Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък, 09.05.2018г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН
дело №337/ 2018г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №18-0284-000453/20.02.2018г. на началник РУП към
ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя Т.Я.Т.,
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175,ал.1,т.4 и чл.174,ал.2, във връзка с
чл.174,ал.1 от Закона за движението по пътищата, са наложени: административно
наказание- глоба общо в размер на 1650 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 30 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени
наказателното постановление. В с.з. процесуалният представител на същия поддържа
жалбата му. Сочи аргументи в подкрепа на последната.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
При издаване на горното НП началник РУП към
ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък приел, че Т.Я.Т. е нарушил разпоредбите на чл.103 и
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, като на 20.01.2018г. около 17.55 часа, е управлявал, в
посока запад-изток, собственото си МПС- лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с
рег.№ ***, в гр.К. на ул.„Ц. Б. *“ до МБАЛ-К., като при своевременно подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобил „Опел“ с рег.№*****
не е спрял, увеличил е скоростта си на движение в посока ж.к.„И.“, спрян южно
от бл.№**. Водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол, тестван с
тарирано техн.средство „Drager Alcotest 7510“ с фабр.№ARDN-0022,
което в 18:14:45ч. отчело 0,62 промила алкохол в кръвта на издишания от него
въздух. Издаден бил ТМИ бл.№0046393/20.01.2018г., който водача отказал да
получи и разпише и да даде кръв за анализ. Удостоверено с подпис на св.М. М. М..
АУАН бил съставен по данни на свидетели-очевидци, посочени под №1 и №2. Като
доказателство към образуваната адм.наказателна преписка била приложена
изготвена докладна записка, заведена с рег.№ 663-0/ 22.01.2018г. по описа на
РУ-Казанлък. След справка в масива на АИС-АНД се установило, че деецът е
извършил нарушението в условията на повторност с оглед разпоредбата на пар.6,т.33 от ДР на ЗДвП, а именно- с влязло в законна сила
наказателно постановление №15-0284-001022/ 24.09.2015г. на същия АНО, обжалвано
и изменено с решение №21/20.01.2016г. на
Казанлъшки районен съд по АНД №1440/2015г. в законна сила от 04.03.2016г. с
наложено адм.наказание- глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и ЛПУМПС за
срок от 9/девет/ месеца по чл.174,ал.1 от ЗДвП, т.е. в настоящия случай не е
изтекъл двугодишния срок, с което на нарушителя Т. е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
АНО приел, че целите на
чл.12 от ЗАНН не са били постигнати. Като доказателство към образуваната
преписка е приложен заверен препис от решение №21/ 20.01.2016г. на КРС по
цитираното АНД, с което автора на деянието е бил запознат. АНО приел също и че
деянието не представлява маловажен случай.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата
е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
След като се запозна подробно с материалите по
делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вменените на
жалбоподателя деяния. Съображенията за това са следните:
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител
е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от
ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното
постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият
орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата
такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно
постановление №18-0284-000453/ 20.02. 2018г. на началник РУП към
ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на лицето,
което го е издало, датата на издаването и номера на постановлението, датата на
акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на
актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния
му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те,
обстоятелствата, при които са осъществени, както и на доказателствата,които го
потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и
вида и размера на наказанията.
Свидетелите П.Ф. и С.П. в с.з. обясниха, че нарушителя
не е спрял своя автомобил, а е ускорил скоростта му на движение и при
преследването на същия полицейските служители многократно са подавали сигнали,за
да се преустанови движението му. Актосъставителят изцяло потвърди описаната от
него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му и
тези на свидетелите Ф. и П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви
и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у същите, както
и други основания за подлагане на критика на казаното от тях. В този контекст
съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата и място
жалбоподателя Т. е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е спрял на
подени му сигнали от различно естество от страна на полицейски служители.
Законодателят обаче е въвел и няколко допълнителни кумулативни предпоставки, чието
задължително наличие, ведно с употребата на алкохол, обосновава съставомерността на
деяние като процесното по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, а именно- управление на МПС
след тази употреба на алкохол и повлияване от него, а такова въздействие
законодателят презюмира при наличието на концентрация
на алкохол в кръвта на водача над 0.5 промила по аргумент от чл.171,ал.1,т.1,
буква „б“ на Закона за движението по пътищата. Въпросната концентрация на
алкохол от своя страна може и следва да бъде установена по изрично упоменат
нормативен ред- с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Според състава на съда правилно АНО е приложил
материалния закон, приемайки, че въззивника Т. е допуснал нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на
алкохол от 0,62 промила.
На жалбоподателя е наложено административно
наказание по чл.174,ал.2, във връзка с чл.174,ал.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, установяващ забрана за водачите на пътни превозни
средства да ги управляват под въздействието на алкохол.Забраната е скрепена с
предвидена в чл.174,ал.2 от ЗДвП административно-наказателна санкция за водачи,
управляващи повторно ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. В случая е приложима Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Процесуалният представител на жалбоподателя
обоснова в с.з. становище за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения по административно- наказателното производство. Счита, че не е
спазена разпоредбата на член 6 от наредбата, а именно- използван бил стар
образец талон, неотговарящ на нововъведените
изисквания, отразени в наредбата, която от своя страна е посочила и точните
образци на талоните. Отделно от това е бил
съставен АУАН за употреба на алкохол, след което контролният орган е пристъпил
към издаване на „медицински“ талон за изследване по вече отменената Наредба
№30, която към момента не е действала. Съобразно изискването на чл.6,ал.3 на
Наредба №1 не е отразено, че проверяваното лице не е вписало в талона за
изследване дали приема или не приема показанията на техническото средство,
което от своя страна води, според наредбата, до други хипотези, отразени в ал.4
на чл.6 от същата, а именно: „В случай че не приема показанията на техническото
средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали
установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето
да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания
от техническото средство.“ Такава отметка в случая не е правена.
Съдът
намира изложената позиция на процесуалния представител на жалбоподателя за
неправилна. На Т. е бил издаден талон за медицинско изследване с №0417744 от
06.07.2015 год., който същия не е пожелал да получи и е отказал да бъде тестван
чрез даване на кръвна проба, т.е. употребата на алкохол в конкретния случай се
установява въз основа на резултатите от измерването с техническо средство. Нарушителят
е бил съгласен с това и е било безпредметно същия да бъде воден насила в
медицинско заведение, за да повтори, че не желае да му бъде взета кръвна проба.
За „Drager Alcotest 7510“ с фабр.№ ARDN-0022 следва да се отбележи, че
същия е преминал успешно проверка и е технически годен по предназначението си,
видно от приложения по делото протокол за проверка
№3286р-48544/ 2017 год.
По отношение на правилността на горепосоченото НП,
съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като
такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието,
отразено в него, трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се
вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството
по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на
член 27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за
определяне на административното наказание. Относно наказанията, наложени на
жалбоподателя, чрез обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че
изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е
основано на точно посочени разпоредби на закона, а именно- чл.175,ал.1,т.4 и
чл.174,ал.2,във връзка с чл.174,ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците
на състави на административно нарушение по чл.5,ал.3,т.1 и по чл.103 от ЗДвП,
както правилно деянията са били квалифицирани от АНО. Вменените нарушения са
формални, на просто извършване и за тяхното довършване не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици- например причиняване на ПТП.
Настъпването и липсата на такива последици подлежат на преценка при
индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на
деянието. Нарушенията са извършени виновно от дееца при наличието на пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния им характер, знаел е, че не
следва да управлява МПС след употреба на алкохол и трябва да спре при подаден
му сигнал от контролен орган, но въпреки това е управлявал автомобила си и е напуснал
мястото, на което бил позициониран
полицейския автомобил. Обективният признак „пияно състояние“ е доказан чрез
предвидените в закона способи за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и отчетените стойности не се оспорват от жалбоподателя, за да се налага
по-нататъшен анализ на достоверността на доказателствените източници. Не се
възразява и по отношение наличието на деяние по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,
доколкото съставомерността по силата на цитираната
норма е не всяко действие, извършено от определено лице с концентрация на
алкохол в стойности над законово допустимите, а управлението на пътно превозно
средство, каквато дейност жалбоподателя е извършвал. В обобщение изводите на
наказващия орган за наличието на визираното в санкционния акт деяние са
обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени
източници.
Според съда извършените от жалбоподателя нарушения не могат да се определят като
маловажни, поради наглото поведение на Т.Я.Т., насочено не към съдействие на
органите на реда, а към осуетяване на предстоящата проверка чрез бягство, а и доколкото
шофирането в нетрезво състояние е от най-честите причини за възникването на ПТП
и прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната
превенция.
Разпоредбите на чл.175,ал.1,т.4 и чл.174,ал.2 от ЗДвП за извършени нарушения по чл.103 и чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, при наличието на
алкохол над 0,5 промила в кръвта на водачите на МПС, съответно предвиждат налагането
на глоба на последните в размер от 50 до 200 лева и такава от 1000 до 3000
лева, както и лишаване от право да управляват МПС съответно за срок от един до
шест месеца и за срок от една до три години.
В същото време съдът намира, че наказващия орган не
е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил
наказания в размери над установените в санкционните разпоредби законови минимуми
за глобите и лишаването от право нарушителя да управлява МПС.Те са силно
завишени по размер и не съответстват на извършените от него нарушения.
Наличието на алкохол в кръвта му е към минималния размер и няма реално
причинени вреди от извършеното деяние по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, а нарушението по чл.103 от ЗДвП, макар да е
осъществено в населено място, с извършването му не са били реално застрашени
жителите на гр.Казанлък и причината, за да осъществи това нарушение е
необходимостта от бърза медицинска намеса по отношение на жената, с която
въззивника живее на семейни начала. Следва да се отчете и факта, че предвид
приложената по делото справка за нарушител, нарушенията във дългогодишната
водаческа биография на жалбоподателя са само няколко на брой. Съобразно
изложеното съдът намира, че наказващия орган неправилно е определил размерите
на административните наказания и кумулативните наказания лишаване от право
нарушителя да управлява МПС за нарушението по чл.103 от ЗДвП към максималните
размери и за това по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП към средните размери.
При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства по случая- от една страна стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, а от друга страна
обстоятелството, че вследствие на деянията все пак не са настъпили допълнителни
вредни последици и в контекста на данните за наличие само на няколко предишни
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, които да се определят
като тежки, съдът намира,че е налице превес на смекчаващите,спрямо отегчаващите
вината на жалбоподателя обстоятелства, поради което размерите на двете
кумулативно предвидени наказания за последния следва да се намалят до
законоустановения минимум за всяко едно от съответните наказания, в какъвто
смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление, поради което
и на основание чл.63,ал.1,пр.II от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №18-0284-000453/ 20.02.2018г.,
издадено от началник РУП към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на Т.Я.Т. ***, ЕГН **********, са наложени административно
наказание- глоба общо в размер на 1650/хиляда шестстотин и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 30 месеца, като НАМАЛЯВА размерите на същите
съответно до глоба общо в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и един месец.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: