РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Карлово, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101276 по описа за 2024 година
Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за
парични заеми към ответното дружество. За периода 20.06.2023г. до
06.10.2023г. била заплатена сумата от 602 лева чрез банков превод, както
следва: на 20.06.2023г. сумата от 150.00 лева, на 26.06.2023г. сумата от 30.00
лева, на 18.07.2023г. сумата от 167.00 лева, на 15.08.2023г. сумата от 171.00
лева и на 06.10.2023г. сумата от 84.00 лева. Твърди, че към датата на
извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични
задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането
на посочената сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да
има правно основание за това, което й обуславя правния интерес от
предявяване на осъдителен иск.
Моли съда да има предвид, че съгласно Решение № 29/28.03.2012г. по
гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с
която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е
длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото
е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както
твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на
отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с
никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска
възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то,
ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като
посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото
е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите
на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата
1
молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с
отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е
нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или
изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не
пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е
длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. В
случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за
потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание
чл.22 от Закона за потребителския кредит.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата, сумата от 602 лева, предявена частично за
сумата от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
за направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА. На основание чл.127, ал.4 ГПК
посочва банкова сметка за плащане – „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN:
*********, титуляр на сметката К. К..
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение
в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер
от 602.00 лева.
Ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, намира исковата молба за изцяло
неоснователна. Твърди, че претендираните вземания са по повод договор за
кредит № 439086 от 25.05.2023г. съгласно представена справка, размерът им
възлиза на 1000.00 лева. Разпределението на плащанията са извършени на
дати - 20.06.2023г., 26.06.2023г., 18.07.2023г., 15.08.2023г. и 06.10.2023г.
Съгласно справката общата сума в размер на 602.00 лв. е разпределена за
следните пера по договор - 210.52 лв. главница, 121.54 лв. договорна лихва и
269.94 лв. неустойка. Не става ясно претендираните 50.00 лв., от кое от тези
пера трябва да се търси - от главница, от договорна лихва или от неустойка.
Ищецът твърди, че ако имало договор той би бил нищожен на основание
чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при евентуално уважаване на исковата
молба, то кредитополучателят дължи главницата по договора. Т.е. сумата
105.26 лв. главница би се дължала независимо дали договорът е действителен
или не. Смисълът на разпоредбата е именно да се избегне повторен иск за
неоснователно обогатяване за отпуснат и невъзстановена по договора
главница. В тази си част искът е изцяло неоснователен. В случай че
претендираните 50.00 лв. от общия размер от 602.00 лв. са главница (или част
от тях са главница), то те са недължими на това основание. Поради горното,
моли съда да отхвърли исковата молба на това основание.
В отговора на исковата молба са изложени подробни мотиви относно
това, че по делото не следва да се разглеждат твърденията за нищожност на
ищеца, като намира, че това е бланково волеизявление, което не съдържа
пороци, поради което и не следва съда да се произнасяне по него. Мотиви са
изложени и по отношение на договорната лихва:
Твърди, че договорът не е нищожен и по основанията визирани в чл. 9-
12 от ЗПК, като отново предполага, че ищецът е имал предвид и това, макар да
не го е написал в исковата си молба, било като „евентуално“ твърдения или
„пряко“ или някакво друго. Неустойката не е предмет на настоящето дело, тъй
като за нея се води гр.д. № 1057/2024г. на PC Карлово, поради това не се и
2
разглежда.
Прави възражение за прихващане. По повод евентуални претенции за
неустойка и договорна лихва, то на основание чл. 104 от ЗЗД извършва
възражение за прихващане между претендираната сума от 50.00 лв. като част
от цялата сума от 602.00 лв. и незаплатена част от дължимата главница.
Договорът има множество незаплатени вноски за главница и по- точно
вноската за 17.08.2024г. Същата е падежирала, поради което е изискуема.
Също така доколкото с отговора на исковата молба и въз основа на
представените доказателства установяваналичието на сключен договор за
кредит. Като наличието на сключен договор за кредит се установява и от гр.д.
№ 1057/2024г. на PC Карлово. Дължимостта е видна от самия договор и
приложената справка с плащанията, от която е видно как са разпределени
сумите и че вноската за главница за 17.08.2024г. не е погасена с тях. Той е за
сумата от 1000.00 лв., като видно от справката по договора са заплатени.
Следователно както и да се разпределят, то ако всички клаузи на договора са
нищожни, всички платено трябва да отиде за главница, като след възражение
за прихващане страните няма да си дължат нищо. Отделен е въпросът, че
договорната лихва е спорно дали е нищожна. Доколкото има възражения в
тази насока. В случай, че клаузата за неустойка не е прогласена за нищожна, то
моли съда, да не се извършва прихващане от нея, ако ищецът е претендирал
възстановяване на 50.00 лв. от клаузата за неустойка (изцяло или частично). В
този случай искът ще е неоснователен, тъй като вземането ще е си е дължимо
и неподлежащо на възстановяване. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на въведеното възражение за злоупотреба с право, съдът
се е формирал мотиви за неоснователност с определение № 1307/01.11.2024г.,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
По отношение на предявения иск, следва да се има предвид, че в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
От представеното по делото от ищцата Извлечение за период от
01.01.2023г. до 01.01.2024г. на Банка ДСК по сметка: (2) 0000000017253194,
неоспорена от ответната страна, се установява, че същата е направила в полза
на ответното дружество банкови преводи, както следва: на 20.06.2023г. сумата
от 150.00 лева, на 26.06.2023г. сумата от 30.00 лева, на 18.07.2023г. сумата от
167.00 лева, на 15.08.2023г. сумата от 171.00 лева и на 06.10.2023г. сумата от
84.00 лева. Като основание е посочено – вноска по кредит.
Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило
копие от договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г. сключен между
страните, по силата на които, „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е предоставило на Е. М.
Б. заем в размер на 1000 лева с падеж до 15.12.2024г. Предоставил е и справка
за плащанията, като по искане на ответната страна е допусната и съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице – Р. М., което
3
съдът кредитира, като компетентно и обективно, Е. М. Б., е направила
следните плащания: на 20.06.2023г. едно плащане от 150.00 лева, на
26.06.2023г. едно плащане от 30.00 лева, на 18.07.2023г. едно плащане от
167.00 лева, на 15.08.2023г. едно плащане от 171.00 лева и на 06.10.2023г. едно
плащане от 84.00 лева. Общия размер на плащанията е 602.00 лева.Освен тези
плащания (по едно на всяко посочена вноска) други плащания Е. М. Б. не е
извършвала.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението, платените
суми за погасяване на задължението на ищцата по договор за кредит №
439086 от 25.05.2023г. са в общ размер на 1000 лева и са платени на следните
дати:
- на 20.06.2023г. сумата от 150.00 лева,
- на 26.06.2023г. сумата от 30.00 лева,
- на 18.07.2023г. сумата от 167.00 лева,
- на 15.08.2023г. сумата от 171.00 лева,
- на 06.10.2023г. сумата от 84.00 лева,
- на 21.12.2023г. сумата от 200.00 лева,
- на 12.01.2024г. сумата от 198.00 лева.
Тоест, на посочените от ищцата дати - 20.06.2023г., 26.06.2023г.,
18.07.2023г., 15.08.2023г. и 06.10.2023г., същата е извършила плащания, които
погасяват задълженията й по предоставения кредит. Покритите задължения с
плащането на сумата от 602.00 лева обхваща – 210.52 лв. главница, 121.54 лв.
договорна лихва и 269.94 лв. неустойка.
Други доказателства от значение за правилното решаване на правния
спор не са ангажирани.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема,
че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. I-о
от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.
В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на
основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото.
Във връзка с въведеното възражение за наличие на договорно
основание, ответното дружество е представило договор за кредит № 439086 от
25.05.2023г., като приетото заключение на вещото лице категорично установи,
че платените суми в общ размер на 602.00 лева на посочените дати са
послужили за погасяване на задължения на ищцата по договор за кредит №
439086 от 25.05.2023г.
Имайки предвид това, съдът приема, че по делото се ангажирани
категорични доказателства от ответника, от които да се направи извода, че
именно внесените от ищцата сума в размер на 602.00 лева, удостоверени с
Извлечение от Банка ДСК по сметка: (2) 0000000017253194, касаят погасавяне
на вземания по договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г.
Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява
плащането на сумите, представеното доказателство не е оспорено в процеса,
но по делото безспорно се установи при доказателствена тежест на
ответникът, че сумите са платени на договорно основание, поради което искът
4
по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По отношение възражението за нищожност на договора.
Ищцата в исковата молба е посочила, че в случай, че по делото се
установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, то
същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за кредит № 439086 от
25.05.2023г. за сумата от 1000 лв., която следва да се върне на 19 равни
месечни вноски, последната – с падеж 19.12.2024г., ведно с договорна лихва в
размер на 329.71 лв. – обща дължима сума 1329.71 лв. Фиксиран годишен
лихвен процент – 40.15%.
Съгласно чл. 3 от договора, потребителят се задължава в тридневен срок
от сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция за със срок на валидност 30 дни след крайния
срок на плащане на задълженията или две физически лица – поръчители,
които да отговорят на следните изисквания: да представят служебна бележка
от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е над 1000 лв.; да работят по трудово договор без
определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с дружеството; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или, ако имат, кредитната им история в ЦКР на БНБ да е със
статус не по-лош от "Редовен".
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
потребителят дължи неустойка, в размер на 531.24 лв., която се начислява в
деня, следващ тридневния срок за предоставяне на обезпечение, и се заплаща
на определени с погасителния план 6 бр. равни вноски.
Уговорената с договора неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване на изпълнението. Предоставянето на обезпечение е дейност,
която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че
обезпечение е необходимо, то той следва да изисква такова предварително или
да не сключи договора за заем, а не да начислява допълнителна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Този риск
следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и
да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и
параметрите, при които да стане това. В случая, по своето същество,
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл. 3 от договора въвежда за потребителя, са
на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството,
че той търси бързо кредитно финансиране. Необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция (за което съответната банка ще изисква също заплащане) или
поръчители, които да отговарят на изискванията към тях и да представи
документи, във връзка с тези изисквания, в тридневен срок. Поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
кредиторът цели да се обогати. Неустойката реално увеличава печалбата на
кредитора, защото, и при плащане на всички задължения, се получава едно
5
допълнително възнаграждение, ведно с договорната лихва. В договора ГЛП е
определен на 40.15% (чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора), като в ЗПК няма
предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размера на ГПР,
но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен
процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата
на договарянето, която не е неограничена, а е поставена в зависимост от
принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на договореното
възнаграждение по договор за заем е покриване на разходите на кредитора,
свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските
плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за
срока на предоставянето му на заемателя. В случая, така уговореният размер
на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно
обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за
възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на
това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед
съотношението спрямо законната лихва води до неправомерно разпределение
на блага в отношенията между страните. Предвид изложеното, съдът намира,
че уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и
норми за добросъвестност.
Предвид изложеното, съдът намира за нищожни клаузите на чл. 2, ал. 1,
т. 3 и чл. 3 от договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г.
Съгласно заключението на вещото лице, всички плащания на ищцата по
договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г. възлизат на 1000.00 лева, колкото
е и размера на отпуснатата главница по процесния договор.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. Съдът приема за нищожни
клаузите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 3 от договор за кредит № 439086 от
25.05.2023г., касаещи неустойка, но доколкото липсва погасяване на други
суми над главницата, на ищеца не му се дължи сумата за неустойка, която да
се явява недължима, като получена при начална липса на основание, поради
което искът за връщане на сумата от 602.00 лева се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и предвид изразената претенция, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски, които съгласно представения списък на
разноски по чл. 80 от ГПК (л. 151 от делото), възлизат на 500.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
от Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. *** с ЕГН ********** против „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ***, представлявано от управителя Б. Н., за заплащане на сумата общо от
602.00 лева, внесена на пет вноски, с банков превод на 20.06.2023г. от 150.00
лева; с банков превод на 26.06.2023г. от 30.00 лева; с банков превод на
18.07.2023г. от 167.00 лева; с банков превод на 15.08.2023г. от 171.00 лева и с
6
банков превод на 06.10.2023г. от 84.00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2024г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. М. Б. от с. А., общ. С.,
ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от
управителя Б. Н., сумата от 500.00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Сн.Д
7