Решение по НАХД №218/2025 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 67
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20254410200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. ЛЕВСКИ, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20254410200218 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. П. от гр.Левски, чрез адв.В.П. - ПлАК
против Наказателно постановление №25-0293-000349/29.08.2025г. на
Началник Група в РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата са изложени
аргументи, че изложената в наказателното постановление фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Твърди, че загубата на контрол над
автомобила не се дължи на умишлено или демонстративно използване на пътя
не по предназначението му, а на технически проблем на автомобила. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата е неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и съдържа всички необходими реквизити. В случай на
уважаване на жалбата моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно размерите, предвидени в Наредба №1/2004г.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.В.П..
Поддържа се жалбата. Изложени са аргументи, че от събраните по делото
1
доказателства не се установява полицейските служители да са възприели
осъществяване от жалбоподателя на т.нар. дрифт с автомобила, а от друга
страна да е установено от представените писмени доказателства наличието на
технически проблем на автомобила, който е довел до отклонение от
траекторията му и загуба на контрол от водача. Сочи, че по време на деянието
не е имало други участници в движението, на които да е бил застрашен живота
и здравето. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:
На 11.08.2025г. в 23,15 ч. жалбоподателят П. В. П. управлявал лек
автомобил *** с рег.№*** в гр.Левски на кръстовище, образувано от улица
„Гоце Делчев“ и улица „Хан Аспарух“ с посока на движение към ул.“Крум
Попов, като заедно със съжителката си св.М.Н., се прибирали в дома си,
находящ се на ул.“Крум Попов“№29. От няколко дни системата „тракшън
контрол“ на автомобила била в неизправност, поради което по време на
движението на автомобила гумите превъртели и загубили сцепление на пътя.
По същото време свидетелите М. А. и С. С. – служители на РУ Левски,
изпълнявали служебните си задължения по контрол движението по пътищата,
като се движели с патрулния автомобил в близост до кръстовището,
образувано от улица „Гоце Делчев“ и улица „Хан Аспарух“ в гр.Левски, до
магазин „Абсолют +“ в града. Същите чули звук от пищене на гуми,
характерен при превъртане колела на автомобил и възприели управляваното
от жалбоподателя МПС, което последвали с патрулния автомобил и спрели за
проверка. В хода на проверката била установена самоличността на водача –
жалбоподателят П. В. П., който заявил пред полицейските служители, че
причина за превъртане колелата на автомобила била неизправност на тракшън
контрола на автомобила.
Свидетелят М. А. съставил против жалбоподателя АУАН сер. GA
№4116816/11.08.2025г. за това, че в гр.Левски, на кръстовище, образувано от
2
улица „Гоце Делчев“ и улица „Хан Аспарух“ с посока на движение към
ул.“Крум Попов“, управлявал процесния лек автомобил *** с рег.№***, като
на път, предназначен за превоз на пътници и товари не го използва съгласно
неговото предназначение и цел, а умишлено чрез повишаване на оборотите на
двигателя губи сцепление между предните задвижващи колела и асвалта -
нарушение на 104б, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление №25-0293-000349/29.08.2025г., с което на П. В. П. било
наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В наказателното
постановление е описана фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите М. А. А., С. М. С., Микаела Иванова Николова,
обясненията на жалбоподателя П. В. П., както и от писмените доказателства –
АУАН сер. GA №4116816/11.08.2025г., Наказателно постановление №25-0293-
000349/29.08.2025г., ЗПАМ №25-0293-000050/12.08.2025г., Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач, Поръчка за ремонт от
20.10.2025г., Фактура от „Автотехника-ПМ“ ЕООД, гр.Плевен от 21.10.2025г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са съставени в предписаната от закона писмена
форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица.
При извършената служебна проверка не се установи допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е накърнило правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът намира, че от събраните доказателства не се установява по
категоричен начин фактическият състав на нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Целта на законодателя е санкционирането на
съзнателно, опасно шофиране, чрез извършването на определени маневри,
създаващи опасност за участниците в движението, характерни за спортни
3
състезания, които следва да се извършват само на определените за това места
и не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено
ползване – за превоз на хора и товари.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен начин съзнателно, преднамерено извеждане на
автомобила извън контрол, чрез умишлено извършване на определени
маневри с цел поднасяне на задната част на автомобила.
Установява се, че гумите на превозното средство са превъртели и са
загубили сцепление с пътната настилка. Не са събрани каквито и да било
доказателства обаче, от които да се установява това да се дължи на умишлено
осъществена маневра от санкционираното лице с цел извеждане на
автомобила извън контрол. От показанията на полицейските служители се
установява, че същите единствено са чули звук от пищене на гуми, идващ от
управлявания от жалбоподателя автомобил. Отделно от това, необорени от
останалия доказателствен материал са дадените от жалбоподателя обяснения
за техническа неизправност в системата за тракшън контрол на автомобила,
която поддържа сцеплението на гумите с пътя при ускорение, като
предотвратява превъртането им. Установява се, че това обстоятелство е било
заявено на полицейските служители непосредствено при извършената
проверка – вписано и в АУАН. Същото се потвърждава от представените от
жалбоподателя писмени доказателства за последващо извършен ремонт на
процесния автомобил *** с рег.№***. Поради това съдът даде вяра на
обясненията на жалбоподателя като годни гласни доказателства, а не само
като израз на правото му на защита, тъй като не се опровергават, а са
подкрепени от останалия доказателствен материал. Действия на водача по
умишлено извеждане на автомобила извън контрол или факти, които да
навеждат на извод за осъществени такива, не се установяват по категоричен
начин от показанията на свидетелите М. А. и С. С.а за непосредствено
възприетото от тях на процесната дата, както и от показанията на св.М.Н., на
които въпреки възможната заинтересованост като съжителка на
санкционираното лице, съдът даде вяра като необорени от други
доказателства.
Предвид изложеното в хода на процеса не са доказани елементите от
обективна и субективна страна на фактическия състав на нарушението на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което П. В. П. е санкциониран. Обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1
4
от ЗАНН. От ответника по жалбата е направено възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, което с оглед фактическата и правна сложност на
делото, осъществените от защитника процесуални действия, размера на
наложената глоба и ориентировъчните размери по Наредба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира за неоснователно.
ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.В. П. - ПлАК
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №25-0293-000349/29.08.2025г. на Началник Група в РУ -
Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на П. В. П., ЕГН:**********, с адрес:
***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на П. В. П., ЕГН:**********, с адрес: ***, разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5