№ 17948
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110140923
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „......“
АД да заплати на „........ 08“ ЕООД сумата от 31.68 лева, представляваща заплатена без
основание сума, начислена от ответника като такса за предаване на данни и софтуерна
актуализация по сключен между страните Договор с предплатен баланс № ...../06.04.2020г. за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, за която сума са издадени фактура № ....../13.02.2021г. и фактура №
*******/10.03.2021г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор с предплатен баланс №
...../06.04.2020г., по силата на който последният се задължил да и му предоставял услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време чрез
предоствени за временно ползване бордови устройства, като поддържа, че при сключване на
договора му били връчени екземпляр от същия, както и заявка за плащане към договора без
приложимите към тях общи условия, като му било разяснено, че дължи единствено сумите,
посочени в тези договор и заявка към него. Въпреки това получил фактура №
....../13.02.2021г. и фактура № *******/10.03.2021г., с които му били начислени общо осем
месечни такси за предаване на данни и софтуерна актуализация в размер на по 3.30 лева
всяка или общо сумата от 31.68 лева с включен ДДС, която заплатил, тъй като с оглед
извършваната от него дейност не можел да си позволи да прекъсне ползването на услугата,
предмет на договора. Въпреки това счита, че въпросната такса, за която му било разяснено,
че е предвидена в приложимите към договора общи условия, е недължимо платена, тъй като
не е бил запознат с общите условия на ищеца, такива не му били връчени и не е изразявал
писмено съгласието си с тях, поради което не е обвързан от същите. По изложените
съображения претендира да му бъде възстановена заплатената за въпросните такси сума,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че дължимостта на процесната
такса е въведена с изменение на общите му условия от 05.01.2021г., в сила от 01.02.2021г.,
за което изменение ищецът бил уведомен чрез известие на посочения от него при създаване
на потребителски профил и генериране на договор в платформата . адрес на електронната му
1
поща, като поддържа, че по този начин клиентът е надлежно уведомен за измененията на
общите условия съобразно клаузите на същите, поради което и доколкото не възразил срещу
приложимостта им, следвало да се счита, че начисляването на процесните такси, които били
заплатени от ищеца, е обосновано. Изяснява, че таксата за предаване на данни и софтуерна
актуализация се предплаща, като се приспада от предплатения баланс и се дължи до 10- о
число на месеца, като конкретният й размер е определен в т. 6.3 от ценоразписа на
дружеството, представляващ неразделна част от общите му условия. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването към сочения от него
момент на договорно правоотношение по сключен с ответника Договор с предплатен баланс
№ ...../06.04.2020г., както и заплащането на процесната сума, чието възстановяване
претендира.
При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да установи, че
дължимостта на таксата за предаване на данни и софтуерна актуализация е била включена в
съдържанието на процесния договор чрез приложимите към същия общи условия, че
последните, респ. тяхното изменение са надлежно предоставени за запознаване на ищеца,
както и че услугата, чиято цена се сочи като недължима, е реално предоставена.
Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че през релевантния за
спора интервал от време между страните е съществувало договорно правоотношение по
силата на сключен помежду им Договор с предплатен баланс № ...../06.04.2020г. за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, че услугата, възстановяването на цената на която се претендира, е реално
предоставена от ответното дружество, респ. заплатена от ищцовото.
Спорният по делото въпрос се свежда до съдържанието на конкретното договорно
правоотношение, в частност до надлежното включване в същото на уговорката за
дължимост от потребителя на услугата на процесната такса за предаване на данни и
софтуерна актуализация.
Установява се от съдържанието на представения от ищеца с исковата молба Договор с
предплатен баланс № ...../06.04.2020г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време, което съдържание не е оспорено
от същия, че при сключване на съглашението страните изрично са уговорили, че
правоотношението помежду им се регулира от общите условия за предоставянето на услуга
за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, че
същите са неразделна част от договора, както и че са достъпни на изрично посочен в
договора интернет адрес, както и чрез мобилните приложения ., като освен това в чл. 15.8 от
договора потребителят на услугата изрично е декларирал, че е запознат с, приема и е
получил екземпляр от приложимите към договора общи условия. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира, че ищецът безспорно е знаел съдържанието на
приложимите към процесния договор общи условия в редакцията им към датата на
сключването му или най- малкото е бил длъжен да знае същото, поради което и съобразно
нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ следва да се приеме, че тези общи условия са станали
задължителни за него, доколкото същият е търговец и не доказва, а и не твърди да се е
противопоставил на приложението им при или непосредствено след сключване на договора.
Съгласно тези общи условия, в сила от 29.02.2020г., в частност съгласно чл. 17.3,
2
изменените общи условия се съобщават на клиентите по следните начини: публикуват се на
платформата/интернет сайтовете на агенти на ИТС; изпращат се до клиентите по електронна
поща на имейл адреса, предоставен от клиентите при регистрация, както и на всички
публично оповестени имейл адреси на клиента, с които ИТС разполага. В чл. 17.6 е
предвидено, че независимо от посоченото, клиентите са длъжни да следят платформата и да
се информират за актуалната версия на общите условия, които се прилагат към сключените
договори, а в чл. 17.8- че изменените общи условия за клиентите, които не са физически
лица и потребители по смисъла на ЗЗП, са задължителни за тях от момента на съобщаването
им, освен ако не се противопоставят на измененията незабавно при уведомяването им с
писмено уведомление до ИТС. Следователно, по силата на общите условия на ответното
дружество, действали към датата на сключване на договора, за които по изложените вече
съображения бе прието, че са обвързали потребителя на услугата, за последния съществува
задължение да се осведомява за съдържанието на приложимите към съответния момент
общи условия, за т. нар. приложима версия, които се публикуват на онлайн платформата на
ответника. Последната е предвидена за самообслужване на клиентите и използвана за
регистриране на профил, за сключване на договор, за предоставяне на услуги и продажба на
стоки, свързани с дейността на ИТС, за извършване на действия по управление на договора
и на ППС, включени в него, т. е. чрез нея съобразно уговореното между страните се
извършва сключването, изменението на договора, както и изпълнението на задълженията на
страните по него, поради което обосновано е включването в общите условия на уговорка,
предвиждаща задължение на клиента да се информира чрез платформата за приложимите
към правоотношението общи условия, както и за техните изменения. Поради това,
доколкото според настоящия съдебен състав потребителят- търговец е бил длъжен да знае
релевантните общи условия, респ. техните изменения, вкл. включването, считано от
01.02.2021г., на уговорка за дължимост на такса за предаване на данни и софтуерна
актуализация, и доколкото не се установява, а не се и твърди същият да е оспорил незабавно
съдържанието им, вкл. по уговорения в общите условия начин- чрез писмено уведомление
до ИТС, съобразно цитираната вече норма на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ следва да се приеме, че
процесното изменение на общите условия е станало задължително за ищеца. Поради това
извършеното въз основа на същото плащане на процесните такси не е без основание, а в
изпъленние на надлежно включено в договорното съдържание задължение на клиента.
Независимо от така изложеното следва да се изясни, че дори и да се приеме, че
евентуално предходно уведомяване на клиента за измененията в общите условия е
ненадлежно, същият следва да се счита за обвързан от тези изменения, тъй като не се
установява след като е получил фактурите, с които е била начислена процесната такса, което
безусловно е най- късният момент на узнаване на релелвантното за предмета на делото
изменение на общите условия, да се е противопоставил на същото чрез отправяне на
уговореното в общите условия и преди изменението им писмено известие до доставчика на
услугата.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват
единствено на ответника, каквито в случая не следва да му бъдат присъждани, доколкото не
е заявявана претенция за извършването им.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
„......“ АД, ЕИК *********, да заплати на „........ 08“ ЕООД, ЕИК **********, сумата от 31.68
лева, представляваща заплатена без основание сума, начислена от ответника като такса за
предаване на данни и софтуерна актуализация по сключен между страните Договор с
предплатен баланс № ...../06.04.2020г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време, за която сума са издадени фактура
№ ....../13.02.2021г. и фактура № *******/10.03.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4