Решение по дело №461/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 19.03.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  №461 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от А.А.М. от ***, подадена чрез адв.С.М., против Решение №2153-08-197/15.11.2019 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като намира оспорения акт за необоснован, тъй като справката за задграничните й пътувания, издадена от ОДМВР – Кърджали, не била пълна и точна. Твърди, че към датата на настъпване на осигурителното събитие е била осигурено лице, по смисъла на КСО, като е упражнявала дейността, за която била регистрирана. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като жалбоподателката е напуснала страната на 02.09.2018 г., няколко дни след като е заявило, че ще упражнява трудова дейност като земеделски стопанин и е била извън страната до 28.07.2019 г. Счита поради горното, че лицето не е упражнявало трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение №2153-08-197/15.11.2019 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№Р14-08-000-00-********** от 10.09.2019 г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, поради това, че към 01.01.2019 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а  регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135 до 410 календарни дни.  В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложените по делото доказателства- анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и  справка от информационната система на НОИ, че от 27.08.2018 г., жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

С Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с  вх.№Р14-08-000-00-********** от 10.09.2019 г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 КСО за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано от 01.04.2019 г., за детето Айлиз М., родено на *** г.  

Според т.11 на приложената справка рег.№***/*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, на 27.07.2018 г. е регистрирано влизане  на жалбоподателката на територията на Република България, през ГКПП ***, излизане на 10.08.2018г. през ГКПП *** и влизане обратно в страната на 12.08.2018г. На 02.09.2018 г., лицето е напуснало страната през ГКПП ***. Следващо влизане в Р България е отбелязано  на 28.07.2019 г, а излизане - на 16.09.2019 г., през ГКПП ***.

Според показанията на разпитаната като свидетел – Н. А. Ф. –*** на жалбоподателката, през 2018 г. *** отглеждала общо 16 кокошки и петли в ***. На 02.09.2018 г. заминала за ***, където пребивавала една седмица. На 20.12.2018 г. отново заминала и се върнала в края на месец януари 2019 г.  Съдът не кредитира тези показания, като противоречащи си с приложената по делото справка от ОДМВР –Кърджали, както и поради заинтересоваността на свидетелката, която е *** на жалбоподателката.  

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да откаже исканото обезщетение за бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, административният орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.48а КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 27.08.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие, лицето е пребивавало в страната 6 дни, както следва: влязло е в страната на 12.08.2018г. и на 02.09.2018 г., я е напуснало страната през ГКПП ***, като едва на 28.07.2019 г, лицето е влязло отново в Р България, през ГКПП *** и отново е напуснало страната на 16.09.2019 г., през ГКПП ***.

Така отразените в справката данни не се опровергават от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***/*** г. тъй като на посочената в него дата – 02.08.2019 г. жалбоподателката действително е пребивавала на територията на страната и спроед посоченото в справката на ОДМВР. Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства, и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. В тази връзка, не се установи и твърдяната от жалбоподателката непълнота на посочените в справката данни, за относимия период.

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 27.08.2018г. до 02.09.2018 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 02.09.2018 г. до 28.07.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.

От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М. от ***,  против Решение №2153-08-197/15.11.2019 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.

        ОСЪЖДА А.А.М. от ***,  ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :