№ 65
гр. гр.Велинград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210101114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.16 ЗПФКПП
Предявени са от Министъра на правосъдието, адрес: гр. София, 1010,
ул. „Славянска“ №1 против П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград,
ул. *****, искове с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП, за осъждане на
ответника да изплати сумата от 7130 лв., представляваща финансова
компенсация по смисъла на Закона за подпомагане и финансова компенсация
на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на решения №
15/2021 и № 27/2021г. на НСПКПП, от Министерство на правосъдието в
полза на г. Д. Л. чрез законния й представител Д.Д.Л., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.11.2022 г. до
окончателното й изплащане и иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 27,73 лв., представляваща
обезщетение върху главницата, за периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..
В исковата молба ищецът твърди, че с присъда № 3/16.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 802/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Пазарджик ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл. 149, ал.
5, т. 1 във вр. с чл. 149, ал.1 от НК, извършено на 18.02.2019 г. в гр.
Велинград, с пострадало лице Г.Л.. Присъдата била влязла в сила на
20.01.2021 г.. Посочва, че през 2021 г. в НСПКПП били постъпили молби с
вх. № 98-00-15/05.03.2021 г. и с вх. № 98-00-37/14.10.2021 г. от Г.Л., като
пострадало вследствие на престъплението лице, чрез нейния законен
представител Динко Ламбов с искане да й бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП. С решение № 15/2021 г НСПКПП на
основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от
ЗПФКПП разрешила предоставянето на финансова компенсация в размер на
1
5130,00 лева на Г.Л.. С решение № 27/2021 г НСПКПП на основание чл. 3, ал.
3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 2000,00 лева на Г.Л..
На 14.11.2022 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителя
била изплатена сума в общ размер на 7130,00 лв., предоставена му като
финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно
нареждане № Е01021/14.11.2022 г. и № Е01022/14.11.2022 г.. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.
М. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 7130 лв.,
представляваща финансова компенсация по смисъла на Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления,
изплатена в изпълнение на решения № 15/2021 и № 27/2021/2007 г. на
НСПКПП, от Министерство на правосъдието в полза на Г.Л. чрез законния й
представител Динко Ламбов, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 27,73 лв., представляваща обезщетение върху главницата, за
периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който признава, че е осъден с присъда да изплати на пострадалата процесната
сума. Не спори ищецът да е изплатил на 14.11.2022 г. на Г.Л. сумата от
7130,00 лв.. Твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело в СИС в
Районен съд- Харманли, на основание същата присъда и за същата сума, по
което са му наложени принудителни мерки за събиране на вземането. Поради
това и на основание чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП поддържа, че решенията, с
които е отпусната финансова компенсация са нищожни. Твърди, че искът е
неоснователен и моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С присъда № 3/16.01.2020 г., постановена по НОХД № 802/2019 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, ответникът е признат за виновен в
престъпление по чл. 149, ал.5, т. 1 вр. с чл. 149, ал. 1 от НК(извършено на
18.02.2019 г. в гр. Велинград), с пострадало лице Г.Л.. Присъдата е влязла в
сила на 20.01.2021 г.;
Съобразно решения № 15/2021г. и № 27/2021/2007 г. на НСПКПП като
пострадало вследствие на престъплението лице, на Г.Л. е изплатена
финансова компенсация на основание чл. 24 ЗПФКПП в размер на 7130,00
лв..
Видно от бюджетно платежно нареждане № Е01021/14.11.2022 г. и №
Е01022/14.11.2022 г., на 14.11.2022 г., от страна на Министерство на
правосъдието на Г.Л. била изплатена сума в общ размер на 7130,00 лв.,
предоставена й като финансова компенсация по ЗПФКПП.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка съдът стига до следните
2
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП:
За да се породи правото на Министерството на правосъдието на
регресения иск, с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП следва да са налице
следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт с
последици, идентични на последиците на влязла в сила присъда, с който
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление /хипотезите
на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението за
финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.
Съгласно Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010
г., пораждането на право на финансова компенсация от държавата на
пострадали от престъпления е предмет на производство, което не подлежи на
съдебен контрол. Компетентността относно правото на предоставяне на
финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в
правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления. В негова компетентност е да извърши проверка
на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на
закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова
компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен
контрол. Ето защо възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на всички изискуемите от закона предпоставки, обуславящи
основателността на предявения иск по чл. 16 от ЗПФКПП – налице е влязла в
сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния
съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и
доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
Предвид така обсъдените доказателства, съдът намира, че предявения
иск с правно основани чл. 16 ЗПФКПП, против лицето П. Г. М. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, доколкото не са
представени доказателства вземането по него да е погасено чрез плащане или
по друг начин.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Изплатената от Министерство на правосъдието финансова компенсация
представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая,
изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на
правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, в това
число и в правото си да търси обезщетение за забава. За да бъде уважен иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на
3
пълно и главно доказване датата, на която е изплатил финансова компенсация
на пострадалото лице и размерът на вземането си за обезщетение за забава, а
в тежест на ответникът по исковете е да докаже, че е погасил процесните
задължения. От представените по делото доказателства, се установява както
датата на изплащане на финансовата компенсация, така и размерът на
дължимото обезщетение за забава. По делото не се твърди, нито се доказва
плащане на претендираното акцесорно вземане, поради което, съдът намира,
че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Поради това на Министерство на правосъдието се дължи и обезщетение
за забава върху главницата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода от
изплащането на компенсацията – 14.11.2022 г., до 27.11.2022 г.- датата на
подаване на исковата в съда.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 360 лева, представляваща заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
съда, държавна такса в размер на 286,31лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. *****,
ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, 1010,
ул. „Славянска“ №1 на основание чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86 ЗЗД, сумата от
7130 лв., представляваща финансова компенсация по смисъла на Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления,
изплатена в изпълнение на решения № 15/2021 и № 27/2021г. на НСПКПП, от
Министерство на правосъдието в полза на г. Д. Л. чрез законния й
представител Д.Д.Л., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 27,73 лв., представляваща обезщетение
върху главницата, за периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. *****,
ДА ЗАПЛАТИ Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, 1010, ул.
„Славянска“ №1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. *****,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 286,31 лв.,
представляваща държавна такса, в полза бюджета на съда.
Решението на подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишки окръжен съд, в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4
5