№ 5355
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212355 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 12335 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК ********* срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 774048-F754339 / 13.06.2024 г., издадено от
началник на отдел “Оперативни дейности“-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол", с което на „ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК *********, е наложено
адм.наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
Жалбоподателят- редовно призовано, се представлява от пълномощника си –адв.
Арсенов от САК, който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В
жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неосъществен състав на
нарушение. Изложени са доводи и за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител -юрк. *** която изразява
1
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е осъществен състав на адм.нарушение.
Моли за потвърждаване на НП като законосъобразно.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.01.2024г. старши инспектор по приходите в НАП-акт. М. Н. извършил данъчно-
осигурителна проверка в обект- петролен терминал, находящ се в *** стопанисван от ж-ля
„ОМВ България" ООД. При проверката било установено, че в обекта има функциониращо
ЕСФП модел „Дианел плюс 3,5 KL“ с ИН на ФУ DL002151 и ИН на ФП № 29002584 , което
било регистрирано в НАП, с нивомерна система тип „5106“. При справка в ПП
ФУДВ“Справка за регистрирани съобщения за доставк на гориво“ за наличното в обекта
ЕСФП - „FRID“ 459303 с нивомерна система тип „5106“ било установено, че на
13.01.2024г. през ЕСФП са отразени постъпили горива по документ АДД №
0000000008331938/ 13.01.2024г.,№0000000008331411/12.012024г., №0000000008331 194/
12.012024г. ,№0000000008331 170/12.12.2024г. и №0000000008331324/ 12.01.2024 г. в размер
на 211086л. дизелово гориво, като за тази дата от нивомерната система в обекта по справка
от информационните масиви на НАП са получени данни за получени горива в размер на
232229.78 л. Поради това проверяващият констатирал , че за дата 11.01.2024г. има разлика
м/у документ и нивомер в размер на 51147.78 л. в резервоар 4, от което не може да се
определи реалното получено количество гориво. Съставен бил Протокол за извършена
проверка на 19.01.2024г., в който били описани констатациите.
Въз основа на изложеното проверяващият инспектор приел, че е налице нарушение на
чл.118, ал. 6 от ЗДДС и на 01.02.2024г. акт. М.Н. съставил на „ОМВ България" ООД за
нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС и и го връчил на пълномощник на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН на дружеството жалбоподател било издадено
обжалваното Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК , по които страните не
спорят– показанията на акт. М. Н.; Протокол за извършена проверка серия от 19.01.2024г.;
Копие на данъчни документи; свидетелство за калибриране; Блок схема на ЕСФП;
Служебен бон за доставка на гориво; Опис на паричните средства в касата; Заповед № 3ЦУ-
384/ 27.02.2024 г.; Пълномощни и др.
Съдът кредитира показанията на акт. М. Н. като ясни, правдиви и подкрепени от
приобщения писмен доказателствен материал. От показанията на актосъставителя се
установяват обстоятелствата относно извършената проверка и направените констатации
относно данните м/у документираното получено количество гориво и отразеното по
2
нивомерната система. Следва да се отбележи, че приложените по делото писмени
доказателства са непротиворечеви по между си и на гласните такива, поради което съдът ги
прие като достоверни и ги кредитира напълно.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът констатира, че съставеният АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, в
пределите на тяхната материална и териториална компетентност.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на производството са
допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в
съдебната фаза на наказателното производство и обуславят отмяна на НП. В
обстоятелствената част на АУАН на първо място не е посочена дата на нарушението, която е
основен реквизит от обективната страна и чиято липса поставя в невъзможност наказаното
лице да разбере кога и какво нарушение му е вменено за извършено. В съставения акт е
отразена датата на извършената проверка-19.01.23г., както и констатацииете относно
13.01.23г.,-описано е констатираното, че на 13.01.2024г. през ЕСФП са отразени постъпили
горива по документ АДД, посочени са номерата- № 0000000008331938/ 13.01.2024г.,
№0000000008331411/12.012024г., №0000000008331 194/ 12.012024г. ,№0000000008331
170/12.12.2024г. и №0000000008331324/ 12.01.2024 г., както и количеството дизелово
гориво- в размер на 211086л.; отразено е, че за конкретната дата-13.01.23г., от нивомерната
система в обекта по справка от информационните масиви на НАП били получени данни за
получени горива в размер на 232229.78 л. Наред с тази фактология проверяващият
инспектор констатирал, че за дата 11.01.2024г. има разлика м/у документа и нивомер в
размер на 51147.78 л.в резервоар 4. От своя страна в НП АНО е приел аналогична
фактическа обстановка като е въвел промяна единствено относно датата, на която приема, че
е налице разлика м/у документираното постъпило количество гориво и отразеното по
нивомерната система. АНО е обективирал като дата на нарушението 13.01.2024г. като се е
позовал, че това е датата, отразена в акта като датата на установяване от органите по
приходите в информационния масив на НАП на получените данни. Наличното
несъответствие води до неяснота на административното обвинение и ограничава
възможността на санкционираното дружество да се защити по него. В случая не може да
бъде прието, че АНО е упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е
извел фактологична обстановка, свързана с действително констатирано разминаване между
данните, подадени до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за
полученото количество гориво, тъй като изначално е следвало в съставения акт да бъде
конкретно посочена, респ. определена датата на нарушението. Съдът констатира, че е налице
и несъответствие относно друг същствен елемент от вменетото нарушение-а именно
относно вменената като установена разлика м/у документ и нивомер, че е в размер на
51147.78 л. В НП е отразено, че през ЕСФП са отразени постъпили горива по документи в
размер на 211086л. дизелово гориво, а за същата дата-13.01.24г., от нивомерната система в
обекта по справка от информационните масиви на НАП са получени данни за получени
3
горива в размер на 232229.78 л. , което като разлика м/у документираното постъпило
количество гориво се явава в размер на 50147.78 л.
При извършаната проверка съдът приема, че неправилно е субсумирана отговорността
на дружеството-жалбоподател под нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената
разпоредба: “всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива
от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В ал. 4 от ЗДДС е
указано, че министърът на финансите с Наредба определя „ изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите“. Съответно, съгласно действащата разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че за
дата 13.01.24г. от дружеството са подавани данни през ЕСФП за постъпилите горива; няма
спор и за това, че е констатирана разлика м/у документираното през ЕСФП постъпило
количество гориво и данните от информационните масиви, отразени по нивомерната
система. Цитираната разпоредба на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, обаче, вменява на жалбоподателя,
извършващ доставки/продажби на течни горива от търговски обект, задължение да предава
по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с
течни горива. По делото бе установено, че на процесната дата са подавани данни в НАП
относно наличното количество дизелово гориво, които са били различни от отчетените
такива в НАП по АДД. Анализът на горепосочената норма навежда, че с нея се
регламентира единствено задължение за подаване на данни до НАП, неизпълнението на
което обуславя осъществяване на състава на административно нарушение по посочения
законов текст. Неточното подаване на данни чрез нивомерната система до НАП обаче не
представлява административно нарушение, доколкото, макар и неточни, дружеството е
подавало изискуемите данни до НАП (в тази насока са Решение по адм. дело № 8833/2022 г.
по описа на АССГ от 02.02.23г. ; Решение от 16.11.22г. по адм. дело № 5354/2022 г. по описа
на АССГ, 19-ти състав и т.н). По тези съображения следва издаденото Наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и с оглед направеното искане от
страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, в полза на "ОМВ
България“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски. От приложения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 480
4
(четиристотин и осемдесет) лева с ДДС. В случая е релевирано възражение от наказващия
орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на минималния, и е включено ДДС.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 774048-F754339 / 13.06.2024 г.,
издадено от началник на отдел “Оперативни дейности“-София, Дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК *********, е
наложено адм.наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД с
ЕИК ********* сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, представляваща
направени разноски от дружеството по настоящото дело за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5