Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи декември през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Е.Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 119 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.10.2019 г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 53988/19
г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И.П.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 485,06 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия, доставена до топлоснабден имот-апартамент № 10, находящ се в гр.София,
пл. „**********, абонатен № 015233 за периода от 26.02.2015 г.- 30.04.2017 г.,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 964,80 лв.,
както и за периода м.05.2014 г.-м.01.2015 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.03.2018 г. по
ч.гр.д.№ 12905/18 г. на СРС, 74 с-в.С решението е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.03.2018 г. по ч.гр.д.№
12905/18 г. по описа на СРС, 74 с-в в частта, с която е разпоредено И.П.Г. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 145,95 лв.-част от главницата с общ размер
1 066,90 лв., както и за сумата от 157,93 лв.-лихва за забава за периода
16.09.2015 г.-14.02.2018 г.; сумата от 43,75 лв.-цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г.; сумата от 8,09 лв.-лихва
за забава за периода 16.09.2015 г.-14.02.2018 г. върху главницата, съставляваща
цена на услуга за дялово разпределение, както и в частта за
разноските.Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 485,06 лв. до пълния
предявен размер от 964,80 лв.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че сумите са погасени по давност, като поддържа становище,
че вземанията са обективирани в обща фактура № **********, издадена със срок за
плащане 14.02.2018 г., от който момент започва да тече давността.Позовава се на
клаузата на чл.32, ал.1 от р-л VII от Общите условия-„Заплащане на топлинна енергия“,
съгласно която купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите
суми по издадените фактури в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и нарушения на материалния закон.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- И.П.Г. чрез особения си
представител-адв.Ю.Б. оспорва същата.Твърди, че е недопустимо с издаване на
общата фактура да се удължава периода на давността, излага и доводи за
неравноправност на клаузата на чл.32 от ОУ, и че в рамките на заявения период
се дължи само горницата над помесечното изчислено количество и цена.Моли съда
да потвърди решението в обжалваната част.
Третото лице-помагач-„Б.Б.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София”
АД твърди, че на 26.02.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.П.Г. за сумата от 1 066,
90 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 10, находящ се в гр.София, пл. „********** за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразени в общи фактури № *********/31.07.2015
г.; № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; 157,93 лв.-лихва
за забава върху главницата за периода 16.09.2015 г.-14.02.2018 г.; сумата от 43,75
лв. за извършена услуга „дялово разпределение“ и сумата от 8,09 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015
г.-14.02.2018 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди,
че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 12905/18 г. на СРС, 74 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.В уточнителна молба от 22.05.2019 г.
ищецът твърди, че в хода на заповедното производство е сключил споразумение с
длъжника за разсрочено плащане на сумите, като същият е заплатил на каса на
21.05.2018 г. сума в размер на 413,44 лв., от която-25,94 лв.-законна лихва,
50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25,53
лв.-част от съдебни разноски, 166,02 лв.-мораторна лихва и 145,95 лв.-част от
главницата и впоследствие е спрял плащанията си, като е останала непогасена
сумата от 611,92 лв.-съдебни разноски и 964,70 лв.-главница.Ищецът твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и
ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В
раздел VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ответникът е
ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 964,70 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот-апартамент № 10, находящ се в гр.София, пл. „********** за периода
м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразени в обща фактура № *********/31.07.2015 г.; №
**********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответникът И.П.Г. чрез
назначения му особен представител-адвокат Ю.Б. е направил възражение за погасяване
на претендираните вземания по давност.
Със заявление вх.№ 3019476/26.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.П.Г. за сумата от 1 066,
90 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 10, находящ се в гр.София, пл. „********** за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразени в общи фактури №
*********/31.07.2015 г.; № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г.; 157,93 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015
г.-14.02.2018 г.; сумата от 43,75 лв. за извършена услуга „дялово
разпределение“ и сумата от 8,09 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г.-14.02.2018 г.На 15.03.2018 г. СРС, 74 с-в, по ч.гр.д.№ 12905/18 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в
заявлението суми.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението
за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 17.07.2018
г.Исковата молба е подадена на 14.08.2018 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от представения нотариален акт № 183 по н.д.№
1760/2008 г. С.П.Н.е дарила на И.П.Г. апартамент № 10, находящ се в гр.София,
пл. „**********.Дарителката С.П.Н.е запазила правото си на ползване върху
западната стая.
На 15.06.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, пл. „*********, е взело решение за сключване на договор с „Б.Б.“
ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.На 09.07.2002 г. е подписан договор № 1432 между ЕС с
адрес: гр.София, пл. „********* и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице А.Тодорова е установено, че ответникът е погасил задължения за
процесния период в размер на 413,4 лв.Непогасеният остатък от главницата е
964,70 лв. за периода м.05.2015
г.-м.04.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителния установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същият се явява
допустим с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй като длъжникът е уведомен
за заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Между страните не се спори, че ответникът е имал качеството на потребител
на топлинна енергия през процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, че
съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги се характеризира с изпълнение на повтарящи се парични задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, поради което
същите се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.Така мотивиран съдът е приел, че вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 26.02.2015 г., възлизащи на 479,64 лв., са
погасени по давност.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от комисията.Съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.1 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.По делото
не са ангажирани доказателства за публикуване на фактурата за дължимите суми за
процесния абонатен номер.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите
на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.
За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за времето от
м.05.2014 г. до м.07.2016 г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014 г.
/в сила от 12.03.2014 г./, погасителната давност е започнала да тече от датата
на възникване на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за
който е осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 01.2015 г.
тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.02.2015 г. и е
изтекла на 01.02.2018 г.-преди датата на подаване на заявлението /26.02.2018 г./,
като съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези фактури са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху
дължимостта на ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на
вземанията.
Съдът не обсъжда доводите във въззивната жалба относно
дължимостта на таксата за дялово разпределение и мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, тъй като такива претенции не са били
предмет на разглеждане в първоинстанционното производство.
Други конкретни оплаквания не са въведени с въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
257033 от 28.10.2019 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 53988/2019 г. в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б. ” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.