РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100100885 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на АНД. К.
К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 187, ет. 2-2, офис 5, адв. Димитър Пенев срещу
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2,
със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо
Димов.
Видно от изложеното в исковата молба, на 04.06.2016г. между
управлявания от ищеца лек автомобил „БМВ 318 Д", с peг. № А 6537 КА и
управлявания от М.К.М. лек автомобил „***“, с рег. № *** е настъпило ПТП,
при което водачът М.К.М. е починал, а за ищеца са настъпили сериозни
телесни увреждания. Налице в постановено влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 301 по описа на Ямболския окръжен съд за 2019г., с
която ищецът е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на
смъртта на М.К.М. и друго лице. Ищецът твърди, че вина за настъпилото
ПТП има не само той, а 90 % от вината за същото носи починалия водач
1
М.К.М., който не е спрял на знак „стоп“.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП за него са настъпили
неимуществени вреди-болки и страдания, които оценява на стойност в размер
на 90 000 лева след отчитане на неговото съпречиняване на вредите. Ищецът
е конкретизирал следните неимуществени вреди в резултат на катастрофата:
отстраняване на далак; трайно отслабване на зрението за период от 30 дни,
отлепване на ретина с ретинално разкъсване на дясното око и цялостно
увреждане на ретината на това око, намаляване на зрението през 2019г. и ново
отлепване на ретината довела до оперативна намеса-след което липсва пълно
възстановяване на зрението; фрактура на трето и четвърто ребро; изпитване
на страх, притеснение и несигурност при управление на автомобил.
Ищецът твърди, че вина за настъпването на всички така настъпили
вреди носи починалия водач, който към момента на ПТП е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ЗД „Бул Инс" АД. С оглед на което сумата за обезщетение за причинените
вреди на ищеца се търси от ответника, в качеството му на застраховател на
виновното лице. Сумата се претендира ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба-04.06.2021г. до окончателното и заплащане.
Претендират се разноски.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата
молба. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобила, който е участвал в ПТП, от
което се претендират вреди от ищеца. Не се оспорва, че такова ПТП е
настъпило. Оспорва се настъпването на деликт по отношение на цялата
изложена фактология. Твърди се, че именно ищецът е този, който е осъден с
влязла в сила присъда за настъпилото ПТП и ако може да се говори за
съпречиняване на резултата за настъпване на ПТП, то участието на ищеца е
90% за нстъпилото произшествие, тъй като се е движил с превишена скорост.
Твърди се, ако ищецът се е движил с разрешената по закона скорост е нямало
да настъпи ПТП. Оспорват се по вид и размер претърпяните от ищеца вреди.
Твърди се, че отлепването на ретината на окото не е в резултат на ПТП, тъй
като е станало много по-късно.
Иска се отхвърляне на предявения иск или евентуалното му уважаване
в справедлив размер при отчитане на съпречиняване на резултата.
2
Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се
претендира обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 90 000 лева,
настъпили в резултат на ПТП, при отчитане на 10 % съпречиняване на
вредите от страна на ищеца, ведно с лихва за забава в размер на законната.
Така предявените претенции са допустими, а относно основателността
им съдът намира следното:
По делото е установена фактическата обстановка, че на 04.06.2016 г.
между управлявания от ищеца лек автомобил „БМВ 318 Д", с peг. № А 6537
КА и управлявания от М.К.М. лек автомобил „***“, с рег. № *** е настъпило
ПТП, при което водачът М.К.М. е починал, има пострадали и други лица и за
ищеца са настъпили телесни увреждания. По делото е приложена влязла в
сила присъда, постановена по НОХД № 301 по описа на Ямболския окръжен
съд за 2019г., с която ищецът е признат за виновен за причиняване по
непредпазливост на смъртта на М.К.М. и друго лице, в процесното ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно извършеното деяния, неговата
противоправност и вината. Видно от заключението на наказателния съд,
ищецът е нарушил правилата на Закона за движение по пътищата, с оглед на
което и безспорно ищецът също носи вина за настъпилата катастрофа. Фактът
на съпречиняване не се оспорва от ищеца, но съдът намира, че процентът на
участие на ищеца в настъпването на ПТП-то в размер на 40 %, а за другия
водач- 60 %. Това становище на съда следва от извършената по делото
съдебна-автотехническа експертиза, която е установила механизма на
настъпване на катастрофата. Видно от заключението, ищецът се е движил по
път с предимство, но с превишена скорост 131 км. ч. при разрешена от 50
км. ч. Другият участник в ПТП е навлязъл в кръстовището, където е станал и
сблъсъка, без да спре и да осигури предимство, какъвто знак е имало.
Експертизата е категорична, че управляващият лек автомобил „***“, с рег. №
*** М.К.М. е нарушил правилата на Закона за движение по пътищата, защото
не е спрял и не се уверил, че има движещо се ППС по главния път. Съдът
3
намира, че неговата вина е основна за настъпването на ПТП, защото при
съобразяване на тези правила, не би се стигнало до сблъсък с автомобила на
ищеца, поради което и съдът е приел съпречиняване на този водач от 60 %.
Експертизата обаче е констатирала също така, че ако ищецът се е движил с
разрешената за пътя скорост, катастрофата е била предотвратима, тъй като
другият автомобил вече е щял да е напуснал кръстовището и е нямало да се
стигне до сблъсък. Следователно ищецът има не-малка вина за настъпилото
ПТП. При определяне на 40 % съпречиняване съдът отчита и факта, че
същият се е движил с почти три пъти по-висока скорост от разрешената, а
както е заключил и експертът, високата скорост е от огромно значение за
вида на настъпилите вреди в резултат на същата. Колкото по-висока е
скоростта, толкова по-големи са пораженията по колите и хората. В тази
връзка, високата скорост, с която е управлявал автомобила си ищецът, има
директно отражение на настъпилите за него вреди.
Безспорен е факта по делото, че ответното застрахователно дружество
има валидно сключен договор за застраховка за управлявания от М.К.М. лек
автомобил „***“, с рег. № *** към момента, когато е настъпило процесното
ПТП. При доказана вина на този водач за катастрофата при 60 % участие,
застрахователят е отговорен в същия процент при доказани вреди за ищеца.
С оглед установяване на настъпилите за ищеца вреди и причинно
следствената им връзка с процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства и са изслушани експертизи. От същите съдът намира за
доказано по делото, че в резултат на катастрофата, ищецът е бил в тежко
общо състояние, с множество наранявания на торакса и коремната стена.
Получил е фрактури на трето и четвърти ребро в ляво. Извършена му е по
спешност операция, която е била животозастрашаваща, при която му е
отстранен далака. След операцията ищецът е имал болничен престой от десет
дни. Заключението на вещото лице-хирург е, че операцията, счупванията,
отстраняването на далака са в пряка причинно-следствена връзка с
катастрофата. Разпитаните свидетелки С. и Ц. също потвърждават, че в
резултат на катастрофата е имало болничен престой на ищеца, който е имал
множество наранявания по тялото, натъртвания, счупени ребра и
отстраняване на далака, като болките от тези наранявания са продължили
около половин година /св. С./. Пак от гласните доказателства се установява,
че в резултат на катастрофата, ищецът има уплаха от шофиране, което е
4
актуално и към момента.
Така описаните травми съдът намира за доказани по вид и в причинно-
следствена връзка с катастрофата.
Съдът определя 30 000 лева справедливо обезщетение за ищеца за
животозастрашаващото му състояние веднага след катастрофата, наложило
спешна операция. В тази сума съдът включва и болките, страданията
претърпяни от ищеца за около пет месеца, както претърпяните болки в
резултат на нараняванията-счупвания, натъртвания, така и тези от самата
оперативна намеса, както и включва десетдневния постелен режим в болница
и възстановяването от операцията и самите наранявания.
Съдът определя обезщетение за премахването на далака на ищеца в
размер на 50 000 лева. Касае се за трайна загуба на орган, което ще се отрази
на общото здравословно състояние на ищеца доживот. Видно от експертизата
на вещото лице-хирург, отстраняването на далака е свързано със загуба на
имунитет и лесна податливост на разболяване до края на живота на пациента.
Съдът определя обезщетение в размер на 10 000 лева за преживяния
стрес от катастрофата и страх при шофиране.
Съдът намира за недоказана вреда за ищеца отлепване на ретината на
дясното око и трайна загуба на зрение с това око, тъй като по делото не се
установи наличието на причинно следствена връзка между ПТП и тази вреда.
В самата искова молба се твърди, че проблемите със зрението на ищеца са
настъпили през април 2019г., а процесната катастрофа е през 2016г.
Медицинските документи по делото също касаят проблеми с очите едва през
май 2019г. Вещото лице офталмолог също е било категорично, че
отлепването на ретината е спешно състояние, което възниква рязко и
внезапно след травма, а по делото няма никакви медицински доказателства,
веднага след катастрофата, ищецът да е имал проблем с очите. Свидетелските
показания също не са категорични, кога точно са започнали проблемите с
дясното око на ищеца.
Съдът намира за неотносими за спора събраните гласни доказателства
за притеснения на ищеца от белези останали след операцията и свързани с
това неудобство и страдания. Видно от изложеното в исковата молба, няма
твърдения част от претърпяните от ищеца неимуществен вреди да включват
тези вреди.
5
С оглед на становището на съда за дължимо обезщетение на ищеца за
претърпяни от него неимуществени вреди в общ размер от 90 000 лева, и при
определеното 40 % съпречиняване на същите, на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 54 000 лева, в който размер е основателна
претенцията.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
-разноски
И двете страни са представили списък на разноските. И двете страни са
направили възражения за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
насрещната страна. Дължимото минимално възнаграждение за адвокат
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 3 230 лева без ДДС.
Съдът констатира, че възнагражденията на адвокатите и на двете страни са
съобразени с минимални размер, като този на адв. Гочев е с ДДС,
следователно не е налице прекомерност на възнагражденията.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважения размер на иска му от 4 774,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената на иска или от 1 584 лева.
При компенсиране на разноските е видно, че ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 3 190,14 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо
Димов, да заплати на АНД. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 187, ет. 2-2, офис 5, адв.
6
Димитър Пенев, сумата от 54 000 /петдесет и четири хиляди/ лева, която
сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и
страдания, преживяни при пътно-транспортно произшествие на 04.06.2016г.,
ведно със законната лихва за забава върху сумата от 04.06.2021г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от
54 000 лева до претендираната от 90 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо
Димов, да заплати на А. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 187, ет. 2-2, офис 5, адв.
Димитър Пенев, сумата от 3 190,14 лева-направени съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7