.450.4.9 с обявена начална цена, съгласно списък с имоти
на кооперацията и доклад на лицензиран оценител в размер на 55 000 лв. Вторият
ответник е предложил за имота сумата 58 000 лв., като са представени заявления
от класираните наддавачи К. Д. П. и Ф.Л.М., с които
се отказват от направените от тях наддавателни предложения.
Видно от приложен по делото, неоспорен нотариален акт №
27, том IV, рег. № 10702, дело 517 от 07.09.2016 г. на нотариус Г. Г., район на
действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 12808/07.09.2016 г., акт № 157, том
33, дело № 6685, ответникът КСК „РПК“ е продал на ответника П. своя недвижим
имот – апартамент № **, на третия етаж, *** в гр. Р., със застроена площ 58,90
кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.450.4.9,
заедно с избено помещение № 2 и заедно с 0,491 % ид. ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, за сумата 58 000 лв. Данъчната
оценка на имота е 20 441,20 лв. В нотариалния акт е договорено, че вместо
заплащане на дължимата продажна цена страните се съгласяват да се прихване
задължението за плащане на цената по сделката с насрещните задължения на
продавача към купувача по вземания на член-кооператора от срочни допълнителни
вноски до размера на продажната цена.
От приложеното удостоверение, издадено от Община Русе се
установява, че ответникът К.Х.П. е бил със семейно положение вдовец към датата
на сключване на процесната покупко-продажба.
Видно от счетоводна справка № 12/18.06.2020 г., към 04.09.2016
г. ответникът К.Х.П. е имал дялови вноски в размер на 5 лв. и допълнителни
вноски в размер на 58 000.01 лв. и след извършеното прихващане остава да
получава сумата 0.01 лв. допълнителни вноски.
Към доказателствата са приобщени и протокол №
33/11.03.2017 г. и протокол № 34/10.03.2018 г. от проведени годишни отчетни ОС
на КСК „РПК“
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно
и субективно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и евентуален по чл.
135 от ЗЗД. Исковете са предявени от синдика в преклузивния
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради
което са допустими.
По иска с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ
За успешното провеждане на иска за обявяване на
процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ в
кумулативна даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок
преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази
сделка да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.
Първото
изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на
30.04.2018 г., а атакуваната сделка е извършена на 07.09.2016 г., т. е. – в
двугодишния срок 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г. преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ.
За да е налице осъществена хипотезата на т. 6 от
цитираната разпоредба, следва да се установи още, че извършената сделка уврежда
кредиторите и страна по нея е свързано лице с длъжника.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е
успял да докаже наличието на тези елементи от фактическият състав на
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Съобразно правната теория и
константна съдебна практика, увреждаща кредиторите сделка ще е налице тогава,
когато със сделката се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. извършено чрез
опрощаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, сключването на
договор за наем за относително дълъг период от време и вписването на договора
на основание чл. 237, ал. 1 от ЗЗД и др. Като резултат се постига ефект на
затрудняване на осребряването на това имущество от синдика на несъстоятелния
длъжник, а оттук и до намаляване на възможността за удовлетворение на всички
негови кредитори в производството по несъстоятелност. Особеното в случая е, че
синдикът не се позовава и не твърди осъществено увреждане на масата на
несъстоятелността, както и категорично отрича извършването на нееквивалентна
имуществена размяна при атакуваната сделка. Доводите се свеждат до това, че
чрез осъщественото изпълнение на изискуемо негово задължение е намаляла
възможността останалите кредитори, различни от купувача по сделката да получат
удовлетворяване на вземанията си към длъжника.
В настоящия случай ищецът признава обстоятелството,
че вторият ответник К.Х.П. *** е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия
ответник К. – с. к. „Р.п.к.“ за изплащане на срочни допълнителни парични
вноски, които П. е направил в кооперацията в размер на 58 000,01 лв., като
вместо изплащане на дължимата парична сума в посочения размер, КСК „Р.п.к.“ му
е прехвърлила правото на собственост върху притежаван от нея недвижим имот за
сумата от 58 000.00 лв., като след прихващането страните не си дължат взаимно
суми.
С така осъществената сделка не е накърнена масата
на несъстоятелността. Сделката е осъществена на цена, съответна на задължението
на кооперацията. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане.
С даването вместо изпълнение длъжникът КСК „Р.п.к.“
е погасил един изискуем дълг като е отстъпил права срещу погасените задължения.
Налице е еквивалентност – едновременно с намаляването на актива е намалял и
пасивът. По тези съображения не може да се счита, че е накърнено общото
удовлетворяване на кредиторите и следователно в случая липсва увреждане по
смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. П. е придобил имот за цена от 58 000 лв.,
в какъвто размер е било и вземането му за допълнителни вноски, което е видно от
представената от синидка счетоводна справка (л. 119
от делото).
Предвид липсата на увреждаща сделка, ирелевантен остава въпросът за това, дали страните по нея
са свързани лица, още повече, че в нито един нормативен акт не се съдържа
такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и
член-кооператор, а прилагането по аналогия на отношенията между съдружник и
дружество, е недопустимо. За пълнота
обаче, следва да се отбележи, че искът е неоснователен и не може да се уважи
поради това, че лицата по сделката не са от категорията на „свързаните лица“ по
смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. В
цитираната разпоредба точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които
законодателят дефинира понятието „свързани лица“. Нормата е императивна и разширителното ѝ тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД
Евентуалната
претенция по общия ред на защита по чл. 135 от ЗЗД също остана недоказана. От
една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с
даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг. Действително,
в практиката по Павловия иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни
активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата
на несъстоятелността, следва да се отчита универсалният характер на
производството. В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е
намалял и пасива, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се
счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за
общо удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще
отпадне при отмяната на сделката.
Поради този ефект, застрашаващи масата са
преферентните погасявания, но само тези, извършени
след спиране на плащанията – чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ. В
настоящия случай масата е намаляла, но насрещната престация е известна и
реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова конкурираща претенция –
тази на втория ответник. С наведените от синдика фактически твърдения в
исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като
предварителна преференция в полза на получилия плащане кредитор преди да е
възникнало основанието за универсалната конкуренция. Договарящите се следва да
са целели именно преферентен ефект на даването вместо
изпълнение. По делото не се събраха такива данни. В случая не се
доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите кредитори на
несъстоятелния прехвърлител, каквото е изискването по
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид
договаряне цел – погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните
последици от евентуално принудително изпълнение. Това се установява от
приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. Само
доказаното намерение за увреждане и у двете страни е основание за уважаване на
иск, предявен от синдик, доколкото общността на кредиторите, чиито права той
защитава, не може да се счита възникнала преди сделката, съответно и единствено
приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
На това основание евентуално заявената претенция по чл. 135 от ЗЗД е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, заявените субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на
евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата
на несъстоятелността следва да се възложи държавната такса за разглеждане на
неоснователните претенции в размер, съобразен с цената на иска 19 989.20 лв.,
на колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК в размер на 199.89 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 7
от ТЗ и чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца са направените от втория
ответник разноски, за което е представена справка по чл. 80 от ГПК в размер на
400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН **********, в качеството му на постоянен
синдик на К.-с. к. „Р.п.к.“ (в несъстоятелност) срещу К.-с. к. „Р.п.к.“ (в
несъстоятелност), чрез законния ѝ представител Ю.Г.Д. – управител, и К.Х.П.
*** с ЕГН **********, иск с правно основание чл 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелен длъжник, на увреждаща кредиторите сделка със свързано с
несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт
№ ***, том IV, рег. № 10702, дело 517 от 07.09.2016 г. на нотариус Г. Г., район
на действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 12808/07.09.2016 г., акт № 157,
том 33, дело № 6685, с която първият ответник К.-с. к. „Р.п.к.“ (в
несъстоятелност) е прехвърлил на втория ответник К.Х.П. с ЕГН ********** правото
на собственост върху апартамент № **, на третия етаж, *** в гр. Русе, със
застроена площ 58,90 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.450.4.9, заедно с избено помещение № 2 и заедно с 0,491 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, за
сумата 58 000 лв., при граници: на същия етаж 63427.5.450.4.8, под обекта –
63427.5.450.4.6, над обекта – 63427.5.450.4.12, заедно с избено помещение № 2 и
с 0,491 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН
********** в качеството му на постоянен синдик на К.-с. к. „Р.п.к.“ (в
несъстоятелност) срещу К.-с. к. „Р.п.к.“ (в несъстоятелност), чрез законния й
представител Ю.Г.Д. – управител и К.Х.П. *** с ЕГН **********, евентуален иск
по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелен длъжник на сделка, обективирана в нотариален акт № **, том IV,
рег. № 10702, дело 517 от 07.09.2016 г. на нотариус Г. Г., район на действие
РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 12808/07.09.2016 г., акт № 157, том 33, дело
№ 6685, с която първият ответник К.-с. к. „Р.п.к.“ (в несъстоятелност) е
прехвърлил на втория ответник К.Х.П. *** с ЕГН ********** правото на
собственост върху апартамент № **, на третия етаж, ***в гр. Русе, със застроена
площ 58,90 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.450.4.9, заедно с избено помещение № 2 и заедно с 0,491 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, за
сумата 58 000 лв., при граници: на същия етаж 63427.5.450.4.8, под обекта –
63427.5.450.4.6, над обекта – 63427.5.450.4.12, заедно с избено помещение № 2 и
с 0,491 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена.
ОСЪЖДА К. – с. к. „Р.п.к.“ (в несъстоятелност), чрез синдика
И.С.Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на
държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Русе сумата 199.89 лв., представляваща дължима по делото
държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА К. – с. к. „Р.п.к.“ (в несъстоятелност), чрез
синдика И.С.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на К.Х.П.
с ЕГН ********** *** сумата 400 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: