№ 84
гр. П., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря В. Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100087 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно) съединени положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Те са обективирани в исковата молба на Л. Л. Б. , ЕГН ********** и на С. Р.
Б., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Г. У.“ № 39, подадена против С.
С. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 5, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********.
По делото са конституирани и трети лица – В. Б. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“
№ 1, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, С. Г. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А,
ет. 3, ап. 7, ЕГН ********** и А. Г. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 7,
ЕГН **********, като помагачи на ответницата.
Ищците твърдят, че са съпрузи и към брака им е приложим режимът на
общност. Поддържат, че посредством давностно владение, осъществявано от
18.11.2009 г. до 18.11.2019 г., двамата, при условията на съпружеска имуществена
общност, са придобили жилище (апартамент), представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Изтъкват, че ответницата неоснователно
претендира да е собственик на този недвижим имот, позовавайки се на договор за
покупко-продажба от 27.10.2023 г., оформен в съответен нотариален акт и сключен
между нея (като купувач) и третите лица-помагачи (като продавачи). Искат правата им
спрямо имота да бъдат признати. Претендират и съдебни разноски.
1
Ответницата оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и
за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага съображения, че посоченият
продажбен договор надлежно я легитимира като собственик на процесния имот, а
ищците не са могли да станат негови притежатели, на базата на придобивна давност,
защото не са упражнявали давностно владение върху него в изискуемия срок.
Третото лице-помагач А. Я. изразява позиция, подкрепяща процесуалната теза
на ответната страна, а останалите трети лица-помагачи не взимат отношение по
спора, поставен за решаване.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) В принципен порядък всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това (чл.
124, ал. 1 ГПК). Типичен пример в тази насока е положителният установителен иск за
собственост на лице, което претендира да е собственик на даден имот, предявен срещу
друг субект, който също релевира собственически права към имота (вж. проф. Г.
Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 377 и сл., както и мотивите към Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС). В една такава
ситуация правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на всяка от двете насрещни
страни в спора да докаже фактите, от които произтича заявеното титулярство спрямо
имота, съобразно поддържания придобивен способ.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по конкретния казус, се
изяснява от анализа на относимите доказателства, както следва:
1.2.1.) От схема № 15-86586-29.01.2024 г., издадена от Службата по
геодезия, картография и кадастър – гр. Б., се потвърждава актуалната
индивидуализация на имота, за който са предявени ищцовите претенции, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.1, с адрес – гр. П., ул.
„Г. У.“ № 39, ет. 1, с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ –
98 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж: няма, под
обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 56126.603.1827.1.4 и
56126.603.1827.1.5, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.603.1827.1.2.
1.2.2.) По делото не се спори, а и от депозираната с писмения отговор на
исковата молба справка за имот от 23.02.2024 г. на Службата по вписванията – гр. П.,
се доказва, че визирания самостоятелен обект в сграда е идентичен с първия жилищен
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот
XIII-1827, в кв. 87 по плана на гр. П..
1.2.3.) Съгласно приложения по делото дубликат на удостоверение за
2
граждански брак, издаден от Община П., ищците са съпрузи от 07.05.1988 г., а
съобразно представеното удостоверение от Агенцията по вписванията, в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите не е регистриран режим по отношение на
техния брак.
1.2.4.) С нотариален акт № 108/23.11.1988 г., издаден по нот. д. № 421/88
г.на Районен съд – гр. П., Л. Г. Б., със съгласието на съпругата му С. Т. Б., е дарил
процесния имот на ищеца Л. Б., който е негов син.
1.2.5.) На 11.09.2008 г. двамата ищци, действащи като продавачи, са
сключили с лицето Г. С. Я., в качеството му на купувач, предварителен договор за
покупко-продажба на същия недвижим имот.
1.2.6.) С Решение № 208/28.10.2009 г. по гр. д. № 392/09 г. на Районен съд –
гр. П., влязло в сила на 17.11.2009 г., посоченият предварителен договор е бил обявен
за окончателен.
1.2.7.) Въз основа на цитираното съдебно решение в полза на Г. С. Я. е бил
издаден констативен нотариален акт № 146/03.05.2010 г. по нот. д. № 138/10 г. на
нотариус с № 510 на Нотариалната камара, относно признаването му за собственик на
имота.
1.2.8.) Няма спор между страните, че впоследствие Г. Я. е починал (през
2017 г.), а третите лице-помагачи са неговите единствени наследници по закон, като В.
Я. е негова преживяла съпруга, а С. и А. Я.и са му деца.
1.2.9.) С нотариален акт № 49/27.10.2023 г., съставен по нот. д. № 230/23 г.
на нотариус с № 503 на Нотариалната камара, третите лица-помагачи (като продавачи)
са продали на ответницата (като купувач) спорния имот.
1.2.10.) От съвкупната преценка на удостоверение от 12.03.2024 г. и
справка от 24.10.2024 г., издадени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, и фактура от
12.03.2024 г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, се констатира,
че:
- за жилището, във връзка с което се води делото, е имало договор за
доставка на електрическа енергия отпреди 2007 г., който е действал до 11.03.2024 г.;
- на 12.03.2024 г. такъв договор е бил сключен с ответницата;
- от 30.01.2012 г. е демонтирано средството за търговско измерване за
имота и съответно оттогава към него не се извършва електроснабдяване.
1.2.11.) От справка от 06.11.2024 г. на Общинска администрация – гр. П.,
Дирекция „Местни данъци и такси“ се констатира, че за спорното жилище са били
декларирани данни, въз основа на които са били начислявани местни данъци и такси,
както следва:
- на ищеца Б. – от 2006 г. до момента на справката;
- на ответницата – от 27.10.2023 г. до момента на справката;
- на Г. С. Я. – от 2010 г. до 18.01.2017 г.;
3
- на третите лица-помагачи – от 2018 г. до 27.10.2023 г.;
- няма налична информация от кои лица са били погасявани
дължимите местни данъци и такси за същия имот.
1.2.12.) По делото е приобщена прокурорска преписка № 491/24 г. на
Районна прокуратура – гр. Б., Териториално отделение – гр. П., в която се съдържат
писмени обясненията на ответницата и на третите лица-помагачи. В тези си обяснения
последните сочат, че нито техният наследодател, нито те самите са търсили правата си
спрямо имота и не са разполагали с ключ за него. В обясненията си ответницата
заявява, че третите лица-помагачи, като продавачи по договора от 27.10.2023 г., на
който същата се позовава, не са й предоставили ключ за закупеното жилище, нито са й
осигурили друг достъп до него, като преди закупуването му тя не е влизала в имота и
го е оглеждала само отвън. Признанието на тези факти, които се съдържат в изявление
пред държавен орган (в случая органите на МВР), е извънсъдебно и има
доказателствената сила на съдебното признание (вж. Решение № 119/26.05.2014 г. по
гр. д. № 7034/13 г., I г. о. на ВКС и Определение № 92/26.01.2012 г. по гр. д. № 881/11
г., IV г. о. на ВКС).
1.2.13.) От изисканите справки за регистрирани трудови договори на
ищците, както и от представените заповед за прекратяване на трудов договор на
управителя на „Омега – Текстил“ ООД и удостоверение на отдел „Човешки ресурси“
при РДГП – гр. Кюстендил, ГПУ – гр. П., е видно, че:
- от 26.11.2009 г. до 28.06.2023 г. ищцата Б. е била в трудово
правоотношение с „Омега – Текстил“ ООД, за длъжността „опаковач“;
- от 11.05.2000 г. до 29.12.2020 г. ищецът Б. е бил служител на МВР, а
от 05.10.2022 г. до 03.07.2023 г. е имал сключен трудов договор със „Заечки“ ЕООД, за
длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил“.
1.2.14.) От удостоверение на ОДМВР – гр. Б. става ясно, че в периода
01.01.2014 г. – 15.10.2024 г. за ищеца Б. са регистрирани следните задгранични
пътувания: пет влизания и пет излизания в по един ден (25.04.2015 г., 12.10.2017 г.,
13.10.2017 г., 06.09.2018 г. и 29.07.2022 г.) през ГКПП – Златарево; едно влизане (на
10.01.2024 г.) през ГКПП – Аерогара София; едно излизане (на 24.01.2024 г.) през
последното ГКПП. В това удостоверение е направено уточнението, че по повод
приемането на Република България в Европейския съюз на 01.01.2007 г.,
информацията за задграничните пътувания по вътрешните граници на Съюза не се
актуализира пълно, поради което е възможно визираните данни да не отразяват
реалните излизания и влизания на лицето през държавните граници на страната.
1.2.15.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на шестима свидетели – С. Б. (брат на ищеца Б.), С. Х. (живеещ
в условията на фактическо съпружеско съжителство с дъщеря на другия брат на ищеца
Б.), Т. О. (живеещ в условията на фактическо съпружеско съжителство с ответницата),
4
Р. М. (приятел на свидетеля О.), Р. и И. В. (съседи на процесния имот).
1.2.15.1.) В показанията на свидетеля Ст. Б. се изтъква, че:
- Жилищната сграда, в която се намира спорното жилище, на
практика има три жилищни етажа и е семейна къща на родителите му, на него и на
двамата му братя, сред които е и ищецът Б..
- В първоначалния си вид къщата е включвала три жилища от по
около 90 кв. м., които са били изградени от бащата на свидетеля и са били
предназначени за него и за двамата му братя, като за ищеца Б. е бил определен
първият жилищен етаж.
- Ищецът Б. се е установил да живее в този първи жилищен
етаж, заедно с ищцата Б., още след сключването на брака им.
- Впоследствие тримата братя и баща им са изградили и
триетажна пристройка към къщата, при което към всеки от трите й етажа
функционално са били свързани още по няколко помещения, при което всеки от
етажите е увеличил площта си на по 136 кв. м., като достъпът до помещенията от
пристройката е само откъм основните жилища.
- Ищците са пригодили за живеене пристройката, прилежаща
към първия етаж от къщата около 2011 г.
- Откакто ищецът Б. и съпругата му са се нанесли в този първи
етаж, само те и децата им са го ползвали, включително и пристройката към него, без
да го напускат. И двамата ищци са живеели и работили в гр. П. от сключването на
брака им до 2023 г., когато са заминали на работа в Република Франция, но и след
заминаването им само те и синът им разполагат с ключ за жилището.
- Първият етаж от сградата е водоснабден, а електрозахранването
му е било прекъснато преди години, заради неплатени задължения, но въпреки това в
него се ползва електроенергия – чрез проводник от приземния етаж на къщата, който
се захранва с електроенергия от партидата, открита на името на бащата на ищеца Б..
- В последните 5 години са били извършвани ремонтни работи в
първия жилищен етаж от къщата, организирани от ищците, които са включвали смяна
на водопровод в банята, както и лепене на плочки и направата на бар-плот в кухнята.
- Свидетелят Б. е познавал Г. Я., който при няколкократни
случайни разговори му е казвал, че ищецът Б. му е дължал пари, в резултат на което
той е новият собственик на първия етаж от къщата.
- Свидетелят Б. е обсъдил разговорите, които е водил с Г. Я., с
ищеца Б., на което последният е отговорил, че си е „оправил нещата с Г. и етажът си е
негов“.
- На 02.01.2024 г. в къщата е дошла ответницата, заедно с още
две лица, които са били непознати за свидетеля Б., при което първата се е представила
за новия собственик на първия етаж. Тогава лицата, придружаващи ответницата, са
5
разбили патронника на входната врата на етажа, при което от вътрешността на
жилището се е появил синът на ищците. Между тях е бил проведен разговор, който
свидетелят Б. не е възприел, но впоследствие синът на ищците е депозирал жалба до
органите на полицията за случая и е сменил патронника на входната врата на
жилището с друг. Малко по-късно същия ден е бил проведен разговор чрез телефона
на свидетеля Б. между ответницата и едното от придружаващите я лица и ищеца Б..
Свидетелят Б. не е възприел целия разговор, а само част от него, в която ответницата е
предложила на ищеца Б. да „откупи“ жилището, което последният е отказал.
1.2.15.2.) Свидетелят Ст. Х. има преки наблюдения спрямо ползването
на процесния жилищен етаж от около 2013 г. и на практика потвърждава казаното в
тази връзка от свидетеля Б..
1.2.15.3.) В гласните доказателствени средства, създадени с участието
на свидетеля Т. О., се съобщава, че:
- Той и ответницата са решили да закупят процесното жилище
през 2023 г., след като разбрали, че се продава.
- Преди закупуването му не са влизали в него, а са го оглеждали
само откъм улицата.
- Продавачите не са предоставили на ответницата ключ за
жилището, нито са им съдействали по друг начин за влизането в него.
- След покупката на апартамента свидетелят О. е намерил
телефонния номер на ищеца Б., с когото до месец декември на 2023 г. провели
многократни телефонни разговори. При тази комуникация ищецът Б. казвал на
свидетеля О., че живее и работи в Република Франция, скоро ще се прибере в страната
и ще изнесе вещите си от апартамента, но впоследствие спрял на отговаря на
телефонните позвънявания.
- Поради последното в началото на 2024 г. свидетелят О.,
придружаван от ответницата и от свидетеля Р. М., решили да влязат в жилището,
поради което демонтирали патронника на входната му врата и го сменили с друг.
Тогава на място установили сина на ищците, който им заявил, че знае, че апартаментът
има нов собственик, но ги помолил да го оставят да пренощува там поне още една
вечер.
- В същия ден свидетелят О. и ответницата действително са
участвали в разговор с ищеца Б., проведен чрез телефона на свидетеля Б., при който
ищецът Б. им заявил, че скоро ще се прибере от чужбина и ще изнесе вещите си от
жилището.
- На следващия ден свидетелят О. отново посетил жилището и
установил, че патронникът на входната му врата е сменен.
1.2.15.4.) Свидетелят Р. М. подкрепя казаното от свидетеля О. по
отношение на смяната на патронника на входната врата на жилището, както и за
6
разговора на О. със сина на ищците. М. не дава информация за телефонния разговор на
свидетеля О. и на ответницата с ищеца Б., проведен същия ден.
1.2.15.5.) Свидетелите Р. и Ил. В. заявяват, че живеят на около 50
метра от къщата, в която се намира спорният имот. Знаят, че ищецът Б., заедно със
семейството му, е живеел там, но от около 5-6 години не са виждали ищеца Б., като
знаят, че оттогава той всъщност е в чужбина. Не могат да уточнят дали, откакто не са
виждали ищеца Б., жилището е обитаемо или не.
1.2.15.6.) В така анализираните части свидетелските показания
принципно заслужават кредит на доверие, с изключение на казаното от свидетелите В.,
че ищецът Б. поне от 5 години е извън пределите на страната. В тази насока трябва да
бъде даден приоритет на показанията на свидетелите Б. и Х., тъй като те имат напълно
непосредствени впечатления по този въпрос, а и заявеното от тях получава подкрепа
от писмените доказателства за трудовата заетост на двамата ищци.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към казуса, създават опора за юридическите заключения, че:
1.3.1.) Обявяването за окончателен по съдебен път на предварителния
договор (от 11.09.2008 г.) има конститутивно действие (чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗЗД), в
резултат на което от влизане в сила на съдебното решение (на 17.11.2009 г.) е
настъпила правната промяна, че собствеността върху апартамента е преминала в
правната сфера на Г. Я..
1.3.2.) След като Г. Я. е починал (през 2017 г.), третите лица-помагачи, в
качеството им на негови наследници по закон, са придобили правата му спрямо имота
(чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
1.3.3.) Продажбата от 27.10.2023 г., на която се позовава ответницата, има
деривативен характер, което означава, че за успешното легитимиране на същата като
собственик на спорния недвижим имот е нужно продавачите по тази сделка да са били
негови собственици. Тук е важно да се подчертае, че един от водещите принципи във
вещното право (закрепен в чл. 21, ал. 1 във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и в чл. 70, ал. 1, предл. 1
ЗС) е, че никой не може да прехвърля права, които сам не притежава (вж. и Решение №
365/22.10.2012 г. по гр. д. № 17/12 г., I г. о. на ВКС).
1.3.4.) Следователно най-важният правен проблем, от който е
детерминиран изходът на съдебния спор, поставен за решаване, е дали ищците са
придобили имота по силата на поддържаното давностно владение, чийто срок е
изтекъл на 18.11.2019 г., тъй като правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие (чл. 99, предл. 1 ЗС). На така поставения въпрос се дължи положителен
отговор, защото:
1.3.4.1.) Придобиването на недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:
1/ упражняване на фактическа власт с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно,
7
спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10
години (вж. Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и
Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Тук меродавни са
такива фактически действия, които практически запълват съдържанието на правото на
собственост (вж. и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на ВКС ).
1.3.4.2.) Установените фактически положения по делото водят до
извода, че за времето на поддържаната придобивна давност (18.11.2009 г. – 18.11.2019
г.) ищците наистина са упражнявали явна самостоятелна фактическа власт върху
процесното жилище, несмущавана от никого, с което са демонстрирали и ясно
намерение за неговото своене. На такъв извод насочват обстоятелствата за поС.ното
ползване на имота от семейството на ищците за живеене, организирането на ремонтни
работи в него и липсата на какъвто и да било достъп до същото на наследодателя на
третите лица-помагачи и на самите тях, въпреки че са разполагали със собственически
титули (решение за обявяване на предварителния договор за окончателен и
констативен нотариален акт). Това поведение на ищците, преценено комплексно,
насочва точно към обективните и субективните признаци на владението, защото то
запълва фактическото съдържание на цялото право на собственост върху имота.
1.3.4.3.) Не може да бъде споделена позицията, развита от ответната
страна, че след влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор
за окончателен ищците са станали държатели на имота, а не негови владелци. Както
беше отбелязано, съдебните актове от тази категория притежават конститутивно
действие относно преминаване на собствеността върху продавания имот към
патримониума на купувача по предварителния договор, който е обявен за окончателен.
Законът обаче не свързва едно такова съдебно решение с промяна на качеството
владелец към държател, още повече при наличие на доказателства за съществуването
на признаците на владението, както е в случая.
1.3.4.4.) Доколкото позоваването на давността не е елемент от самия
придобивен механизъм (вж. Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. №
4/12 г., ОСГК на ВКС), проявлението на обстоятелства от категорията на онези,
спиращи или прекъсващи давностния срок, след като той вече е изтекъл, не носят
правна релевантност (вж. Решение № 92/25.04.2016 г. по гр. д. № 6259/15 г., I г. о. на
ВКС). В този контекст изявленията на ищеца Б. пред свидетеля О. през 2023 г. и пред
последния и ответницата в началото на 2024 г. няма как да дискредитират заявената
придобивна давност, щом като срокът й е бил финализиран доста по-рано (още на
18.11.2019 г.).
1.3.4.5.) След като ищците са в граждански брак, но в регистъра на
имуществените режими липсва вписване за избран режим, приложим се явява
имущественият режим на общност (по аргумент от чл. 20 СК). А изтичането на срока
на придобивната давност по време на брак, за който важи имущественият режим на
8
общност, води до придобиване на имота при условията на съпружеската имуществена
общност (вж. Решение № 11/14.03.2022 г. по гр. д. № 2122/21 г., I г. о. на ВКС ).
1.4.) В обобщение се налага финалният извод, че ищцовите претенции са
основателни и подлежат на уважаване.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Резултатът от исковия процес предоставя право на съдебни разноски само
на ищците, чието заплащане се дължи от ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният общ размер, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
приложените доказателства за съдебно-деловодни разходи, възлиза на 1 641,45 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на С. С. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 5, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********,
че Л. Л. Б., ЕГН ********** и С. Р. Б., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П.,
ул. „Г. У.“ № 39, са собственици по давност, чрез давностно владение, упражнявано в
периода 18.11.2009 г. – 18.11.2019 г., на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.603.1827.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени по ЗКИР, с адрес – в същия град, ул. „Г. У.“ № 39, ет. 1, с
предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ – 98 кв. м., без данни
за прилежащи части, при съседи – на същия стаж: няма, под обекта: самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 56126.603.1827.1.4 и 56126.603.1827.1.5, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.2.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. С. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“
№ 5, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********, да заплати поравно на Л. Л. Б., ЕГН **********
и на С. Р. Б., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Г. У.“ № 39, сумата от
1 641,45 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица – В. Б. Я., с
адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, С. Г. Я., с адрес в гр.
П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 7, ЕГН ********** и А. Г. Я., с адрес в гр. П., ж.к.
„И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 7, ЕГН **********, конституирани като помагачи на
страната на ответницата С. С. Я..
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б.,
в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10