Разпореждане по дело №123/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от М. М. П. от [населено място], [област], с [ЕГН], действаща чрез адв. М. Б., в която се твърди, че с Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали й е било отпуснато парично обезщетение за безработица.

Сочи, че обжалвала постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № **/*** г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С Решение № 2153-08-319/14.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение № 367/10.02.2025 г., постановено по административно дело № 538/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил оспорения акт на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Счита, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаряла за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София [улица], да заплати на М. М. П. от [населено място], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 083-00-479-3/02.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с депозираната искова молба и приложените към нея доказателства, намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 и чл. 128 от ГПК, предявеният иск е подсъден на административния съд, поради което и на основание чл. 157, ал. 1 от АПК делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Следва да бъда конституирани като страни в процеса, както следва: М. М. П. от [населено място], [област], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] и Национален осигурителен институт гр.София.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ следва делото да се разгледа със задължителното участие на прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

ИЩЕЦ: М. М. П. от [населено място], [област], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица];

ОТВЕТНИК: Национален осигурителен институт гр.София [улица].

ПРЕПИС от исковата молба, ведно с приложените доказателства да се изпратят на Национален осигурителен институт гр.София [улица].

Да се изиска и приложи а.д. № 538/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

Да се изиска от ТП на НОИ – Кърджали оригинал на Договор за правна защита и съдействие № **/*** г., съдържащ се в преписката, образува по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от М. М. П. от [населено място], [област], с [ЕГН].

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 131 от ГПК в едномесечен срок от връчването на препис от исковата молба и разпореждането на съда, може да представи писмен отговор на исковата молба, в който да изложи становище по допустимостта и основателността на иска, подсъдността, както и по обстоятелствата, изложени в исковата молба; възраженията си срещу иска, обстоятелствата, на които се основават, като посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като представи всички писмени доказателства, с които разполага с препис за ищеца; пълномощно, когато отговора се подава от пълномощник.

Преписи от разпореждането да се изпратят на страните и Окръжна прокуратура – Кърджали.

НАСРОЧВА административно дело № 123/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали в открито съдебно заседание на 10.04.2025 г. от 09.40 ч., за която дата и час да се призоват страните и Окръжна прокуратура - Кърджали.

Разпореждането не подлежи на обжалване.