Решение по дело №5281/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 28.01.2020 г. гр.Стара Загора

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: Нина Кънчева

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 5281 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бил служител на МВР от 1998 год., като от април месец 2014 год. бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр. Стара Загора към ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Кърджали, при ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - МВР гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

През трите предхождащи настоящата искова претенция години, бил изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 12 /дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане от ищеца на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. Стара Загора.

С оглед характера на заеманата от ищец длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. била действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. била действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение било в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение било в размер на 05,36 лева, счита че от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл.187, ал.6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия предвид, разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. от края на месеца, следващ месеца, в който бил положен труда, а именно:

2016 год.

1. През месец октомври 2016 год. от 14.10.2016 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08,00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 24.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2016 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължял мораторна лихва в размер на 08,47 лева.

2. През месец ноември 2016 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 21,39 лева.

3. През месец декември 2016 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05,36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08,00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 21,06 лева.

2017 год.

1. През месец януари 2017 год. Ищецът бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 20,66 лева.

2. През месец февруари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение било в размер на 05,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08,00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 19,99 лева.

4. През месец март 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото им възнаграждение било в размер на 05,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 19,34 лева.

5. През месец април 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 18.68 лева.

6. През месец май 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 18.03 лева.

7. През месец юни 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 17.36 лева.

8. През месец юли 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 16.69 лева.

9. През месец август 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 16.04 лева.

10. През месец септември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 15.37 лева.

11. През месец октомври 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 14.73 лева.

12. През месец ноември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 14.06. лева.

13. През месец декември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13.39 лева.

За 2018 год.

1. През месец януари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12.79 лева.

2. През месец февруари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12.12 лева

3. През месец март 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11.47 лева

4. През месец април 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10.81 лева.

5. През месец май 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10.16 лева.

6. През месец юни 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 год. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 09.49 лева.

7. През месец юли 2018 год.бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец август 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 08.82 лева

8. През месец август 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец септември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 08.17 лева

9. През месец септември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец октомври 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 07.50 лева

10. През месец октомври 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- во число на месец ноември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 06.86 лева.

11. През месец ноември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването му с коефициент 1.143, счита че бил налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец декември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 06.19 лева.

12. През месец декември 2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването му с коефициент 1.143, счита че бил налице положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец януари 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 05.52 лева

2019 год.

1. През месец януари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 04.91 лева.

2. През месец февруари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец март 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 04.25 лева

3. През месец март 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 03.60 лева

4. През месец април 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец май 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 02.93. лева

5. През месец май 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 02.28 лева

6. През месец юни 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8/осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 01.62 лева

7. През месец юли 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00лева.

8. През месец август 2019 год. положил нощен труд от 22.00 ча£а до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00лева.

9. През месец септември 2018 год. положил нощен труд от 22:00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева.

10. През месец октомври 2019 год. до 14.10.2016 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% - в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало на 24.00лева.

Искането на ищеца до съда (след допуснато изменение на размерите на предявените искове с протоколно определение на съда от 14.01.2020 г.) е: да бъде осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, със седалище и адрес на управление:гр. София, ул. „Александър Малинов” № 1, представлявана от комисар Христо Терзийски - директор, да му заплати неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд в общ размер на 1451,53 лева, по месеци, както следва:

2016 година

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2016 год. в размер на 27,22 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2016 год. в размер на 49 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 38,11 лева.

2017 година

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 49 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 38,11 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 51,73 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 43,56 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 27,22 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 49 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 27,22 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 32,67 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 21,78 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 43,56 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 43,56 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 21,78 лева.

2018 година

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 47,09 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 47,09 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 52,34 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 13,09 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 52,34 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 52,34 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 32,71 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 65,43 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 39,26 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 45,80 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 13,09 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 45,80 лева.

2019 година

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 43,20 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 50,40 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 21,60 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 43,20 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 64,80 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 14,40 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 72 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 21,60 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в размер на 21,60 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 28,80 лева,

както и обезщетения за забава в заплащането на горепосочените главници в общ размер на 204,44 лв., като следва:

1. За периода от 14.10.2016 год. до 31.10.2016 год. - мораторна лихва от 01.12.2016 год. до 14.10.2019 год. в размер на 7,92 лева.

2. За периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. - мораторна лихва от 01.01.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 13,80 лева.

3. За периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10,40 лева.

4. За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 13 лева.

5. За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 9,81 лева.

6. За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 12,90 лева.

7. За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10,50 лева.

8. За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 6,32 лева.

9. За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 11 лева.

10. За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 5,85 лева.

11. За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 6,75 лева.

12. За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 4,31 лева.

13. За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 8,26 лева.

14. За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 7,89 лева.

15. За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 3,76 лева.

16. За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 7,76 лева.

17. За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 7,35 лева.

18. За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 7,73 лева.

19. За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 1,82 лева.

20. За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 6,85 лева.

21. За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 6,40 лева.

22. За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 3,72 лева.

23. За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 6,89 лева.

24. За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 3,80 лева.

25. За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 4,05 лева.

26. За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 1,04 лева.

27. За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 3,26 лева.

28. За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 2,74 лева.

29. За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 2,76 лева.

30. За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 1 лева.

31. За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 1,63 лева.

32. За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 1,91 лева.

33. За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 0,30 лева

ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна дирекция “Национална полиция” - МВР е подал отговор, в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане. Позовава се на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - отм. с Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г., в сила от ДВ, бр. 40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.; Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от 29.07.2016 г.;Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. - от 29.07.2016 г. (отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016 г. (влизането в сила на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г.).; Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.);Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00ч, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, обн. ДВ бр. 67 от 14.08.2014 г., в сила от същата дата.

Ответникът твърди, че от посочените наредби, единствено в разпоредбата на чл. 31 , ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11 август 2014 г. било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22,00 ч и 6,00 ч. за отчетния период да се умножава по 0.143. Полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите наредби било предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния брой да се посочва само в цяло число.

Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР не би следвало да се прилага субсидиарно чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) по следните съображения:За нейното приложение било необходимо да бъдат изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не били налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. По отношение на нощния труд имало богата уредба в ЗМВР (чл.179, чл. 181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд бил отделен цял раздел.

Моли предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изменените по размер искове, като доразвива доводите в исковата молба, че положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1.143.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че в процесния период - от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., са били в служебно правоотношение, по силата на което Г.С.Г. е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Патрулно постова дейност на сектор Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към Зонално Жандармерийско Управление - Кърджали, при Дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ – МВР, гр. София, и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа. (виж л.58 от том 1 от делото и сл.)

Положеният от Г.С.Г. нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период също не е спорен факт по делото, който се установява и от представените седмичните графици и докладни записки към тях, от протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. по месеци и години (за 2016г. – л.581 и сл. от том II от делото, за 2017г. – л.506 и сл. от том II от делото, за 2018г. – л. 447 и сл. от том II от делото и за 2019г. - л. 409 от том II от делото), и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Видно от заключението на вещото лице (л.603-613 от делото), неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. положените от ищеца часове нощен труд са 1644,5 часа, които не са превръщани в дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. Преизчислени с коефициент 1.143 тези часове стават 1880 часа, като се получава разлика от 235,50 часа, чиято стойност е 1612,83 лева (брутен размер) или 1451,53 лева (нетен размер), дадени подробно по месеци в табличен вид в заключението, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 204.44 лева, по периоди и размери, също подробно посочени в табличен вид.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая не е спорно по делото, че за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., че за процесния период 14.10.2016-14.10.2019 г. е положил 1644,5 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 235,50 часа на стойност 1451,53 лева (нетен размер) не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.

Настоящият съдебен състав дава отрицателен отговор на горепосочения въпрос, приемайки че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима към служебното правоотношение на ищеца, по следните съображения:

Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на чл. 187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Именно на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР е била приета Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 01.04.2015г., действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., предвид отмяната на последвало приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.). Действително в тази Наредба от 2014г. в чл. 31, ал.2 е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази норма е неприложима в случая, тъй като Наредбата е била отменена преди процесния период, за който се търси в настоящото производство заплащане на извънреден труд, а именно за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г.. Последващо приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 29.07.2016 г.) не предвижда такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд, а в чл. 31 от същата, ал. 1 и ал. 2 е посочено, че положеният нощен труд от 22.00 до 06.00 часа се отчита с протокол, като е уредено от кой се изготвя, утвърждава, срока за отчитане, а в ал. 3 е посочено, че при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им, броят часове се посочва само в цяло число. Приложимата за процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (в сила от 02.08.2016г.), която е действаща и понастоящем, също не предвижда такъв ред за преизчисляване на нощния труд, както в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), като чл. 31 от сега действащата Наредба е с идентичен текст като цитирания по – горе чл. 31 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.). В чл. 26 от сега действащата Наредба е посочено още, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. От сравнителния анализ на горецитираните разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, действали през различен период от време, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден въпроса за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) броя на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Следователно не е налице празнота в правото, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.

Неприложима е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава дерогира приложението на общата норма. В този смисъл е и решение № 55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими. При условие че чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота, която следва да бъде запълнена от чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на проф. Васил Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно споделя.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, на която се позовава процесуалният представител на ищеца, не променя и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се позовава ищецът. От внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконовите нормативни актове е разбираемо, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители. Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава. Доводът, че по този начин служителите на МВР се поставяли в по – неблагоприятно положение от останалите работници и не било справедливо, не може да бъде основание за неприлагане на специалния закон и механичното пренасяне на общи норми към служебното правоотношение на ищеца. Преизчисляването на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а именно с умножаване с коефициент 1.143 може да бъде постигнато само по пътя на законодателна промяна. Действащата приложима нормативна уредба не урежда такова преизчисляване понастоящем и то очевидно не поради пропуск, предвид това че специалната уредба през определени периоди в миналото (Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, от.). е допускала това, а поради различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че е запознат с противоречивото разрешаване от различните съдилища в страната на единични като настоящия казуси в страната, което е недопустимо и следва да бъде преодоляно.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство, а именно сумата от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Г., ЕГН: **********,***. Христо Димов 12, вх. 0, ет.7, ап. 21, против Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, град София, ул. „Александър Малинов” № 1, представлявана от Христо Терзийски - директор, да му заплати следните суми:

възнаграждения за положен извънреден труд в общ размер на 1451,53 лева, по месеци, както следва:

2016 година

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2016 год. в размер на 27,22 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2016 год. в размер на 49 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 38,11 лева.

2017 година