Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5618 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано
по подадена от Г.П.Й., починал и заместен в хода на производството от наследниците
си А.С.Г. и А.Г.Г., с която срещу Г.С.С. е предявен главен иск с правно
основание чл. 29 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Г.П.Й. твърди в
подадената от него искова молба, че се намирал в съседски взаимоотношения с Г.С.С..
Ответникът започнал да го тормози, че нямало кой да се грижи за него и е
единственият начин да изживеел спокойни старините си бил да продаде на С.
апартамента си, находящ се в гр. София, ж.к. *********, с идентификатор
68134.1106.11.10.35 с площ от 49.27 кв.м., по данъчна оценка. На 13.01.2012 г.
упълномощил ответника да го представлява пред компетентните органи с цел
подготовка на необходимите за сделката книжа. С пълномощно от 20.03.2012 г. Г.Й.
учредил в полза на ответника представителна власт чрез нотариална заверка на
подписа и съдържанието на пълномощно, по силата на което да продаде сам на себе
си процесния апартамент. Сделката била сключена на 10.04.2012 г.
Ответникът не заплатил на
Й. продажната цена.
С. го въвел в
заблуждение, че ще му я заплати. Тъй като преводът следвало да бъде извършен по
банков път, ответникът Г.С. уверил Г.Й., че трябва да го упълномощи да изтегли
парите, след което да му ги предаде.
Плащане по банков път не
било извършено.
Моли договорът за
покупко-продажба от 10.04.2012 г. да бъде унищожен поради измама, евентуално
развален поради неплащане на цената.
В подадения от Г.С.
отговор е заявена готовност за постигане на спогодба. Поддържа,
че изцяло и точно е изпълнил задълженията си по договора. Твърди, че плащането
не е станало по банков път, а на части, плащани на ищеца „на ръка“, като за
някои от сумите не били съставени разписки, защото страните си имали доверие. През
есента на 2012 г. заплатил на Г.Й. последните 10 000 лева.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 29 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
По иска с
правно основание чл. 29 от ЗЗД
За да е
налице измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, е необходимо да съществуват
кумулативно следните предпоставки: едната страна по сделката да е умишлено
въведена в заблуда от другата страна (или от трето лице) чрез укриване на факти
от действителността или тяхното изопачаване.
В случая ищецът
основава иска си на твърдения, че е бил въведен в заблуждение от ответника, изразяващо
се в уверение, че Г.С. ще му плати уговорената цена след изповядване на
сделката по покупко-продажба.
Поради това в тежест на страната,
твърдяща измама и да докаже сключване на сделка по покупко-продажба на
процесния имот, чрез умишлено поддържане у нея на невярната представа, че ще
получи продажната цена след придобиване на правото на собственост.
Не се спори и от
приетото по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието
се установява, че на 20.03.2012 г. Г.П.Й. е упълномощил Г.С.С. да го
представлява навсякъде, където е необходимо, включително пред нотариус с право
да продаде сам на себе си на основание чл. 38 от ЗЗД недвижимия му имот - самостоятелен
обект в сграда, находяща се в гр. София, СО, район „Красна поляна“, ж.к. *********,
представляващ апартамент с идентификатор 68134.1106.11.10.35 в сграда № 10,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.11, целият с площ от
49.27 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 7.60 кв.м., заедно с 2.90%
идеални части от общите части на сградата, който имот е идентичен с апартамент
без посочен номер по документ за собственост, на етаж 2 във вход „24“ на
жилищната сграда – блок № Б-1 на бул. „*********, ж.к. „Илинден“, СО, район
„Красна поляна“, гр. София, със застроена площ от 49.27 кв.м., с кубатура
142.88 кв.м., състоящ се от стая, дневна-хол, кухня, антре, баня-тоалетна, без
посочени съседи на апартамента по документ за собственост, заедно с избено
помещение без посочен номер по документ за собственост, с площ от 7.60 кв.м.,
без посочени съседи по документ за собственост и заедно с 2.90% ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, като в тази връзка подписва навсякъде, където е необходимо, като
подава и получава всякакви документи, свързани с гореописания имот, като винаги
действа от името на упълномощителя и за негова сметка. Според съдържанието на
пълномощното Г.С. е трябвало да запази в полза на Г.Й. пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху гореописания имот. Упълномощителят е заявил, че
пълномощното следва да се тълкува разширително и изцяло в полза на
упълномощения.
На 10.04.2012 г. Г.С.С.,
действащ като пълномощник на Г.П.Й., продал на себе си описания в пълномощното
от 20.03.2012 г. недвижим имот за сумата от 33 325.60 лева. В съставения
нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус
рег. № 274 на НК е отбелязано изявлението на продавача, чрез пълномощника му,
че е получил продажната цена напълно от купувача преди подписване на договора
по банков път.
При тези
доказателства по делото съдът приема липса на каквато и да било измама от страна
на ответника. Г.Й. е упълномощил С. да продаде на себе си имота, без посочена
продажна цена. В ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че липсва основание и за тълкуване на закона, според което да се
изисква в пълномощното да са посочени конкретни по вид разпоредителни сделки
или действия, техни съществени елементи, включително - цена (стойност) и
конкретно имущество - предмет на разпореждането, или лице, което да го придобие
или да се облагодетелства от него. Г.Й., в качеството си на упълномощител, по
своя воля е учредил представителна власт в полза на Г.С. за извършване на
конкретна разпоредителна сделка със собствения му апартамент –
покупко-продажба. При липса на посочена продажна цена и при воля на
упълномощителя пълномощното да се тълкува изцяло в полза на пълномощника, съдът
приема, че Й. е приел С. да придобие имота по договор за покупко-продажба на
цена, каквато намери за добре и при условия, каквито намери за добре.
На 10.04.2012 г.
от името на собственика-упълномощител Г.С. е изразил воля за продажба на имота
за сумата от 33 325.60 лева. Изцяло в съответствие с дадените му
пълномощия, той е определил продажната цена на стойност, равна на данъчната
оценка.
По тези
съображения и при неоспорена воля по учредяване на представителна власт със
съдържанието съгласно пълномощно от 20.03.2012 г., не може да се приеме порок
на волята на Й. нито в даденото от него пълномощно, нито в сключения на
10.04.2012 г. договор за покупко-продажба.
Искът за
унищожаване на договора по нотариален акт № 23/10.04.2012 г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Изходът на този спор обуславя необходимостта съдът да се
произнесе по евентуалния иск за разваляне на договора.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
С проекта на доклад по делото съдът е указал на
ответника, че в негова тежест е да докаже, че е заплатил продажната
цена по договора съобразно уговореното и удостовереното в нотариален акт №
23/10.04.2012 г. на нотариус рег. № 274 на НК – по банков път преди подписване
на договора.
В отговора на исковата молба
ответникът Г.С. е заявил, че плащането не е извършено чрез превод на сумата по
банков път, а купувачът плащал сумите на продавача на части и на ръка. Страните
не уговорили точен график на вноските, но се разбрали С. да плаща на Й. по
10 000 лева годишно. Това изходящо от ответника възражение установява
неизгодни за него обстоятелства, поради което се ползва с материална
доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, че сумата от 33 325.60
лева не е заплатена по декларирания от Г.С. начин в нотариалния акт, а именно –
по банков път преди изповядване на сделката.
Г.С. заявява, че последното
плащане извършил през есента на 10 000 лева, но документи, доказващи
изпълнение на задължението му да заплати на продавача продажната цена или част
от нея ответникът не представя. Не ангажира и изходящи от Й. писмени изявления,
че като продавач на имота си е получил каквато и да било сума.
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 441/22.11.2013 г. по гр.д. №
1614/2013 г. на ВКС, ІV г.о., исковата молба има характер на покана. В хода на
производството ответникът не проведе доказване на обстоятелствата за изпълнение
на задълженията си по договора за покупко-продажба от 10.04.2012 г., изразяващо
се в заплащане на продажната цена от 33 325.60 лева, изключващо правото на
ищцовата страна да развали договора.
По аргумент от нормата на чл. 87,
ал. 4 от ЗЗД, предвид значителната част на неизпълнението (изразяващо се в
случая в пълно неизпълнение), развалянето следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора, разноски
се дължат на ищците А.С.Г. и А.Г.Г., заместили починалия в хода на
производството ищец Г.П.Й..
Съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК А.Г. е сторил разноски на обща стойност 1 537.37 лева, а А.Г. –
500 лева.
А.Г. не представя доказателства
за претендираното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева, поради което то не му се дължи.
А.Г. е уговорил с процесуалния си
представител възнаграждение на обща стойност 500 лева за правна защита и
съдействие по двата иска. Предвид неоснователността на единия от тях, адвокатското
възнаграждение следва да се присъди в размер на ½, или 250 лева.
Право на разноски има и
ответникът, поради отхвърляне на предявения срещу него главен иск с правно
основание чл. 29 от ЗЗД. По списъка на разноските държавната такса за частна
жалба срещу определението от 21.03.2018 г. не се следват на ответника, тъй като
тя е оставена без разглеждане от състав на САС като процесуално недопустима. Претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева не се дължи, поради липса
на доказателства за действителното му заплащане от Г.С.. Не се дължат и
разноски за съдебно-графологични експертизи, тъй като въз основа на тях съдът
не е приел за доказани обстоятелствата, за установяване на доказване на които
те са допуснати.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.П.Й., ЕГН ********** (починал в хода на производството и заместен от
наследниците си А.С.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********) срещу Г.С.С.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на договор
за покупко-продажба по нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 9039, дело №
210/10.04.2012 г. на нотариус рег. № 274 на НК, с който Г.С.С., действащ като
пълномощник на Г.П.Й., продал на себе си самостоятелен обект в сграда, находяща
се в гр. София, СО, район „Красна поляна“, ж.к. *********, представляващ
апартамент с идентификатор 68134.1106.11.10.35 в сграда № 10, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1106.11, целият с площ от 49.27 кв.м.,
заедно с избено помещение с площ от 7.60 кв.м., заедно с 2.90% идеални части от
общите части на сградата, който имот е идентичен с апартамент без посочен номер
по документ за собственост, на етаж 2 във вход „24“ на жилищната сграда – блок
№ Б-1 на бул. „*********, ж.к. „Илинден“, СО, район „Красна поляна“, гр. София,
със застроена площ от 49.27 кв.м., с кубатура 142.88 кв.м., състоящ се от стая,
дневна-хол, кухня, антре, баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по
документ за собственост, заедно с избено помещение без посочен номер по
документ за собственост, с площ от 7.60 кв.м., без посочени съседи по документ
за собственост и заедно с 2.90% ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, поради умишлено поддържане у Г.П.Й.
на невярната представа, че ще получи продажната цена след прехвърляне на
собствеността върху имота.
РАЗВАЛЯ, на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за покупко-продажба по нотариален акт №
23, том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус рег. № 274 на НК,
с който Г.С.С., действащ като пълномощник на Г.П.Й., продал на себе си
самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, СО, район „Красна
поляна“, ж.к. *********, представляващ апартамент с идентификатор
68134.1106.11.10.35 в сграда № 10, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1106.11, целият с площ от 49.27 кв.м., заедно с избено помещение с площ
от 7.60 кв.м., заедно с 2.90% идеални части от общите части на сградата, който
имот е идентичен с апартамент без посочен номер по документ за собственост, на
етаж 2 във вход „24“ на жилищната сграда – блок № Б-1 на бул. „*********, ж.к.
„Илинден“, СО, район „Красна поляна“, гр. София, със застроена площ от 49.27
кв.м., с кубатура 142.88 кв.м., състоящ се от стая, дневна-хол, кухня, антре,
баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по документ за собственост,
заедно с избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с площ
от 7.60 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост и заедно с 2.90%
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, поради неизпълнение на задължението на Г.С.С. да заплати
на Г.П.Й. продажната цена от 33 325.60 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, Г.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на А.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 537.37 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, Г.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 250 лева разноски за
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски за производството.
Решението може да
се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: