№ 50060
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110117911 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С исковата
молба и с отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи справка за
начислените извършени плащания по договора за кредит, процесния договор за кредит
ведно с погасителния план, като това искане не следва да бъде уважено, доколкото
документи вече са представени към отговора на исковата молба.
По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, то с
взетото от ответника становище, настоящият състав намира, че същата не е необходима и
искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.02.2026 г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените с исковата молба и с
отговора на исковата молба, документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца в исковата
молба.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между В. И. К., и ответника Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен
договор за потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., с твърдените в исковата
молба клаузи, по който е усвоена сумата от 1200 лева; 2./ че кредитополучателят В. И.
К. е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 1429,28 лв. за погасяване на
вземания по процесния договор за кредит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
1
ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД от В. И. К. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, за признаването за нищожен
като противоречащ на закона и противоречащ на добрите нрави, както и като съдържащ
неравноправни клаузи - договор за потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., сключен
между него и „Ай Ти Еф Груп“ АД, както и евентуално съединен иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.5.6. от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 1292,48 лв. при непредставяне на обезпечение по договора; клаузата на т.9 от
Приложение №1, установяваща размера на ГПР на договора, както и клаузата на чл.5 от
договора, установяваща изисквания и срок за предоставяне на обезпечение, както и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 229, 28 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и „Ай Ти Еф Груп“ АД на 02.06.2021 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 420131, за сумата от 1200 лв., като според чл. 5.6 от договора е
предвидено предоставяне на обезпечение най-късно до следващия ден – поръчителство на
две физически лица и банкова гаранция. В чл. 10 от Приложение №1 на договора е
уговорено, че ако не се предостави такова, то се дължи неустойка в размер на 3,55 лв. средно
на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита. Ищецът сочи, че неустойката
цели заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК, като макар
формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в ГПР. Сочи, че срокът за
предоставяне на обезпечение е твърде кратък и реално неустойката представлява разход по
кредита и цели увеличение на възнаграждението за ответника. Поддържа, че неустойката
излиза извън присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към обогатяване
на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при сключването на договора, а
едва с погасителния план. В исковата молба е посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата
на чл. 33, ал.1 ЗПК, като се предвижда още едно допълнително обезщетение, както и че е
нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди допуснато нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, както и на чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата като неравноправна и сочи, че не е
индивидуално уговорена. Навежда доводи за нелоялна търговска практика от страна на
ответника с посочване на по-нисък от действителния ГПР. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че
клаузата за неустойка не е нищожна, както и оспорва твърденията, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК. Навежда доводи за правилно изчисление на ГПР и липса
на нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че клауза за неустойка е предвидена с
оглед нейните обезпечителна и обезщетителна функция предвид характера на заема като
високорисков и не налице нарушение и заобикаляне на закона или накърняване на добрите
нрави. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена, както и че не е допуснато нарушение на
чл. 33 ЗПК с нейното уговаряне. Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил по процесния
договор сумата в общ размер на 1429,28 лв., но поддържа, че същата е заплатена на валидно
правно основание, поради което връщане не се дължи. Отправя и възражение за настъпила
погасителна давност на вземането по осъдителния иск. Моли, съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между В. И. К., и ответника Ай Ти Еф Груп“
АД е сключен договор за потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., с
твърдените в исковата молба клаузи, по който е усвоена сумата от 1200 лева; 2./ че
кредитополучателят В. И. К. е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на
2
1429,28 лв. за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.
Предвид отделеното за безспорно между страните, в тежест на ищеца по
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е да установи твърдените основания за
нищожност на процесния договор, респ. на посочените отделни негови клаузи, а в
тежест на ответника е да докаже възраженията си, сторени с отговора на исковата
молба, в т.ч. и възражението си за настъпила погасителна давност.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ответникът следва да
установи, че е налице валидно правно основание за получаване/ задържане в неговия
патримониум на сумите, платени му от ищеца по процесния договор за потребителски
кредит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3