№ 123
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20233110103231 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от А. П. Б. срещу И. Н. С.
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
7870/19.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16516/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в,
за сумата от 2750 лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за
изработка от 23.05.2022 г., по силата на който е било възложено на ответника
изработването на кухненски шкафове в срок до два месеца от сключване на договора,
което не е било изпълнено в уговорения срок, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че през м. май 2022 г.
страните се запознали, като ответникът се представил за дърводелец и бил ангажиран
от ищеца за дребна дърводелска услуга в неговия дом. С оглед обстоятелството, че
ответникът се справил добре с възложената работа, ищецът се обърнал към него с
молба да поправи един от шкафовете в кухнята, но ответникът предложил да направи
нови кухненски шкафове. Така на 23.05.2022 г. страните сключили устен договор за
изработка на кухненски шкафове с посочени в уточняваща молба от 25.04.2023 г.
размери и материали. Първоначално договорената цена за материали била 900 лв., но
впоследствие ответникът поискал допълнително плащане, като на 30.05.2022 г. ищецът
заплатил още 200 лв., на 02.06.2022 г. – 150 лв. и на 23.06.2022 г. – 1500 лв., или общо
заплатеното възнаграждение за възложената работа възлизало на 2750 лв. Пояснява, че
уговореният между страните срок за изпълнение бил два месеца от сключването на
договора. Навежда се довод, че ответникът не спазил договорения срок и ищецът
започнал да го търси в периода 27.06.2022 г. – 14.07.2022 г., а ответникът многократно
заявявал, че не може да изпълни задължението си, тъй като има затруднения и
прекратил всякакви контакти с възложителя. На 14.07.2022 г. след поредния неуспешен
опит да говори с него ищецът му изпратил “SMS”, че се отказва от поръчката поради
неизпълнение на възложената работа в договорения срок и счита договорът за
1
прекратен. Поискал също така да му бъде върната заплатената сума. Към края на м.
юли 2022 г. ответникът потърсил ищеца по телефона, който в разговора потвърдил, че
е получил съобщението. На 05.08.2022 г. ищецът изпратил “SMS” на ответника, че ще
мине през дома му, за да си вземе парите, но той му отговорил чрез “SMS”, че ги няма
и ще се видят когато се прибере. Повече ответникът не потърсил контакт с ищеца и не
отговорил на обаждането му през м. ноември 2022 г. При тези съображения ищецът
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Н. С. е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за нередовност на исковата молба, допустимост и
неоснователност на предявения иск. Навежда се, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че на 23.05.2022 г. между страните е сключен договор за
изработка, а на тази дата е била заплатена първата сума от него, но договорът бил
сключен преди това. Оспорва се, че поръчаните кухненски шкафове е трябвало да
бъдат с размерите, посочени в уточнителната молба на ищеца от 25.04.2023 г. Твърди
се, че получената сума от 2750 лв. е била разходвана за поръчване, разкрояване,
кантиране и транспорт на плоскостите, закупуване на механизми за вратите (панти,
амортисьори, телескопични водачи), видии, болчета, без да се включва трудът за
проекта и сглобяването им. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът при
разговор с него е казал като извинение, че е извън гр. Варна, тъй като живее и работи в
с. К., както и че се е криел. Сочи, че кухненските шкафове са били поръчани,
доставени и сглобени от него и няма причина да ги държи в жилището си, където да
му пречат и да не ги предаде на ищеца. Допълва, че последният не му е предоставил
ширма, бутилиерата и дръжките за вратите, както и не му е казал ден, в който да му е
удобно да ги достави, макар и недовършени без тези елементи. Излага, че през 2022 г.
се запознал с В. и мъжът й А. от гр. Варна, които първоначално поискали от него да
реставрира един шкаф-бюфет и след като останали доволни му възложили друга
работа. В. се обадила на ответника да му поръча кухненски шкафове „Алпи“, като
трябвало да вземе размерите на кухнята, да изготви проект и да уведоми за цената за
труд и изработка. Ответникът посочил, че по принцип цената е 1000 лв. на метър с
материалите. Разбрали се за ден, в който ответникът да отиде до гр. Варна, извършил
необходимото и през ден - два В. го викала в апартамента им до Руското консулство, за
да му обясни, че са направили промени по проекта с А., като са сменили мястото на
разположение на шкафовете и да му покажат кое къде точно искат да бъде и как да се
изпълни. След 10-15 пъти, в които сем. Б.и променяли проекта и изготвянето на нови
изчисления и чартежи от ответника, страните уточнили визията и размерите, като
постигнатата договорка била да му заплатят общо сумата от 3300 лв. за труд и
материали за изготвяне на кухненските шкафове. Уведомил ги, че може да поръча
плоскостите, разкройката и кантирането на шкафовете след като му бъде заплатена
цената за материалите за неколкократните промени по чертежите и пътните разходи.
Така на посочените дати ответникът получил от ищеца сумите, възлизащи общо на
2750 лв., а за остатъкът от 550 лв. се разбрали да му бъде заплатен като занесе
сглобените шкафове в дома им. Поддържа, че не е бил уговарян срок за изпълнение на
поръчката, но ответникът уведомил сем. Б.и, че дружествата доставят разкроените и
кантирани материали за около два-три месеца и след това за няколко дни ще ги сглоби,
както и че междувременно те трябва да си изберат външни дръжки за вратите на
шкафовете, ширм и оливерник. В началото на м. септемрви 2022 г. плоскостите били
доставени в дома на ответника в с. К., той ги сглобил и зачакал сем. Б.и да му донесат
оливерник, ширм и дръжки, но месеците минавали, а те не му се обаждали, като
кухнята стояла при него сглобена (и към момента се намирала в коридора му) и той не
можел да я довърши, заради липсващите елементи. В един момент му се обадила В., за
да му каже, че с ищеца се отказват и са намерили нови майстори, които да им
направят шкафовете, като според ответника причината за това била евентуална
поредна промяна на проекта и нежеланието на поръчващите да плащат за труд и
материали за новата изработка. Ответникът поддържа, че не е неизправна страна по
2
договора, защото не се е отклонил от поръчката на ищеца и жена му и същите не са му
правили възражение във времето за неправилно изпълнение, пореди което счита, че
поръчката е била приета и е изтекъл срокът по чл. 265, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора между тях. Предполага, че размерите, които ищецът е посочил в
уточняващата си молба от 25.04.2023 г. са размерите на кухненските шкафове, които са
били поръчани на новите майстори, но не са договорените с него размери за изработка
на кухненски шкафове. Излага, че отказът на ищеца от договора не е последица от
неизпълнение на задължението му да изработи поръчаните кухненски шкафове,
поради което искът е неоснователен и предвид това, че е изпълнил точно
задълженията си по договора, съобразно поръчаното от ищеца и жена му, счита, че не
дължи връщане на търсената сума. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.
По допустимостта на производството:
В действителност настоящият съдебен състав констатира наличието на
нередовност на исковата молба, поради което с Разпореждане № 32350/25.08.2023 г.
съдът е дал нарочни указания на ищеца да поясни дали изпълнителят се е отказал от
изпълнението на възложената работа или поръчващият се е отказал от договора, или
същият е развалил договора, поради неизпълнение на възложената работа от
изпълнителя в уговорения срок, като тези обстоятелства не са били изяснени и в
заповедното производство, доколкото са били налице противоречия в изложеното в т.
12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази връзка.
В указания срок ищецът е депозирал уточняващата молба от 25.10.2023 г., с която е
пояснил, че изпълнителят не е изпълнил задължението си по договора в продължение
на периода м. май 2022 г. – м. юли 2022 г., многократно е заявявал, че не може да
изпълни възложеното, тъй като има затруднения и е прекратил всякакви контакти с
възложителя. Последният е уведомил изпълнителя на 14.07.2022 г., че се отказва от
поръчката поради неизпълнението на ответника в уговорения срок и счита договора за
„прекратен“, което настоящият съдебен състав приема, че по своята правна същност е
волеизявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на ответната страна да
изпълни в срок възложената работа. В този смисъл съдът е приел, че са отстранени
противоречията във фактическите твърдения в исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което предявеният иск се явява допустим.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
заяви изрично, че ответната страна не е изпълнила договора в уговорения срок, поради
което разваля същия и претендира платеното по разваления договор.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно-
техническа експертиза, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че през м. май 2022 г. са постигнали договорно
съглашение, по силата на което ищецът е възложил на ответника да изработи
кухненски шкафове и монтира в дома на ищеца в гр. Варна, ул. „М.Д.“ ............ за което
е заплатил на 23.05.2022 г. сумата от 900 лв., на 30.05.2022 г. още 200 лв., на 02.06.2022
г. – 150 лв. и на 23.06.2022 г. – 1500 лв., или общо заплатеното възнаграждение за
възложената работа възлиза на 2750 лв., които правнорелевантни обстоятелства се
установяват и от приложените по делото 4 бр. разписки (л. 4-7 от делото).
Изяснява се от материалите по приложената прокурорска преписка №
17020/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, че по жалба на ищеца А. П. Б.
от 16.12.2022 г. на 26.01.2023 г. е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Ответникът И. Н. С. е дал показания на 09.01.2023
г., в които е признал, че е получил обаждане от ищеца в края на м. юни 2022 г., при
което му е заявил, че се отказва от поръчката, тъй като ответникът бил закъснял със
срока на изработката на кухнята, както и че е намерил друг майстор, който да му
3
изработи шкафовете, които е поръчал първоначално на ответника. Според изявленията
на ответника ищецът му предложил да вземе изработените от него кухненски шкафове
и ответникът да му върне сумата от 1000 лв., но той отказал това предложение, тъй
като за него нямало да останат никакви пари за труда, който е вложил в изработката.
Затворил телефона и след този разговор не се бил чувал с ищеца.
От разпечатката на електронна кореспонденция между страните, налична в
материалите по горепосочената прокурорска преписка, е видно, че на 14.07.2022 г.
ищецът е отправил изявление до ответника, че втори ден не може да се свърже с него
и се отказва от поръчката. Поискал е ответникът да му се обади, за да уточнят кога да
се видят за материалите и парите. До 05.08.2022 г. ответникът не е отговорил на
съобщението и на посочената дата ищецът е заявил, че ще дойде за парите в неделя
сутринта и го е помолил да приготви касовата бележка от закупените материали.
Ответникът е отговорил, че няма и като се приберат ще се видят.
В разпита си пред разследващ полицай от 23.03.2023 г. ищецът е изложил, че по
постигнатия устен договор за изработка от м. май 2022 г. е уговорен 14-дневен срок за
изпълнение на обща стойност 3500 лв., посочил е датите на извършените плащания и е
описал комуникацията между страните до 23.06.2022 г., след което ответникът спрял
да отговаря на позвъняванията на ищеца и съпругата му. В края на м. юли 2022 г.
ответникът се обадил и поискал съпругата на ищеца да купи някакви части,
необходими за шкафовете, а тя го попитала дали е прочел „смс“-а и той потвърдил.
Ищецът му заявил, че няма нищо общо повече с него и иска да му върне парите, а
ответникът отговорил, че няма пари и не може да ги върне. След това ищецът не
можел да се свърже с ответника и подал жалбата.
От своя страна по време на разпита на ответника на 09.06.2023 г. същият е
пояснил, че било договорено цялата сума за кухнята да бъде 3300 лв., като 800 лв.
следвало да бъдат заплатени след монатажа. Били се разбрали съпругата на ищеца да
му донесе ширм и поставка за оливерник, но тя не го била направила и ответникът не
можел да направи шкафовете по точен размер, затова ги направил по негов размер.
Приложена е по пр.пр. стокова оферта от 02.07.2022 г. до ответника от „Д.Е.“
ЕООД за мебелни плоскости, мебелен кант, разкрояване, кантиране и транспорт на
стойност 911,77 лв.
Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от
ответника с отговора на исковата молба чертежи на разкроени плоскости от 08.07.2022
г. (л. 34-35 от делото), направени от ответника чертежи на кухненски шкафове (л. 36-39
от делото) и копие от тетрадка на ответника с размери на шкафове (л. 40-40 от делото).
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в дома на ответника в с. К. са складирани кухненски мебели, които са
изпълнени в съответствие с горепосочените чертежи, представени към отговора на
исковата молба, с плоскости от материал „Алпи“, за които са приложени разкройки на
плоскости, изпълнени на 08.07.2022 г. Вещото лице е констатирало, че размерите,
изложени в спецификацията на ищеца (уточнителна молба от 25.04.2023 г.) не се
отнасят до неговото кухнеско помещение, тъй като долният ред шкафове е прекалено
къс (1,60 м.), а горният ред шкафове, описан с обща дължина 4,90 м., не може да се
събере по дължина в помещението. Към момента на изготвяне на експертизата в
кухнята на ищеца е изпълнен от край до край горен ред шкафове с обща дължина 4,14
м. Според вещото лице намиращите се в дома на ответника кухненски шкафове могат
да бъдат монтирани в кухнята на ищеца, в която вече има направени от друг
изпълнител шкафове. Посочено е в заключението, че средната стойност на
изработените от ответника кухненски шкафове, вкл. труда за това, възлиза на 3674 лв.
(1100 лв./м. х 3,34 м.).
Според допълнителното заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза цялото количество плоскости за находящите се в дома на ответника
4
кухненски шкафове е поръчано наведнъж на 08.07.2022 г., разрязани са на 08.09.2022 г.
и транспортирани до ответника. Вещото лица пояснява, че разположението на
инсталационните изводи е специфично при кухнята на ищеца, като изработените от
ответника шкафове отговарят на тази необичайна подредба. Посочило е каква е
последователността на дейностите по изпълнение на изработката на шкафовете,
стартирала на 23.05.2022 г. със замерването на кухненското помещение на ищеца,
местоположението на изводите за вода и канал, както и за електрическите контакти за
включване на уреди, но не е достигнало до фактически (доказателствен) извод кога са
изработени мебелите. Вложените в тях материали са плоскости, крепежни елементи и
обков. Констатирано е при огледа в дома на ответника в с. К., че шкафовете, в които се
влагат механизмите за оливерник и ширм, не са сглобени докрай, тъй като
технологията на монтажа е такава, че след влагането им се затварят страниците. При
изслушването си в открито съдебно заседание на 13.12.2024 г. вещото лице пояснява,
че закупените материали по стоковата оферта на стойност 911 лв. са достатъчни за
изработването на кухнята по проект. Според вещото лице кухненските шкафове могат
да бъдат монтирани без оливерник за вграждане и ширм, а ако се доставят
впоследствие следва да се извади съответната секция – да се разглобят страниците и
пак да се сглобят, както и да се махне плотът, за да се монтира оливерникът.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Веселина Василева Кузманова – Б.а (негова съпруга). От
свидетелските показания на св. Б.а се установява, че при постигането на уговорките по
договора на от 23.05.2022 г. след взимането на размерите ответникът заявил, че
кухненските шкафове ще са на стойност 3500 лв. и тъй като към този момент нямал
работа поел ангажимента, че ще ги изработи за две седмици. Този срок се сторил
много кратък на свидетелката, но тъй като семейството тогава нямало кухня,
предложението било прието. Материалите били избрани през м. юни и в края на
месеца й направило впечатление, че ответникът само искал пари. Предложено му било
в разговор, срокът за изработката да бъде два месеца, тъй като предположили, че може
да се забави. Комуникацията с ответника започнала да става трудна, усъмнили се, че
нещо се случва и към края на м. юни ищецът и свидетелката решили да проверят в
магазин „Айсберг“ дали ответникът е поръчал плоскостите. Там ги уведомили, че е
поръчал материали за около 900 лв., а към този момент той вече разполагал с всички
пари. Тогава св. Б.а започнала да търси ответника, за да го попита какво се случва и
започнал ли е работата, но той отговорил отрицателно и зявил, че не знае кога ще се
върне, тъй като бил извън Варна. В средата на м. юли бил изпратен „смс“, с който бил
уведомен за отказа от поръчката, но не последвала реакция от страна на ответника до
27-28 юли когато се обадил и поискал да се купи оливерник за шкафовете, без изобщо
да е имало такава уговорка. Тогава той потвърдил получаването на съобщението и
отново му било заявено, че отношенията между страните са приключени. Тъй като
вече били поръчани нови шкафове и трябвало да се заплатят, св. Б.а се опитала да се
свърже с ответника през м. август, за да върне парите, но той заявил, че ги няма. В
никой от тези разговори ответникът не е твърдял, че шкафовете са готови.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Т. И.ов С. (негов син), който
излага пред съда, че през м. май 2022 г. е ходил с баща си няколко пъти в дома на
ищеца и св. Б.а, като помагал на ответника да вземат размери на кухнята, тъй като се
променяли идеите. Не знае кога баща му е завършил кухнята, защото в края на м.
август свидетелят заминал за Германия. Присъствал е и когато баща му е поръчал
материалите.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По категоричен начин по делото се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за изработка на кухненски шкафове, в
изпълнение на който ищецът е заплатил общо сумата от 2750 лв.
5
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 84/19.07.2011 г.
по т.д. № 494/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда
специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му
без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият
/възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице
основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да
произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния
договор, оттеглянето на поръчката да бъде заявено изрично и ясно, изразено по
категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя. Като
материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по
смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия
и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират
възложителя да преустанови договорната връзка. В конкретния случай установените
по делото факти, а и заявените от ищеца обстоятелства, не могат да бъдат
субсумирани под правната норма на чл. 268 ЗЗД, доколкото причините за отказ от
договора за изработка, заявени от ищцовата страна, се основават на виновно
поведение на ответника, а не на обстоятелства извън правоотношението между
страните.
От свидетелските показания на съпругата на ищеца св. Б.а, преценени при
условията на чл. 172 ГПК, става ясно, че първоначално постигнатата между страните
уговорка за срока на изпълнение на договора е била 14 дни, но впоследствие удължена
на 2 месеца, като възложителят е избрал материалите през м. юни 2022 г. Преди избора
от страна на възложителя на необходимите материали, не може да бъде направен
аргументиран извод, че между страните по договора за изработка е било постигнато
съгласие за работата, която следва да извърши изпълнителят, респ. ответникът е можел
да започне изработването на шкафовете след избора на плоскостите. Дори и да се
приеме, че срокът за изработката на договореното е започнал да тече от датата на
първото направено плащане по договора за изработка – 23.05.2022 г., двумесечният
срок за изпълнение не е бил изтекъл към 14.07.2022 г. когато е било изпратено
изявлението до ответника чрез телефонно съобщение за прекратяване на договорната
връзка. Въпреки това най-късно до края на м. август 2022 г. срокът за изпълнение на
изработката на шкафовете е бил изтекъл, а едва на 08.09.2022 г. разкроените плоскости
са били доставени и чак след това е започнало сглобяването на мебелите.
Следователно, изпълнителят не е изпълнил точно в темпорално отношение
договора за изработка и за възложителя е възникнало правото да развали същия с
едностранно волеизявление поради виновно неизпълнение от страна на ответника да
изпълни възложената работа в уговорения срок. Изпълнението на договора след
уговорения срок поради забавата на ответника е станало безполезно за ищеца, тъй като
ищецът вече е бил поръчал кухненски шкафове от друг изпълнител. Ответникът дори
не твърди кога точно е завършил изработката на кухненските шкафове, нито че е
уведомил ищеца, че е готов да монтира същите в дома му. Тези обстоятелства не се
установяват и от събраните по делото доказателства, тъй като воденият от отвеника
свидетел няма преки и непосредствени впечатления за тези правнорелевантни факти
по делото, нито такива данни има в заключението на първоначалната и допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Несъстоятелно е защитното възражение на ответника,
че причината поради която не е изпълнил в срок задължението си по договора е, че
ищецът не му е донесъл дръжки за вратичките, оливерник и ширм, доколкото самият
ответник е признал пред разследващите органи на 09.06.2023 г., че е изработил
6
шкафовете и без тези елементи, като сам е преценил необходимите размери, а според
поясненията на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, възможно е
изработването на кухненските шкафове и без тях, а в случай че се монтират шкафовете
без да са налични тези елементи, ще е необходимо да бъде извадена съответната
секция, монтиран оливерникът и отново сглобена секцията.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че след пораждане на
валидно договорно правоотношение по договор за изработка от 23.05.2022 г. е
отпаднал породеният годен юридически факт на основание на който е заплатена
исковата сума в размер на 2750 лв. – договорът е развален с едностранно
волеизявление от изправния ищец поради виновно неизпълнение от страна на
ответника да изпълни възложената работа в уговорения срок, поради което ответникът
дължи връщане на сумата.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 7870/19.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16516/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, 8 с-в, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторение от него в исковото производство съдебни разноски в общ
размер на 930 лв., представляващи сбор от заплатени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за съдебно-техническа експертиза, както и сумата от 630
лв., представляващи сторени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в отношенията между страните, че И. Н. С. ЕГН, **********, с адрес с. К., общ.
А., дължи на А. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.Д.“ ............ сумата от
2750 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща заплатено
възнаграждение по Договор за изработка от 23.05.2022 г., по силата на който е било
възложено на ответника изработването на кухненски шкафове в срок до два месеца от
сключване на договора, което не е било изпълнено в уговорения срок, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №
7870/19.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16516/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН, **********, с адрес с. К., общ. А., да заплати на А. П.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.Д.“ ......, сумата от 930 лв. (деветстотин
и тридесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН, **********, с адрес с. К., общ. А., да заплати на А. П.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.Д.“ ......, сумата от 630 лв. (шестотин и
тридесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8