Присъда по дело №797/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 13 от 21.10.2021 година
по НОХД № 797/2021 година на Районен съд – Свиленград

С Решение № 69 от 13.10.2021 година, постановено по ВНОХД №
450/2021 година на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 13.10.2021
година, е отменена Присъда № 260009 от 15.03.2021 година по НОХД №
151/2021 година на Районен съд – Свиленград и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Съда, тъй като в част от Мотивите си
Първоинстанционният съд бил изложил факти, касаещи престъпната
деятелност за същото по време и място престъпление, но извършено не от
подсъдимия, а от съвсем различно лице с имена Мухамад Якуб Шарафат, т.е.
налице било различие между самоличността на подсъдимото лице, посочена в
диспозитива на Присъдата и тази в част от Мотивите към нея.
След връщане на делото е образувано настоящото наказателно
производство.
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 18/2021
година по описа на ГПУ – Ново село, преписка с вх.№ 1218/2021 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Д.С. – към датата на
първоначалното внасяне на ОА Младши прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, а сега - Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
повдига обвинение на АБ. Н., роден на ********** година в град Лагман,
Ислямско Емирство Афганистан, пащун, афганистански гражданин, живущ в
град Лагман, Ислямско Емирство Афганистан, неженен, със средно
образование, неосъждан, за това че на 25.02.2021 година в района на 29
граничен репер, в землището на село Генералово, област Хасково, влязъл
през границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1
от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия АБ. Н., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ не е намерен на посочения от него на БП адрес, а именно: СДВНЧ
– Любимец, област Хасково;
1

4./ променил е посочения от него на БП адрес, а именно: СДВНЧ –
Любимец, област Хасково, без да уведоми съответния орган;
5./ на е намерен и на другия известен по делото адрес: ТЦ –
Пъстрогор при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ
– МС), област Хасково и е променил последния известен по делото адрес без
да уведоми съответния орган и
6./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено.
В съдебното заседание, проведено на 21.10.2021 година, участващият
по делото Прокурор Д.С. поддържа обвинението, така както е предявено с
ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК и при приложение на
института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от
свобода”, което да бъде в размер на 1 година с 3-годишен изпитателен срок и
наказание „Глоба” в средния, предвиден в НК размер, а именно: 200 лв.
Предлага разноските за превод да останат за сметка на съответния орган,
който ги е направил.
Защитникът на подсъдимия АБ. Н. – адвокат С.Ш., в хода на
съдебните прения сочи, че деянието е доказано и пледира за прилагане на ал.
5 на чл. 279 от НК предвид изключително влошената към настоящия момент
политическа обстановка в страната по произход на подсъдимия. Сочи, че
мотивите на подсъдимия да извърши деянието се коренят именно в
политическото положение в родината му. Алтернативно от Съда се иска да
наложи при условията на чл. 54 от НК предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК
наказания в размери около минималните, като по отношение наказанието
„Лишаване от свобода” с приложението на чл. 66 от НК, като се вземат
предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги
със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна,
следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1221
от 19.10.2021 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
2

Министерството на правосъдието чрез Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от дата 27.02.2021 година,
подсъдимият няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни
превозни средства (МПС).
Подсъдимият АБ. Н. напуска родината си преди около година и
отива в Република Турция, за да търси начин да стигне до Белгия, където иска
да работи. Свързва се с каналджия, с чиято помощ трябва да премине
нелегално границите от Република Турция през България до Белгия срещу
сумата от 3 300 долара.
На 24.02.2021 година подсъдимият заедно с още 23 афганистански
граждани са събрани от каналджия в град Истанбул, Турция и извозени от
там с микробус до околностите на град Одрин в Турция, от където
продължават пеш, водени от каналджия (, неустановен по делото) от
афганистански произход. Стигат голяма река, която преминават с помощта на
лодка, осигурена от каналджията. По този начин на два курса цялата група
преминава реката и от турска влезнали на гръцка територия. Продължават да
вървят пеша и вечерта на 25.02.2021 година достига до река Марица, която
преминават отново с лодка на два курса, придружавани от каналджията. С
преминаването на река Марица на 25.02.2021 година подсъдимият пресича
държавната граница в района на 29 граничен репер (на около 30 м. западно от
граничния репер) по поречието на река Марица, в землището на село
Генералово, област Хасково и влиза от Гърция в България. Когато стигат на
отсрещния бряг каналджията отвежда цялата група, между които е и
подсъдимият до къща в село Генералово, намираща се в най-западния край на
населеното място и ги настанява там.
През това време свидетелят Иван Г. Р. - служител на ГПУ - Ново
село съвместно с колегата му В.Г. - водач на служебно куче, предприемат
издирвателни мероприятия в същия район за установяване на групата лица,
забелязани от термовизионната камера на ГПУ - Ново село. Свидетелят Р. и
колегата му Г. локализират групата в една от къщите и остават да водят
наблюдения над нея. Около 07.30 часа на 26.02.2021 година един от чуждите
граждани излиза от къщата, а след него и цялата група, между които е и
подсъдимият, при което са задържани от органите на Главна дирекция
„Гранична полиция”.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма
на извършване на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за
случилото се.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, разпит на подсъдимия, изискани са и са
3

приложени писмени документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени
доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
установена, за което се цениха приложените към БП и приобщени по
надлежния ред - чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания и
приложените и приобщените материали по НОХД № 151/2021 година на
Районен съд – Свиленград, ведно с ВНОХД № 450/2021 година на Окръжен
съд - Хасково. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Докладни записки; АФИС справка; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; Писма от
различни институции и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а
именно: Д. Анг. Н. и Ив. Г. Р.. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са
относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Разпитаните свидетели Д.Н. и И.Р. са трети лица, незаинтересовани от
изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските
служители. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички
свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като
убедителни. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от събраните на БП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за
съдимост, Докладни записки, както и от събраните в съдебната фаза на
процеса, доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на
събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ
с писмените доказателствени средства, се установяват времето - календарната
дата и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и
изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително
настъпването на престъпния резултат.
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от БП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
4

подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
АБ. Н. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият АБ. Н. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на 25.02.2021
година в района на 29 граничен репер, в землището на село Генералово,
област Хасково, е влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от кредитираните показания на свидетелите,
както и от обяснения на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена
опасност се свързва с това, че нарушава отношения, свързани с дейността на
държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се
нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.
Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по
физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република
България и влизане на територията на страната ни, без разрешение на
надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са доказателствата
по делото – писмените и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани
от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от самия обвиняем в
това качество, пред разследващия орган и прочетени по съответния
процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.
Деянието, квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от
НК е довършено, с оглед доказаното място на престъплението – държавната
граница в района на 29 граничен репер в землището на град Генералово,
област Хасково и дестинацията - на влизане в страна. От тук и настъпилият
престъпен резултат – преминаването и установеност във вътрешната,
суверенна територия на Република България.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
5

и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал
формирана представа, че преминава държавната граница на Република
България и влиза в страната ни. От тук и аргумент за съзнавано от негова
страна, че преминаването си осъществява не по установения ред,
следователно и противозаконно, като от волева страна пряко е целял и искал
това, за реализиране крайната си цел. Допълнително съображение за
наличието на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явява и
наличието на мотив за осъществяване на деянието, предопределил и целта му
– нелегално да влезе на територията на Република България, в търсене на път
до крайна дестинация – Белгия. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя
изцяло от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият АБ. Н. е роден на ********** година в град Лагман,
Ислямско Емирство Афганистан. По произход е пащун. Афганистански
гражданин е. Живее в град Лагман, Ислямско Емирство Афганистан. Не е
женен. Със средно образование е. Не е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 279, ал.
1 от се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и
наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението
няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието
„Лишаване от свобода” с друго наказание при условията на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното съжаление във връзка
със станалото (, което навежда Съда на мисълта, че е осъзнал
противоправността на деянието си), добросъвестното процесуално поведение
на подсъдимия във фазата на БП, тежкото му финансово състояние и
социално положение - същият е безработен и не притежава движимо и
недвижимо имущество и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха
проявените от подсъдимия упоритост и целенасоченост за постигане на
съставомерния резултат, грубото незачитане на законите на страната ни и
правилата за преминаване през държавната граница и липсата на морално-
волеви задръжки. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 21 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
6

противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид
изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която
е завишена предвид зачестилите в последно време случаи на подобни
нарушения на държавната граница на Република България, за сигурността на
която трябва много зорко и внимателно да се съблюдава, включително и по
медицински причини – данни за наличие на „коронавирус” в Гърция. За да
прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът
отчете и завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления предвид граничния район, на територията, на който се намира
Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на
пограничния район към подобни деяния.
При индивидуализацията на наказанията следва да се отчете
продължителността на наказателното производство. Към настоящия момент
са изминали около 8 месеца от датата на престъплението. Забавеното
правораздаване не може да бъде вменено на подсъдимия. Срокът на
наказателното преследване надхвърля разумните рамки за БП. Последицата
от тази отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не
предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се приеме че е налице
съотношение на равновесие на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и
при незавишена обществена оспасност на дееца и завишена такава на
деянието. Смекчаващите обстоятелства, в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 от НК. Всичко
изброено по-горе сочи, че освен чистото съдебно минало, изразеното
съжаление, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във
фазата на БП, тежкото му финансово състояние и социално положение и че с
обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, които Съдът
взе предвид при определяне на наказанията му, не са налице други
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие
на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни
такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността
на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че
не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо Съдът
призна подсъдимия за виновен по обвинението и при приложението на чл. 54
7

от НК му наложи справедливи наказания, а именно: „Лишаване от свобода”
за срок от 7 месеца и „Глоба” в размер на 200 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от
свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание
„Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за
поправянето му не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия АБ. Н.
наказание „Глоба” - определен е в средния, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК,
тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседание пред настоящата първа инстанция няма регулярни
доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти и не държи
издръжка на ненавършили пълнолетни деца. Наложеният размер на
наказанието „Глоба” не е непосилен дори за лице с ограничени материални
възможности. Един подобен размер не би затруднил подсъдимия АБ. Н. с
оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства
в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми, както
и предвид факта, че не е плащал адвокатско възнаграждение за
предоставените му правни услуги, тъй като му е назначен служебен защитник
в лицето на адвокат С.Ш.. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият
лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното
наказание „Глоба. Възможност за ненагане на посоченото наказание не
съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието му и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размери наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като
с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
8

Що се касае до искането на защитата на подсъдимия за прилагане
на ал. 5 на чл. 279 от НК, настоящият състав на Съда намира същото за
неоснователно. Българската държава има задължението да осигурява подслон
за лица, преследвани заради своите произход, религия или убеждения, но тази
помощ трябва да бъде поискана по съответния ред. Подсъдимият е поскал
убежище, но видно от Писмото на ДАБ - МС Молбата му е била отхвърлена.
Отделно от това подсъдимият видно от доказателствения материал нито
непосредствено преди пристигане в страната ни, нито по-рано е имал
мотивацията и решението да остане в България и да иска сътветната закрила,
тъй като от разпита му на фазата на БП става ясно, че желае да иде в Белгия и
именно за това е предприел тази рискована постъпка. При пристигането си на
територията на Република България и откриването му от българските власти
(служители на Главна дирекция „Гранична полиция”), подсъдимият не е
заявил, че това е желаната от него дестинация и от тази държава иска закрила.
С действията си той не е показал еднозначно, че иска закрила от Република
България. Изложеното води до извода, че подсъдимият желае да се озове в
друга държава, а именно: Белгия. Пред Разследващия полицай също не е
заявил, че търси закрила от българската държава. При тези доказателства,
визираната линия на поведение от защитата не може да обоснове извод
относно приложението на чл. 279, ал. 5 от НК.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводачи в общ
размер на 80 лв. остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за сметка
на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

9

Номер на акта:	13
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 6 ноември 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200797
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 октомври 2021 г.

Присъда по дело №797/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите