Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 428/2020 г.
по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 249275 от 21.10.2019
г., постановено по гр.д. № 86853/2017 г., по описа на СРС, 24-ти състав, са
уважени предявените от „О.ф.Б.“ ЕАД срещу М.Г.Я. и К.П.Я. пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. чл.79, ал. ЗЗД, и ответниците са осъдени да
заплатят солидарно на „О.ф.Б.“ ЕАД сумата от 3 733,51 лева – представляваща падежирала непогасена главница, включена в анюитетните вноски за периода от 23.12.2012 г. до
23.05.2014 г. по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2006 г.,
сключен между ответниците и „Банка ДСК“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба
на вземания от 06.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от
729,34 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответниците
М.Г.Я. и К.П.Я., чрез пълномощника им - адв. Е.Г., с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на СРС,
че процесните суми са непогасена част от договора за
кредит, тъй като в § 2 предмет, в т. 2.1 е дефиниран предмета на договора за
цесия от 06.11.2013 г., а в приемно предавателния протокол от 21.11.2013 г. се
съдържала информация само за М.Я., чието задължение общо /главница и лихви/
възлизал на 9433,25 лв. Сочи, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост
на кредита в пълен размер на 25.11.2010 г. и на извлечението от счетоводните
книги, но предмет на договора за цесия било само вземане на стойност 9433,25
лв., но не и кредит с приложения погасителен план, поради което не бил приложима
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съответно необоснован бил извода, че към
момента на подаване на исковата молба – 11.12.2017 г. не била изтекла
погасителната даност за периода от 23.12.2012 г. до
23.05.2014 г. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените установителни
искове, като му присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник „О.ф.Б.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител - юриск. Г.Господинова, с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени
съображение и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
От представения по делото в заверен препис /лист 7 по
делото на СРС/ договор
за кредит за текущо потребление от 23.05.2006 г. се установява наличието на
съществуващо облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Г.Я. и К.П.Я.,
по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил на ответниците
потребителски кредит в размер на сумата от 15 000,00 лв. за срок от 96 месеца,
като кредита е обезпечен с договор за поръчителство, сключен с В.Б.Д.и Л.И.Т..
Съгласно договора и приложения към него погасителен план, кредитът е следвало
да се издължи от кредитополучателя чрез плащането на 96 вноски в размер на
223,27 лева всяка, включващи част от главница и от лихва.
От представените по делото като писмено доказателство договор за цесия, сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и „О.ф.Б.“ ЕАД от 06.11.2013 г., с предмет процесното вземане /лист 16
– 22 по делото на СРС/, писмено потвърждение за извършената цесия от 21.11.2013
г. /лист 24 по делото на СРС/ и пълномощно от 21.11.2013 г. /лист 24 по делото
на СРС/ - подписани от органните представители –
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД, както и справка /лист 25 по делото
на СРС/, в която са индивидуализирани и вземанията към ответниците
по договора за кредит от 23.05.2013 г., доколкото в същата е посочено, че се
предават на управителя на „О.ф.Б.“ ЕАД 689 броя досиета по потребителски и револвиращи кредити, съгласно договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 06.11.2013 г., като в справката са посочени датата на
разрешаване на кредита – 23.05.2006 г.,падежа – 23.05.2014 г., размера на
кредита – 15000,00 лв. размера на главницата – 7750,39 лв., присъдена лихва –
107,28 лв., законна лихва – 1545,58 лв., както и общия размер на дълга –
9433,25 лв., безспорно се установява, че именно вземането на цедента по договора за кредит за текущо потребление от
23.05.2006 г. е било прехвърлено на „О.ф.Б.“ ЕАД. В този смисъл са
неоснователни оплакванията в жалбата, че договора за цесия, сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и „О.ф.Б.“ ЕАД от 06.11.2013 г. няма за предмет вземането на
банката по договора за кредит от 23.05.2006 г.
От заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява,
че с договора за кредит за текущо потребление от 23.05.2006 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на
кредитополучателите сумата от 15000,00 лв. и същата е преведена по посочена в
Договора банкова сметка, ***. Вещото лице е посочило, че съгласно погасителния
план към Договора, кредитополучателите не са погасили главница по месечните вноски с падежи от 23.12.2012 г. до 23.05.2014
г., чийто размер възлиза 3
733,51 лв.
Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Доколкото не са изложени оплаквания, касаещи действието на договора
за цесия, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.ф.Б.“ ЕАД от 06.11.2013 г., то
правата по договора за кредит от 23.05.2006 г. са преминали в патримониума
„О.ф.Б.“ ЕАД, като в съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ заемателят се задължил да върне сумата след изтичане на
срока. Ищецът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, поради което
кредитът е следвало да бъде върнат от ответниците -кридитополучатели до 23.05.2014 г., когато е падежа на
последната 96-та вноска. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ кредитополучателите-ответници
по делото не са погасили претендираната от ищеца главница по месечните вноски с падежи
от 23.12.2012 г. до 23.05.2014 г., чийто размер възлиза 3 733,51 лв. Съгласно константната постоянна
практика на ВКС /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г.,
IV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III
г. о., ГК/ договореното връщане на кредит/заем на погасителни вноски съобразно
погасителния план, не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. За разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни
вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. В този смисъл неоснователно се явява възражението
за настъпила погасителна давност, тъй като вземането на ищеца, произтича от сбора
на дължимите главници по договор за кредит и същите се погасяват с общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от 23.05.2014 г.,
а в случая исковата молба е подадена в съда на 12.12.2017
г., към който момент пет годишната давност не е изтекла.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и
поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия сумата от 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не
подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 249275
от 21.10.2019
г., постановено по гр.д. № 86853/2017 г.,
по описа на СРС, 24-ти състав.
ОСЪЖДА М.Г.Я.,
ЕГН ********** и К.П.Я., ЕГН ********** да заплатят на „О.ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 100,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: