№ 694
гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Св. ***а
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Вера Св. ***а Гражданско дело №
20254430101238 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по ИМ от П. С. Х., ЕГН **********,
чрез адв.Я.А. от ПАК, против Г. К. В., ЕГН **********, от ***, с посочено
правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК и цена на иска 9300,00 лева.
Твърди се, че въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№680/2013 г. на ЧСИ
Цв.*** за главница в размер на 8000,00 лева, представляващи неимуществени
вреди, и разноски в размер на 1300,00 лева, като последното изп.действие е
налагането на запор върху МПС на 26,07,2016 г. Посочва, че с постановление
от 17,06,2024 г. на ЧСИ Цв.*** изп.дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Ищеца счита, че към момента давността за търсене на
задължението е изтекла. В заключение ищеца моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата
от 8000,000 лева главница, представляващи неимуществени вреди, и разноски
в размер на 1300,00 лева, по изп.д.№680/2013 г. на ЧСИ Цв.***, поради
погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че предявеният иск е основателен и го признава. Моли съда разноските да
останат за сметка на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Доколкото по делото има представени доказателства за прекратяване на
1
процесното изп.дело, то съдът счита, че искът следва да е с правна
квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, а не чл.439 вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
В. с.з. ответникът нередовно призован, се явява лично, не възразява срещу
нередовното призоваване, поддържа отговора си.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска, тъй като с отговора на ИМ ответникът е
признал изцяло исковата претенция, и ищеца е направил искане да се
постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим, а по
същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при отчитане на
направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание –
прилагайки чл.237 вр.чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от
хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното
признание на иска.
Безспорно по делото е, че с издаден по НОХД №2066/2012 г. на РС Плевен
изпълнителен лист, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
8000,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и разноски по
делото в размер на 1300,00 лева.
От представеното в цялост изп. дело №680/2013 г. на ЧСИ Цв.*** е видно, че
изп.дело е образувано на 09.08.2013 г. Установява се още, че на 12.08.2013 г.е
изпратена ПДИ до длъжника по изп.дело /ищец в настоящото производство/, а
на 20.09.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 26.07.2016 г. е наложен запор върху притежаваните МПС на
длъжника. След наложените запори няма други извършени изпълнителни
действия до 17.06.2024 г., когато изп.дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
8000,00 лева представляваща неимуществени вреди и съдебни разноски в
размер на 1300,00 лева.
По отношение искането на ответника за възлагане на сторените разноски на
2
ищеца - за да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е
станал причина за завеждане на делото и да е признал иска. Действително
ответникът признава исковата претенция, но съдът счита, че не може да се
приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът счита, че с факта на съществуване на процесния ИЛ и възможността в
един последващ момент да бъде образувано ново изпълнително дело,
правната сфера на ищеца е винаги застрашена и предявяването на иска по
чл.124 от ГПК се явява законово необходимо. Ето защо съдът приема, че на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски, като не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
деловодни разноски в общ размер на 1372,00 лева съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Г. К. В., ЕГН
**********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ на П. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес, ***,
сумата от 8000,000 лева главница, представляващи неимуществени вреди, и разноски в
размер на 1300,00 лева, по издаден изпълнителен лист, възоснова на който е било
образувано изп.д.№680/2013 г. на ЧСИ Цв.***, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. К. В., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес, ***, сторените деловодни
разноски в общ размер на 1372,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3